Обединени за пръв и последен път

Съединението беше подкрепено дори и от българите на служба в Османската империя

Съединението на България е актът на фактическото обединение на Княжество България и Източна Румелия през есента на 1885 г. То е координирано от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК). Съединението се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат на 6 септември (18 септември по нов стил) 1885, подкрепен от българския княз Александър I и ръководен от майор Данаил Николаев.

Из цяла Южна България се създават местни комитети.

На 25 и 26 юли 1885 г. на съвещание в село Дермендере (сега  Първенец, Пловдивско) БТЦРК решава да се пристъпи към съединение с Княжеството под егидата на княз Александър Батенберг.

За делото са привлечени и офицерите майор Данаил Николаев, майор Райчо Николов, майор Димитър Филов. Изготвя се план за превземане на Пловдив.

 Хиляди въстаници от Пазарджик, Чирпан, Асеновградско се устремяват към Пловдив.

Въоръженият отряд на Продан Тишков (Чардафон) с развято знаме на Съединението, ушито лично от годеницата му Недялка Шилева, се насочва от село Голямо Конаре към Пловдив.

В ранната утрин на 6 септември 1885 г. въстаниците и войската, начело с майор Данаил Николаев, арестуват областния управител Гавраил Кръстевич, който възкликва: „Аз съм българин, и аз съм за Съединението!”.

Временно правителство начело с Георги Странски обявява обща мобилизация на мъжете от 18 до 40 години за отпор срещу очакваното турско нападение.

На 8 септември 1885 г. в Пловдив пристига княз Александър Батенберг, посрещнат с бурни овации.

Междувременно княжеското правителство мобилизира армията си и изпраща наличните си войски в подкрепа на милицията в Южна България.

След Съединението България е заплашена с война едновременно от Османската империя, която иска да възстанови правата си над Източна Румелия, и Сърбия, която настоява за териториални компенсации. Не желаейки конфликт, Великите сили сдържат турската интервенция. В подкрепа на княз Батенберг действа Великобритания, която се надява чрез него да елиминира руското влияние в България.

Съединението получава дипломатическо и международно признание с българо-турската спогодба от 20 януари и Топханенския акт на Великите сили от 24 март 1886 г. В замяна на османското съгласие за персонална уния на Княжество България и Източна Румелия начело с българския княз България отстъпва на Османската империя кърджалийска околия и тъмръшките села в Родопите. Сливането на Северна и Южна България е утвърдено окончателно едва с признаването на българската независимост през 1908-1909 година.

Със Съединението и успешната му защита българите постигат първия етап от националното си обединение и ревизия на Берлинския договор. Територията и населението на Княжество България се увеличават съществено, но това подтиква съседните балкански държави да се обединят трайно срещу идеята за автономия на Македония и Одринско.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?