Пловдивчанинът Герджиков води Преображенското въстание

След Деветоюнския преврат комитата намира убежище в Турция

Пловдивчанинът Михаил Герджиков е обаятелна фигура,  един от най-активните дейци на българското националноосвободително движение в Македония и Одринско в периода след Берлинския конгрес.

Роден в известна фамилия с копривщенски корен. Баща му Иван Герджиков е търговец, общественик, директор на Пловдивската народна банка. Учи в Пловдивската гимназия.
 Следва право в Лозана и Женева, Швейцария. С български състуденти създава политически кръжок, Женевска група, която всъщност е Македонски таен революционен комитет за освобождение на Македония и Одринско. В групата членува и дъщерята на Христо Ботев - Иванка. Състудент и приятел на Герджиков е Тодор Луканов, по-късно виден деец на БРСДП, дядо на бъдещия премиер Андрей Луканов.   

Става учител в Българската класическа гимназия в Битоля. Влиза в Македоно-одринската революционна организация (ВМОРО). Сближава се с Гоце Делчев. Води чета, която се сражава с турските потери и с върховистки чети.  Революционната мрежа в Одринско се укрепва и разширява под ръководството на Герджиков.  

На конгреса на Петрова нива в Странджа през юли 1903 г. е взето решение за вдигане на въстание в Тракия.  Михаил Герджиков е главен воевода на въстанието, което избухва на Преображение Господне 6/19 август 1903 г. - 17 дни след Илинденското въстание. Освободени са градовете Царево и Ахтопол. Герджиков води четата, освободила Царево и обявила 26-дневната Странджанска комуна. Преображенското въстание е смазано от османската войска, хиляди българи са избити, населените места са опожарени, 20 000 бежанци напускат българските предели. В статии в европейски вестници Герджиков апелира за намеса в подкрепа на угнетените българи след потушаването на въстанието.

Водачът на Преображенското въстание Герджиков оглавява отново борбата за освобождение на Източна Тракия през 1912 г. като командир на Доброволческия отряд в Балканската война. С чин поручик се сражава в Първата световна война. По ирония на съдбата след края турският президент Мустафа Кемал Ататюрк предлага на Герджиков да развее знамето на освобождението в Одринско, Източна и Западна Тракия, но този път срещу гръцките окупатори и силите на Антантата.  

След преврата на 9 юни 1923 г. приятели предупреждават Герджиков за готвено срещу него покушение. И бившият борец срещу турската власт намира убежище в Турция. Работи в складовете на богатите българи Чапрашикови в Истанбул, където остава до 1931 г. Според семейната легенда, когато президентът Ататюрк научил, че Герджиков е в Турция, наредил да не го закачат. И той като нас се бореше срещу султанския деспотизъм, аргументирал се Ататюрк. От Турция Герджиков редовно изпраща статии до пловдивския "Юг" и до в. "Знаме". 

След връщането си в България бившият воевода се отдава на журналистика, но нито за миг не спира да милее за освобождението на българите, останали в чужди земи. Погребението на Герджиков през 1947 г. се превръща в грандиозен митинг - изпращат го тракийци, македонци, анархисти, социалдемократи, комунисти, земеделци. На гроба му странджанци поставят огромна морена от каменоломната "М. Герджиков". В костницата на Петрова нива има пръст от гроба му. 

След Първата световна война до края на живота си през 1947 г. Герджиков се отдава на журналистика.

Създава семейство с хубавата Яна

Водени от убеждението, че е престъпление да имаш личен живот, когато българските земи страдат под гнета на Османската империя,  известните войводи Гоце Делчев, Дамян Груев, Лазар Маджаров и много други не създават семейства и нямат потомци. Михаил Маджаров е сред малкото харамии, свили семейно гнездо. След погрома на Преображенското въстание хубавецът с огнен поглед среща в София чаровната Юстинияна Каневчева от Охрид. Тя е една от най-смелите куриерки на ВМРО, замесена и в аферата "Мис Стоун".

Двамата се влюбват, ражда се дъщеря им Магдалина. Сключват  брак едва през 1915 г., преди известният войвода да отиде на фронта. Несгодите и недоимъкът съсипват крехкото здраве на Яна, която заболява от туберкулоза. Въпреки че се лекува в Швейцария, през 1920 г. съпругата на Герджиков почива. Вероятно повлияна от крайнолевите идеи на баща си Магдалина Герджикова се омъжва години по-късно за един от най-известните български анархисти - Христо Колев. Внучката на Герджиков - Надежда Недкова, от години се занимава с изследователска дейност на тракийските дружества и събира данни за прочутия си дядо. Най-младите издънки на рода са Петя, Емануил и Магдалена, кръстена на дъщерята на видния революционер. 

Родова реликва

Надежда Недкова, внучката на най-важния тракийски войвода Михаил Герджиков, пази уникална реликва - неговия специален комитски бастун. „Това не е обикновена вещ, а елегантно оръжие за самозащита”, обясни тя пред „Марица”. В горния му край има трудно забележима скрита клапа, която, когато бъде натисната, и от дръжката излиза 8-сантиметрово скрито острие. Единият край на дръжката завършва със стилизирано куче. Цялата метална част е с такава форма, че при самоотбрана може да се използва като чук, ако случайно острието се окаже безполезно.

„Бастунът е на над 150 години. Пазим го в семейството като безценна реликва. Принадлежал е на дядото на Михаил Герджиков - Павел. Той е бил бегликчия от Копривщица”, разказва 90-годишната Надежда Недкова. Той е предал бастуна на сина си Иван - богат пловдивски банкер и финансист. Той пък го подарява на сина си - бъдещия тракийски войвода. Остава загадка как Павел Герджиков се е сдобил с това интересно оръжие за самоотбрана. На самия бастун няма никакви надписи, които да показват кой е производителят му. По това време такива предмети се правят във Франция, Австро-Унгария и в Белгия.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?