Следвайте ни

Пловдив вдъхнови Димитър Димов за великия роман "Тютюн"

viber icon

Под тепетата е зачената и първата дъщеря на големия писател, която той кръщава на древната пророчица Сибила

Навършват се 70 години от издаването на романа "Тютюн" на любимия на поколения българи писател Димитър Димов. Романът е написан в Пловдив, по времето, когато Димов е бил ръководител на Катедрата по анатомия и физиология на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски".  

"Винаги ми е било приятно да си спомням за Пловдив, защото в този прекрасен, слънчев и стар като историята град е останала частица от младостта ми - в него започнах кариерата си на професор, в него написах романа „Тютюн”, в него видях хубави постановки на мои пиеси". Това обяснение в любов на града под тепетата прави големият писател Димитър Димов в писмо, цитирано от литературния критик и изследовател Георги Райчевски.

От 1946 до 1949 г.  Димитър Димов ръководи Катедрата по анатомия и физиология на домашните животни с приложна зоология в Агро-лесовъдския факултет на новосъздадения тогавашен Пловдивски университет и чете лекции тук до 1951 г. Той е председател на литературния колектив „Христо Смирненски”, предшественик на днешното Дружество на пловдивските писатели.

Димов е вече известен писател - предизвикал е фурор с книгата си „Осъдени души”.

Работи върху най-сериозния си роман - „Тютюн”.

Темата с тютюна, която Димов изследва с научна страст, му позволява да разгърне удивително платно, да направи дисекция на грандиозен замисъл, свързан с един  от най-драматичните периоди в българската история. В архивите на писателя е открит ненаименуван и недовършен откъс от роман, „първи вариант“ на „Тютюн“, връстник на революцията от 1944 г. , писан  още  преди „Осъдени души“ (1945). И тонът, и проблемът на романиста Димов са съзвучни с най-големите романисти на века - на Джон Голсуърти, на Томас Ман.

В края на 1946 г. Димов е избран за редовен доцент в Агрономическия факултет на Пловдивския университет и пристига под тепетата със съпругата си Недялка, Нели Доспевска.

"Бяхме радостни, че за известно време ще избягаме от София, която ни беше опротивяла. И двамата обичахме Пловдив. С брат ми често ни водеха тук на гости при баба ни, директорка на старопиталище. Пловдивчанка е и най-добрата ми приятелка - Вета Куцоглу, дъщеря на известния тютюнев магнат Анастас Куцоглу, разказва в спомените си Доспевска, праправнучка на известния художник Станислав Доспевски.

Заради следвоенната криза настаняват доцента и съпругата му в една стая - дневна, спалня и кабинет едновременно, в неугледната сграда на тогавашното занаятчийско училище. В Пловдив е зачената първата щерка на Димов, на която той дава името Сибила, на  древната пророчица. Сибила Димова е дългогодишен журналист, преводач от испански.

Филмът поставя Невена Коканова до Клаудия Кардинале

„Тютюн“ е най-известният роман на Димитър Димов и един от най-четените в българската литература. 

Непосредствено след публикуването си през 1951 г. романът е подложен на остра идеологическа критика за буржоазни залитания. Вълко Червенков се застъпва за Димов, но с условие да пренапише романа по каноните на  социалистическия реализъм.

През 1992 г. е издаден в първоначалния си вариант.    

Романът е екранизиран през 1961 г. от режисьора Никола Корабов. Той иска да  за ролята на Ирина Невена Коканова, тогава 21-годишна стажантка в Ямболския театър.

Тя се явява за образа на комунистката Лила, а Корабов й предлага да я пробва в образ на жена вамп. В София гръмва скандал.

Везните в полза на Невена накланя и самият Димитър Димов, въпреки че претендентка за ролята е и втората му съпруга - красивата млада актриса Лили Левчева.

Ролята прави Коканова звезда. На премиерата на „Тютюн“ на кинофестивала в Кан през 1963 г тя блести редом със световни звезди като Клаудия Кардинале и Жана Моро.

Загадъчната дама д-р Марена Колушева - прототип на Ирина

В Пловдив Димов открива  прототипи на някои от централните образи в романа, разказва Доспевска в книгата си със спомени за писателя. Особено плодотворно се оказва приятелството им със семейството на дългогодишния директор на пловдивския клон на фирмата „Ориенттабако” - тютюнотърговеца Кочо Апостолов.

Доста от чертите му  залягат в образа на Костов, главния експерт на „Никотиана”. Съпругата на Апостолов -  д-р Марена Колушева,  впечатлява Димов с изисканост, интелект и със загадъчно,  „фатално” излъчване. Според съвременници той дори бил влюбен в пловдивската лекарка, прототип на красивата Ирина. 

Утвърдено е мнението, че прототип на експерта на „Никотиана“ Костов е именно Кочо Апостолов, експерт и  директор на пловдивския клон на фирмата на Крум Чапрашиков „Ориенттабако“.

Димови са чести гости в изискания дом на Апостолов и на д-р Марена Колушева на ул. „Кирил и Методий“ 6. 

Апостолов бил представителен, красив мъж, висок, строен. Бил елегантен, романтичен  бонвиван, човек на щедрия жест, който впечатлявал с небългарска изисканост в  облеклото и обноските. Всички тези черти читателят открива в образа на експерта Костов в романа.

С още по-голям замах и дълбочина е създаден образът на Ирина, един от най-пълнокръвните в българската литература. Естествено, романната героиня не е пълно копие на чаровната пловдивска лекарка. Димов е заимствал някои черти, други са плод на творческата му фантазия.

За разлика от скромния произход на Ирина в „Тютюн”, Марена произхожда от състоятелно семейство - баща й Недялко Колушев (Маренин), е дипломат. Бил е посланик в Турция по време на Първата световна война, после народен представител. Загива на 16 април 1925 г. при атентата в църквата „Света Неделя“. 

Д-р Колушева работи в Трета поликлиника в Пловдив, днешната ДКЦ 3 в район Северен.  

Красивата лекарка се омъжва за Кочо Апостолов и става част от пловдивския хайлайф. Блести като интересна, ерудирана, ухажвана жена. Димитър Димов не е единственият мъж, покорен от естествения й чар. 

В Пловдив писателят Димитър Димов среща и други от своите прототипи - партизанката и по-късно журналистка Жули Левиева е прототип на комунистката Варвара, кумира на пловдивското тютюноработничество Никола Балканджиев - на Шишко. 

Черти от доста действителни личности се преплитат в драматичния образ на тютюневия бос Борис Морев. Сред тях е и уникалният спекулант и борсов играч Анжело Куюмджийски, един от най-богатите българи в първите десетилетия на 20. век.

Империята на пловдивския тютюнотърговец Анастас Куцоглу е най-вероятен образ на „Никотиана”.  Куцоглу разгръща бизнес с внушителни мащаби.

Хенриета Костова

Хенриета Костова

Журналист - екип „Политика“

Хенриета Георгиева е завършила Английска гимназия в Русе, ПУ „Паисий Хилендарски” и Софийския университет, специалност журналистика. От 1993 г. работи в екип Политика на в.”Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (1)

Ирина Коканова

Ирина Коканова

26.06.2021 | 14:59

Макар интимна драма участа и е трагична и обществено значима. Съчуствие изпитваме към обикновената жена съхранила човешкото със себе си докрая, положителен човешки характер попаднал във вихъра на времето. Българска трагедия, социална или нравствена, по Голсуърти

Отговори
5 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?