Общински съветник искал да разбием тепетата и да ги продадем на Турция

Станалият вече традиционен календар на Историческия музей, който тематично е свързан с града, тази година е посветен на изгубените през 20-и век съкровища. Заглавието „Изгубеният Пловдив” е символично.  

На 12 страници музеят показва фотографии на знакови сгради и природни феномени, които поради чиновническа недалновидност са съсипани. Това са ресторантите "Бумбарника", Бюфета на Дановия хълм, красивото Марково тепе, Куршум хан…

Една от страниците на календара е посветена на завиряването на Марица, а друга - на тролейбусния транспорт. Уникалният пловдивски календар може да се купи в самия музей, както и в книжарниците.

В управлението на всеки един град има и такива грешки, които са плод на развитието му. Те оставят изключително негативна следа след себе си. Това казва директорът на Историческия музей д-р Стефан Шивачев. Към 12-те теми на корицата е отпечатана още една. Там е неповторимата картина на Иван Мърквичка „На пазар в Пловдив”.

„С тази картина той вниква в душата на града под тепетата. Тя представя изключителното многообразие в Пловдив”, казва д-р Шивачев.

Първият месец от календара е снимка от 1900 година на Марково тепе. Показва южната му част, където е била градина на гърка Мърда. До началото на 20. век тепетата са голи, камъните лятото се нагряват, а през нощта изстиват и пукат.

Марково тепе през 1900 година с градината на Мардас

И някои си правят извода, че хълмовете не са природна даденост, а източник на богатство.

„В края на 20-те години общински съветник дори казва: Тепетата на Пловдив са изключително богатство, от които можем да вадим камъни, да павираме целия град и да ги изнасяме в Турция”, заявява д-р Шивачев.

Така Пловдив е бил напът да унищожи един уникален природен феномен. Чак при кмета Божидар Здравков е започнало залесяването на тепетата. И сега това са най-зелените части на града.

Аптека "Марица"

Календарът показва и чудото на източната архитектура Куршум хан. Когато се обсъжда въпросът дали да се разруши, има две становища. Архитектите от София казват, че старини като Куршум хан трябва да се запазят.

Бюфета на Дановия хълм

Общината сега може да няма пари, но след 20-30 години ще се намерят. Кметът Манолов пък възразил: На Пловдив са необходими хали!

„90 години по-късно виждаме кое е правото и кое не. Лишихме се от една уникална забележителност. В Одрин техният Куршум хан е запазен и сега е 4-звезден хотел. А ние нямаме такова нещо”, казва Стефан Шивачев.

Много интересна е и страницата, посветена на пивоварна „Каменица”. На нея е поставен фотос с работниците, снимани отпред. Показани са и етикетите на бирата през годините.

Снимка, която показва строежа на Военния клуб

„Под нея блика много чиста вода. Когато бях студент във Велико Търново, там научихме всички да пият само „Каменица”. И после дойдоха едни хора и решиха, че няма да се произвежда в Пловдив, а в Хасково”, недоумява д-р Шивачев.

Фотосите на общинския бюфет на върха на Сахат тепе също са редки и малко показвани. В началото на века в Европа се утвърждава традицията да се правят общински ресторанти на емблематични места.

Там се гарантира, че цените ще са нормални. Бюфетът е построен през 1934 година. Проектиран е от общински архитекти и е строен с общински пари.

„Това малко общинско заведение гарантираше нормалност на цените. На някой през 1975 му скимна да го събори, та да направи голям ресторант. Сега там има една дупка”, казва Стефан Шивачев. Той припомня, че в Истанбул като кмет Реджеп Ердоган е възстановил десетки ресторанти от този тип.

Като голяма грешка се оценява и бутането на аптека „Марица”. Тя е разрушена, защото пречела на блока зад нея. Архитект на този шедьовър е Пенчо Койчев, а скулптурите на божествата на медицината на фасадата й са на италианката Емилия Събева.

„Как цяла Европа пази къщите в този стил, а ние ги бутаме”, пита директорът на Историческия музей.

Другите погубени от недомислието ни места са хотел „Цар Симеон”, ресторант "Бумбарника", стадион „9 септември” във вида си от 1954 година и кино „Космос”.

Показана е и уникална снимка на работниците, завършващи кулата и двата купола на Военния клуб. „Не бива да повтаряме грешките от миналото”, категоричен е д-р Шивачев.

Бумбарника стана плувен басейн

Ресторант "Бумбарника" на хотел „Тримонциум” е друга емблема на Пловдив. Още с откриването си е любим на пловдивчани. Получава се едно великолепно заведение, което носи духа на града.

„И го приватизират някакви, дето искат да има казино, и на мястото на този чуден ресторант изкопаха една дупка за басейн! Аз често влизам там и никога не съм видял в този басейн да има хора. Пълно пренебрежение към традициите на един град с хилядолетна история. Там бе пловдивската атмосфера, но тя е загубена вече. Това не е Тримона, майна!”, казва д-р Шивачев.

От тролеите останаха само жиците

Друго изгубено пловдивско богатство са тролеите на града. Първият е пуснат през 1956 година. Линията е от Коматевско шосе до Филипово.

„На никой не пречеха - екологичен и безопасен транспорт. Бяхме свикнали с него. За да приватизират предприятието, го закриха. Тази година с европейски пари София ще си достави още над 60 тролея - всеки от тях струва над милион. Отидеш в Бургас - тролеен транспорт. В Пазарджик, в Стара Загора - същото… А тук заради една приватизация го ликвидираха”, негодува Стефан Шивачев.