49

Не Берлин, а Пловдив пръв въстава след смъртта на Сталин

Преди 70 години тютюноработниците в Пловдив се вдигат на стачка - нещо немислимо за комунистическа страна по онова време. Случилото се под тепетата прави България първата страна от Източния блок, в която масово и открито е изразено недоволство от комунистическата власт след кончината на Сталин на 5 март 1953 г.

Гневът е предизвикан от изнесения за преработка в СССР тютюн, което оставя пловдивските тютюноработници без препитание. В знак на протест те отказват да вземат участие в тържествата за 1 май.

Недоволството прераства в бунт, който по заповед на тогавашните партийни функционери е потушен от милицията. Поне трима от стачниците са убити, арестуваните са петдесетина. 

Някои от водачите на недоволството са изпратени по лагери и затвори.

С надежда за отпускане на режима след смъртта на диктатора пловдивските тютюноработници, подкрепени от стари синдикалисти, решават да потърсят правата си. На 20 април стачниците изпращат писмено на премиера Вълко Червенков синдикалните си искания: целогодишна заетост, увеличение на заплатите, петдневна работна седмица - по това време се работи и в събота.

По данни на Христо Марков в стачния комитет влизат двайсетина души, включително трима свещеници.

Изброени са имената на Кирил Джавезов, Димитър Бахаров, Златка Влайчева, Усин Мутов от Устина, Георги Колев-Анархиста от Карлово, Тота от Първенец, Кера Вълева, Станка от Коматево.

Център на стачката са бившите складове и фабриката на „Томасян" в центъра на града, където дълги години бе Стоматологията на Медицинския университет.

На 3 май 1953 г. нощната смяна в склада „Иван Караджов" гони охраната и се барикадира вътре, а милицията заключва вратите.

Сутринта на 4 май спират работа и жените от складовете „Стефан Кираджиев" и „Георги Иванов". В окупирания склад „Иван Караджов" стачниците разбиват вратите и прогонват милиционерите.

На митинг около фабриката и складовете на „Томасян" се събират още протестиращи.

Според британски дипломатически източник, цитиран в Националния архив на САЩ, в протеста участват около 20 000 работници. Тази цифра обаче е непотвърдена и твърде преувеличена, по-вероятно е

стачниците да са били между 3000 и 5000 души. 

Булевард "Руски" е отцепен от милиционерите. На пожар от София в Пловдив пристигат висши функционери на БКП - министрите на вътрешните работи, на промишлеността и земеделието Георги Цанков, Антон Югов и Станко Тодоров, вицепремиерът Райко Дамянов, шефът на Държавната планова комисия  Георги Чанков. Придружават ги кметът на града Никола Балканджиев и секретарят на ОК на БКП в Пловдив Иван Пръмов, по-късно свекър на Меглена Кунева.

Като пловдивчанин и бивш тютюноработник  пръв се опитва да успокои недоволните Антон Югов, но е освиркан и прогонен с камъни. Същият е и отпорът срещу Станко Тодоров. 

Паникьосани, милиционерите започват да стрелят във въздуха

Протестиращите се разбягват. Десетки са арестувани. Точният брой на пострадалите не може да се установи поради наложената от властите драконовска цензура върху събитието, рушащо имиджа на местната власт. Разправата командват Пръмов и кметът Балканджиев.

Министрите са прибрана под конвой от милиционери по улица „Иван Вазов".

Години след това се разказва случката с Райко Дамянов, който се сблъскал в група стачници, докато бягал панически.

Според разследване на Христо Марков жертви стават анархистът Станьо Вълев, водачът на стачката Кирил Джавезов, Кера Вълева била прегазена от милиционерска камионетка до бившото кино "Гео Милев". 

Стачници са изпратени по лагери и затвори в Белене, Стара Загора, Скравена, Сливен

За съжаление, липсва цялостно българско изследване на събитията в Пловдив преди 70 години. Частични данни за него се появяват в различни източници, предимно западни. Това обяснява и липсата на паметен знак за събитието.   

Учудващо е как въпреки желязната цензура по онова време информация за пловдивската стачка е изтекла отвъд Желязната завеса. 

Стачката в Пловдив е изследвана от станфордския професор Джон Д. Бел. На първа страница на британския вестник „Манчестър гардиън" от 6 юни 1953 г. пише: „Според наши сигурни източници, през миналия месец в Пловдив е имало бурни антиправителствени демонстрации... Над 5000 тютюноработници са манифестирали из улиците на града с антикомунистически лозунги... За да усмири стачкуващите, правителството е било принудено да обещае отстъпки и да прати на място министър Антон Югов с членове на Политбюро, които са били освиркани...".

Посетих Пловдив, за да събера спомени от останали живи съвременници на стачката в Пловдив, за която разбрах от труда „Кратка история на модерна България" на професора от Кеймбридж Робърт Крамптън, докато работех върху дисертацията си „Образът на врага в България 1948-1953 г.", разказва френската историчка с български корени Мона Фосколо. "Сблъсках се с тежка колективна амнезия, а за мемориал в Пловдив, какъвто има в памет на жертвите от стачката в Берлин от юни 1953 г., въобще и дума не е ставало", казва историчката.

За съжаление, и днес малцина българи знаят за бунта на тютюноработниците през 1953 г.

Детайли за бунта Христо Марков, депутат в два парламента, научава от покойния свещеник отец Храбър Марков, преследван от комунистическия режим, лежал в Белене с двама от водачите на стачката.

Официално първата антикомунистическа стачка в бившия соцблок избухва не в Пловдив, а в Берлин - в средата  на юни 1953 г. Там недоволството от купонната система и липсата на храни прераства в истинско въстание. Въстанието е потушено с оръжие, танкове Т-34, с помощта на съветски окупационни части. Над 120 души загиват, стотици са ранени, хиляди са арестувани. 

Следват още бунтове - през 1956 г. в Унгария, през 1968 г. в Чехословакия, през 1980-те в Полша. На 9 ноември 1989 г. пада Берлинската стена. Този път руските танкове остават в казармите - на власт в Москва е реформаторът Михаил Горбачов.

Неизпълнен дълг: 

Още няма паметен знак за борбите на тютюноработниците

От години датира идеята, подхващана периодично от пловдивчани, да бъде поставен паметен знак на мястото, където се е състояла стачката на тютюноработниците в Пловдив на 4 май 1953 г.

Събитието наистина прави България първата страна  в Източния блок, в която е имало масово и открито изразено недоволство от комунистическата власт непосредствено след смъртта на Йосиф Сталин на 5 март 1953-та.

Т.нар. Берлинско въстание срещу икономическата политика на управляващите в ГДР е на 17 юни 1953 г. Унгарското въстание срещу комунистическия режим избухва през октомври 1956 г.

В Тютюневия град да се определи място за мемориална плоча в памет на стачката на тютюноработниците, организирана на 4 май 1953 г. Този апел получи разгласа чрез вестник „Марица“ в навечерието на кръглата годишнина от събитието. Пловдивчанинът Иван Илиев адресира призива до Пловдивския граждански клуб с копие до кмета на район „Централен” Георги Стаменов и до КТ „Подкрепа“-Пловдив. 

„Предлагам да се открие банкова сметка за набирането на средства за изработка на паметната плоча, като лично ще внасям по 10% от месечната си пенсия, т.е. 50 лева”, уверява Иван Илиев.

Тъй като тютюневият цех, в който избухва стачката, днес е частен имот на ул. „Велико Търново”, където преди време се помещаваше Стоматологичният факултет, Илиев предлага местната власт да посочи подходящо място за паметната плоча.

„Пловдивската общественост дължи признателност към смелите пловдивски тютюноработници в борбата им за социална справедливост“, гласи посланието на Иван Илиев.

Готов съм да заплатя изработването на паметна плоча, бележеща стачката на тютюноработниците в Пловдив преди 70 години, ако идеята бъде одобрена от Общинския съвет.

Това обясни за „Марица“ проф. Вили Лилков, преподавател в МГУ, активен общественик, политик, бивш депутат и зам.-председател на Столичния общински съвет.  

Не паметна плоча, а мемориал в подходяща форма и място е добре да отбележи многобройните стачки, в които пловдивските тютюноработници защитават правата си. Това е становището на социолога Васил Къдринов, който готви и мотивационно писмо до Общинския съвет. 

Стачката от 1953 г. е част от поредицата прояви на местните тютюноработници, които са бранели правата си и преди 9 септември 1944 г., обяснява Къдринов, който е бил директор на Центъра за памет за съпротивата срещу тоталитаризма "Хана Аренд", както и част от европейската платформа „Памет и съвест“.

Пловдив е център и на най-масовата стачка на тютюноработниците в страната, избухнала през юни 1940 г., след която надниците в бранша са увеличени с 15 процента. 

Поставянето на паметен знак е чудесна идея, която обаче трябва да бъде предхождана от стабилна мотивация - историческо изследване на борбите на пловдивските тютюноработници за права в първата половина на ХХ век, смята историкът проф. Искра Баева.  

Това е неизпълнен дълг към важна част от историята и паметта на града ни, почит към смелостта на пловдивските тютюноработници.

Оцени новината

Оцени новината
4/5 от 12 оценки
4/5 от 12 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Този сайт е защитен от reCAPTCHA и Google Политика за поверителност и Условия за ползване са приложени.

Публикувай
14 коментара
Хм…

Хм…

08.07.2023 | 16:45

Стачки ставаха и стават в света на империализма, ставали са и у нас, когато пролетариатът е стенел под ботуша на капитала. Но в случая става въпрос за народната власт, за държавата на работниците, селяните и впоследствие присламчилата се трудова интелигенция. И точно затова стрелбата на народната милиция срещу народа демаскира самата същност на натрапената ни отвън политическа система. Случилото се в новопръкналата се ГДР същата година е подобно. Тъй като реално си е било окупация, съветската армия е използвала танкове.

Отговори
1 0
пътник

пътник

09.05.2023 | 05:56

С-я Дърева да разследва,а Пиргова да си каже идеологическата дума.

Отговори
1 0
Гея, Бея и Злодея

Гея, Бея и Злодея

07.05.2023 | 22:01

Тоя пиандур умря на няма и 60 години от толкова лелеяна демокрация, ако беше комунизма щеше да е жив!

Отговори
0 4
Гочо

Гочо

07.05.2023 | 14:20

"Истинска памет" се досети за горяните-те са първите след идването на комунетата на власт,но,разбира се,преди смъртта на Сталин. Впрочем,какво общо има тук тази смърт??!Преди или след нея,съпротива е имало,но горяните са първи!!! А на снимката е Антон Югов,като го гледам... И той с юмруче нагоре като...нали се сещате/ не му пиша името,че ще изтрият всичко/.

Отговори
4 3
Цецо

Цецо

07.05.2023 | 13:16

Защо не пишите по това нреме колко стачки е имало в капиталистическа Европа.Доколкото си спомням там имаше силни синдикати и стачките бяха ежедневни, но капиталиста не показва задния си двор,а само лъскавата повърхност.Някъде да сте прочели,че полицията в Ню Йорк се страхува да влезе в квартали като Бронкс и Харлем,не нали.

Отговори
7 5
Видял си ти Харлем и Бронкс

Видял си ти Харлем и Бронкс

08.07.2023 | 16:38

Измишльотини.

Отговори
0 0
Ольга

Ольга

07.05.2023 | 13:04

Отличная журналистика. Большое спасибо, Хенриета Костова.

Отговори
2 1
Истинска памет

Истинска памет

07.05.2023 | 13:01

Срамно е да позволяваме на червените боклуци - най-големите утайки, вмирисани неграмотници, страхливи лизачи на съветски ботуши и мразещи в душата си всичко българско - да лишават децата ни от поводи за истинска българска гордост. Стачниците, горяните, политзатворниците са истинската България, която тези садисти не успяха да доунищожат.

Отговори
11 11
Отечествен Фронт

Отечествен Фронт

07.05.2023 | 12:15

Всичко вие (комунисти, Путинопоклонници и д-р.) и днес продължавате да се възхищавате на това. Днес ако стачкуваш няма да те УБИЯТ.

Отговори
8 8
someone

someone

07.05.2023 | 12:45

Не просто ще дойдат чичковците с черните джипове да ти теглят един бой

Отговори
5 4
АХА

АХА

07.05.2023 | 12:54

Чичковците с черните джипове, назначени от ДС, КГБ и Партията за "бизнесмени".

Отговори
8 7
Кдид

Кдид

07.05.2023 | 08:56

Бунта е заради съкращения, които масово се прилагат и сега, когато няма работа те пускат в неплатен , разликата е, че тези дето са подкорносали бунта са били истинските комунисти и са били преследвани после

Отговори
13 7
Ламарин Тенекеджиев

Ламарин Тенекеджиев

07.05.2023 | 12:18

Когато не си запознат с историята е НЕДОПУСТИМО да коментираш. Даже и статията не си прочел!

Отговори
6 5
Грую

Грую

07.05.2023 | 13:45

Я виж снимката по добете всички са юмруци нагоре барабар ония най на високото. Жив разкол сред комунисти , не да ми ги изкарват сега еди си какви

Отговори
3 2

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?