Следвайте ни

Архитектите на Мурад I положили основите на новия Пловдив

В ансамбъла от сгради до Джумая Джамия имало баня, библиотека и кухня за бедните

viber icon

От години братята археолози Румен и Росен Иванови упорито проучват една слабо изследвана у нас тема - османския период в историята на Пловдив. Изводът им е, че от това време са запазени много малко свидетелства. Ето какво разказват двамата братя за историята на града и страната ни от онова далечно време.

Втората половина на XIV в. е съдбоносна за Балканите и в частност за България. С превземането на българските земи от османците за кратко време се налага нова административна система. По онова време се сформират най-важните провинции на империята, например бейлербейство (провинция) Румелия с център Пловдив, а по-късно и София. Още в първите десетилетия започва османизацията на българските градове и селища и изграждане на символите на новата власт, а именно култови и обществени сгради. “Общо 52 джамии са били построени в османския период на Пловдив, ако трябва да включим и по-малките, бройката навярно е около стотина. Само че до наши дни са оцелели само четири от тях - освен Джумая джамия и Имарет джамия има една, превърната в ресторант, и една полуизгоряла”, разказва археологът Румен Иванов. Като големи административни центрове се очертават Пловдив, Търново и Видин. В тях султаните и висшата османска аристокрация вдигнали мащабни комплекси, които включвали цели ансамбли от сгради - освен джамията в тях своето място заемала банята, но и библиотеката. Един от първите подобни комплекси се намирал именно в Пловдив - вдига го султан Мурад I Хюдавендигяр (1352-1389) и той разполага с джамия, библиотека, баня и имарет (кухни за бедни). До днес обаче от ансамбъла е запазена само джамията, известна като Джумая джамия, обясняват братята. Подобни култови комплекси се появили в Русе, Никопол, но най-големият и представителен сред тях е изграденият в Търново. Сред големите строители на империята са султаните Мехмед II Фатих (1451-1481), Сюлейман I Мюхтешем (1520-1566), Сюлейман II (1687-1691), Махмуд II Адли - всички те построили джамии, библиотеки, чешми и шадравани, от които до днес са запазени много малко. За съжаление имената на османските архитекти не са достигнали до нас с много малки изключения. Един от най-известните османски архитекти Мимар Синан е построил няколко емблематични сгради в България - Кара джамия в София (сега църквата „Св. Седмочисленици”), имарета на Хюррем султан при Свиленград и моста на Мустафа паша над река Марица.

Разработката - в 3000 страници

През 1982 г. излезе книгата "Османските архитектурни паметници в Европа - България" на проф. д-р Екрем Айверди. Това е най-обхватното проучване за османската архитектура по българските земи и в него са отделени 200 страници на страната ни. Преди това подобни изследвания правят западноевропейски и османски пътешественици. Сред тях е и прочутият Евлия Челеби. 

Съвсем скоро у нас обаче излиза от печат едно многотомно проучване по темата. Книгата се нарича „Османската архитектура в България” и е плод на 5-годишния труд на братята-археолози Румен и Росен Иванови. Трудът им съдържа близо 3000 страници, посветени на паметници от османския период. В него са включени 700 населени места и са описани стотици сгради в земите ни, някои запазени до днес, други известни само от документите. 

Ценни старини поели към Русия след Освобождението

В днешните български земи османците изградили около 22 хиляди сгради - джамии, месджиди, текета, завийета, мектеби, медресета, библотеки, имарети, ханове, керевансараи, чешми, шадравани и много други. До днес обаче са запазени много малка част от тези паметници - около 1%, изчисляват братята-археолози Румен и Росен Иванови. По време на Руско-турските войни в началото на XIX в. градовете по течението на река Дунав като Русе, Свищов, Тутракан или по Черноморското крайбрежие като Варна са били разрушени стотици сгради. Много движими културни паметници като надписи били изнесени в Русия и сега се съхраняват в техните музеи.

И така най-голямото унищожение на османските архитектурни паметници е по-време и след Освободителната война през 1877-1878 г. Причините са различни - някои от сградите били приватизирани от общините и използвани за техни цели. Други са били разрушени за прокарване на улици или построяване на сгради, а не малка част просто се оказали разграбвани за строителен материал. Най-атрактивни например са куполите на сградите поради голямото количество олово по тях.

Част от джамиите и дервишките манастири пък се превърнали в конюшни или кръчми. Разрушени се оказали и некрополите от османския период заради мрамора в надгробните им паметници. Такъв пример имаме и в Пловдив, казват братята-археолози - османско наследство, разрушено и занемерено под тепетата е гробището в квартал Хаджи Хасан.

Медресетата конкурирали западните университети

Османците построили и множество сгради, които улеснявали придвижването на хората в земите на империята. Това били кервансараите и хановете, които се появили по важните пътни артерии. В тях пътниците можело да пренощуват безплатно, имали и  осигурена храна. Около тези ханове и кервансараи по-късно са възникнали и много от нашите градове - като Нови хан и Харманли.

В онези години освен в джамиите просвещението процъфтявало и в специално построените за целта мектеби (начални училища) и медресета (висши учебни заведения), където учили висша математика (геометрия и алгебра), география, история и други дисциплини. Някои били специализирани в дадена област, като например медицината. В Османския период вдигнали и много библиотеки - те били неразделна част от медресетата или големите благотворителни комплекси в империята. Сред десетките известни библиотеки, изградени в български земи от онова време, до нас са достигнали само няколко - библиотеката на Осман Пазвантоглу във Видин и библиотеката на Халил паша в Шумен, който е част от Томбул джамия.

 

Даниела Арнаудова

Даниела Арнаудова

Репортер-редактор - екип "Бизнес"

Даниела Арнаудова е завършила Българска филология в ПУ „П. Хилендарски”. От 2002 г. работи в приложение „Имоти – строителство и архитектура” на вестник „Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (6)

поправка

поправка

09.07.2020 | 09:19

Няма джамия превърната вресторант! .Ако става въпрос за Пълдин , той е бил монастир на ислямска секта. проечвайте преди а пишете!Голяма част от построеното през о манския перио е унищожено от Чирпанското земетрсения през 1928 гоина в това число знаменития Куршум хан

Отговори
0 0
коррректор

коррректор

06.07.2020 | 16:17

Разбрах, че Шумен е част от Томбул Джамия, а също, че авторката може и да е завършила филология, но не й личи по текста. Геометрия и алгебра се учат в началното училище, а висшата математика се занимава с аналитична геометрия и линейна алгебра, които малце се различават от гореизброените.

Отговори
0 0
Rosalina DE LUCIA

Rosalina DE LUCIA

30.06.2020 | 16:24

Здравейте г-жо и г-н, На този коментар обявявам новите си съобщения. Свидетелствам за получения заем и искам да благодаря на г-жа Виолайн. Имате важен проект за изпълнение, но за съжаление нямате достатъчно пари, за да започнете. Вашият бизнес е фалирал и търсите средства, за да започнете, това съобщение е за вас. Моля, свържете се с тази дама с кредитора на IBSI-BANQUE. Ето неговия имейл адрес: [email protected] Благодаря ти !

Отговори
1 2
откровено казано

откровено казано

30.06.2020 | 07:58

Трбва да се признае огромния принос на османците в аналната любов

Отговори
2 3
Цццц

Цццц

24.06.2020 | 21:05

Та нещо не разбрах, какви ,,паметници,, на културата са изнесени по време на Руско-турската Освободителна война? В кои руски музеи са тези така наречени артефакти? На чалмите не им щем ни културата ни ,,паметниците,, ни джамиите. Всичко барабар с братята ,,изследователи,, , търсачи на турски камънаци да заминават да изследват Анадола.

Отговори
14 8
намръщенЪ

намръщенЪ

26.06.2020 | 06:55

Промит с водка мозък

Отговори
3 4

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Остана ли ви отпуск за ваканция през лятото?