Следвайте ни

От миналата слава на Кършияка няма и помен

viber icon

Квартал „Кършияка“ се образува в началото на 16. век, когато султанският велможа Ибрахим паша, по произход грък от Епир, построява голяма конюшня за близо 800 коня и камили на север от реката, в близост до Шахабеддиновия мост, който се е намирал близо до пешеходния мост. Освен българи, гърци и турци в него се установяват големи групи евреи, арменци и търговци от Дубровник. Река Марица се е приемала за свързочна точка на града, а водите ѝ се използвали за превоз и напояване на зеленчукови насаждения.

Хората в квартала са се занимавали главно със занаяти, свързани с поддръжката на коне и камили, ханджийство, гемиджийство, бахчийство. Още от тогава е наложил еталона си за изисканост, стил и богатство, нещо, което се е запазило и досега.

Естествен център на района е православният храм „Св. Иван Рилски“, построен през 1931 година.

Самата ул. „Карловска“ в миналото е била входно-изходна артерия на Пловдив. След освобождението тя е играела ролята на Главна улица в града, най-вече заради връзката си с моста на реката. Същият се срутва през 70-те заради наводнение.

В изградения през 1892 година устройствен план от Йосиф Шнитер е била заложена идеята улицата да излиза на днешните улици „Васил Левски“ и „Брезовска“. Това не се случва чак до социализма, а до ден днешен паветата на улицата, сложени през 30-те години, са все така запазени. Те са специфични с това, че са били най-големите, използвани за времето си, подредени на 45 градуса спрямо оста на пътя. За първи път в пътната инфраструктура на града се вплитат и петоъгълни камъни.

Къщите по ул. „Карловска“ нямат статут на паметници на културата, но са признати от архитекти и общественици с красотата и автентичността си. В тях се сливат няколко поколения архитектурни течения от Освобождението на България до 1940-а. Някои от архитектите, работили по моделите, са Стефан Джаков, Тома Търпов, Камен Петков. Голяма част от постройките са запазили оригиналните си врати и витрини с дървена дограма, които ги отличават с епохален дух и енергия.

Освен търговци и занаятчии по нея са живеели славни юридически и лекарски родове. Посетителите от другите градове са отсядали най-често в Пеевия и Филевия хан. Там се е разполагала и една от най-известните кръчми в цял Пловдив - кръчма „Карловска“ приютила безброй сладки разговори и наздравици.

В миналото освен главна улица „Карловска“ е била и търговско средище. Изпълнена с дюкяни, работилници, пекарни и сергии. По продължението ѝ са изградени каменни блокове с указателни надписи - Пазарджик, Пловдив. Те са поставени с цел упътване, защото улицата е водела до изхода не само за Карлово, но и за София и Пазарджик. Именно тази инфраструктура е отваряла Пловдив към Европа, превръщайки го в търговски и икономически център.

Паулина Гегова

Паулина Гегова

Редактор-репортер - екип "Култура"

Паулина Гегова е завършила Актьорство за драматичен театър в ПУ. Работила е в държавен театър, създава частни проекти, организира културни и благотворителни мероприятия в Пловдив. Занимава се с медии от 2015 година, писател и редактор на художествена литература.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Остана ли ви отпуск за ваканция през лятото?