1553
Следвайте ни

Пловдив става най-големият промишлен и търговски център на България

viber icon

В края на XIX век и началото на XX век Пловдив израства като най-големия промишлен и търговски център на България със силно развита лека и хранително-вкусова промишленост. Това определя и посоките за урбанизация на нови територии, които днес са неразривна част от града.

„Столипиново” - най-големият етнически квартал у нас    

Пловдив се разраства с бързи темпове след Освобождението. Любопитното е, че първият нов квартал е “Столипиново”. Създаден e в края на XIX век като "ромско село" в източния край на Пловдив. С разрастването на града някогашното „село" се превръща в квартал.

Началото му е през 1889 г., когато общинският съвет на Пловдив, по повод епидемия от шарка, решава да изсели пръснатите из града цигани, по това време около 350 души. Първите жители са семейства от пловдивската Бей-Меджид махала. Първоначално го наричат „Новото село“, но впоследствие е преименуват на генерал Аркадий Столипин -  корпусен командир по време на Руско-турската  освободителна война, назначен след Санстефанския договор за губернатор на Пловдив, а след Берлинския конгрес - за генерал-губернатор на Източна Румелия и Одринския санджак.

 

Район „Южен” - днес обитаван от близо 110 хил. души, е по-известен с името „Кючук Париж” (Малкият Париж от турската дума „кючюк“ - малък, и Париж - столицата на Франция). Районът е обособен в началото на ХХ век, когато големи групи български бежанци от Македония и Тракия се заселват в територията на юг от Централната железопътна гара на Пловдив.

Бежанци от Тракия и Македония заселват „Кючук Париж“

След Балканските войни в Пловдив пристигат към 8 хиляди бежанци от Македония и Източна Тракия. Първоначално настанени в неизползвани обществени сгради, скоро те създават кварталите "Кючук Париж", "Борислав", Кирпич махала, "Сарай кър", а с тях градът се разраства на юг. Процесът на самонастаняване в свободни терени продължава с новата бежанска вълна след Първата световна война и със значителната имиграция от селата в Родопите. Покрай индустриализацията на Пловдив в междувоенния период започва заселването и на северните територии на града.

Дългогодишен символ на „Кючук Париж” е Оловната кула на Сачмената фабрика, построена през 1927 г. от Иван Нейков. Кулата наподобявала по форма парижката Айфелова кула и била единствената на Балканския полуостров, в която се получават оловни сачми по естествен капков път. Разрушена е през 2002 г.

„Пролетариатът“ оформя облика на „Кършияка“

В 20-те и 30-те години на миналия век се появяват първите големи фабрики и складове. Тютюневата промишленост се модернизира, а във връзка с нея са създадени нови фабрики за хартия и опаковки. Построени са нови консервни и текстилни фабрики, развиват се и някои химически производства. През 1939 г. в Пловдив има над 16 000 занаятчии и над 17 000 работници във фабрики, предимно в хранителната и тютюневата промишленост.

Обликът на Пловдив се оформя около мостовете на града. Така възниква днешният квартал „Кършияка“

„Тракия” - перлата на социализма

„Тракия” е най-новият район на Пловдив. Изграждането му започва през   70-те години на XX век - време, когато миграцията от селата към града се засилва заради развитието на индустрията. Десетилетие по-рано са застроени „Смирненски", „Кючук Париж” и „Кършияка”, които се разрастват с нови микрорайони и започват да се пренаселват заедно с центъра. Затова градската управа решава да създаде изцяло нов квартал, изграден по най-модерните за времето правила на урбанизацията.   

 

През 1948 г. е приет нов градоустройствен план, който включва тунел под Трихълмието, но поради липса на финансиране прокопаването продължава до 1960 г.

 

"Марица" представя в изложба

знаковите сгради на Пловдив

Изложбата на

 

 

Пловдив е най-старият обитаван и до днес европейски град, а неговата архитектурна история е богата и разнообразна. Всеки ден пловдивчани преминават покрай сградите, които носят почерка на различни епохи и всяка от тях има своята културна и естетическа стойност.

Новата изложба  на вестник „Марица“ и „Хермес медия“ представя сградите, които са тясно свързани с богатото културно и историческо наследство на Пловдив, но и тези, които създават новия облик на града. Поредната ни инициатива се нарича „Архитектурата на модерния град” и в нея има място за най-добрите образци, които пазят и надграждат архитектурните традиции и със своя облик правят града под тепетата забележителен и неповторим: това са модерните жилищни сгради, търговски центрове, офис и промишлени постройки.

Експозицията от поредицата "Пловдив през годините" може да видите на Римския стадион.

 

Още от категорията

Виж всички

Коментари (4)

До историка

До историка

18.11.2021 | 19:21

Т Ъ П А К!

Отговори
2 1
Политик

Политик

13.11.2021 | 23:02

Събирайте селяни от цяла България.Един ден ще ревете

Отговори
4 4
Пловдивчанин

Пловдивчанин

13.11.2021 | 22:39

Уважаеми журналисти от "Марица", проверявайте фактите, като пишете нещо! Това за Кършияка е невярно - било си е квартал много преди развитието на пролетариата. Моите прародители и доста други хора са живели в Кършияка още преди Освобождението! А и тези, които познавам от квартала са мноооого далече от пролетариат. Иван Вазов е писал в романа си "Нова земя" за намиращия се в Кършияка хан на братя Търневи!

Отговори
4 3
историка

историка

13.11.2021 | 21:39

Най-старият европейски град е Стара Загора, а Пловдив е с поне 2000 години по-млад от нея.

Отговори
3 27

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?