Наследник на бейски род докарал планинска вода от Марково до Пловдив
Исмаил Исфендияр издигнал под тепетата Бей джамия и голямата баня Чифте хамам
- 19:00, 28.01.2024
- 5424
- 7
ВЛАДИМИР БАЛЧЕВ
Последният княз на Синоп управлява Пловдив през XV век - твърди Константин Иречек в публикация от 1899 г.
Според холандския изследовател Махиел Кийл, Исмаил Исфендияр изгражда днешната Баня старинна и снабдява града с планинска вода от изворите при с. Марково. След Освобождението в конака на неговия потомък Исмаил бей е създадена Пловдивската народна библиотека и музей.
В същата сграда през 1901 г. е открито първото търговско училище в Южна България.
През 1925 г. д-р Александър Пеев публикува едно описание на село Марково, с което припомня старите забележителности на селото: „Няма го вече импозантния старинен бейски чифлик, едно огромно четириетажно паянтово здание, оградено от всички страни с обширни сенчести градини, където и аз заварих да живеят последните потомци на прочутите марковски бегове и на Исвиндиар бея, който е построил Аджемската джамия в Пловдив...”.
Според местната легенда Исфендияр бей помогнал на Лала Шахин да превземе Пловдив, като открил трасето на водопровода, водещ от село Марково към Пловдив. Останал без вода, обсаденият град не можел да се съпротивлява. В знак на благодарност султанът подарил на Исфендияр бей селата Марково и Извор.
Истината обаче е друга - при завладяването на Пловдив през XIV век фамилията Исфендияр живеела в Западен Анадол и управлявала областите Кастамону и Синоп. През втората половина на XV век дъщерята на Ибрахим Исфендияр станала съпруга на султан Мурад II, а през 1461 г. Исмаил, син на Ибрахим Исфендияр, бил назначен за управник в Пловдив от самия султан Мехмед II. Тук Исмаил Исфендияр започнал да строи масивни сгради, дал „сериозен тласък в градоустройственото развитие на Пловдив през XV в.”.
Нидерландският изследовател Махиел Кийл уточнява, че през периода 1461 -1479 г. Исмаил бей от рода Исфендияроглу, който живеел в Пловдив и в близкото село Марково, издигнал в Пловдив Бей джамия и „голямата баня Чифте хамам, която впечатлява с красиво изписаните си сводове и кубета”. Според Махиел Кийл най-голямата заслуга на Исмаил бей е това, че успял да докара в Пловдив чиста планинска вода от село Марково. Вероятно управникът на Пловдив е ремонтирал единия от двата акведукта, останали от времето на римляните.
Според Константин Моравенов старият конак на рода Исфендияроглу се намирал при днешния храм „Св. Неделя”. Но потомците имали още един голям имот между ул. „Пролет” до Джумаята, ул. „Антим I”, Евангелисткия храм и ул. „Христо Г. Данов”. Вероятно става дума за един цялостен парцел, притежание на рода още от втората половина на XV век. Четири века по-късно голяма част от този парцел била разпродадена.
След Освобождението потомците на рода Исфендияроглу имали поне 6 къщи в Пловдив. Става дума за големи постройки. Една от тях до днешния Куклен театър била одобрена за Пловдивско сиропиталище, в друга през 1879 г. било консулството на Австро-Унгария. Голяма къща до Евангелистката църква имал и Хакъ бей Исмаилов, депутат след Освобождението, по-късно помощник на пловдивския кмет Христо Г. Данов. Исмаил бей бил почтен човек. През 1876 и 1877 г. се опитал да възпре Хаджи Ариф и Хаджи Шабан, които организирали чети за грабежи и убийства в Пловдивско. Исмаил бей умрял на 16 май 1882 г. По това време бил съветник към криминалното отделение на Върховното съдилище.
Последният конак на Исмаил бей
Зданието се намирало на днешната улица „Христо Г. Данов”. Било известно повече като конака на Марко бей, тъй като обитателят на тази къща управлявал вакъфа в село Марково. Архитект Христо Пеев описал къщата с няколко думи: „Триетажна сграда с величествен изглед”. За първия етаж архитект Христо Пеев пише: „Прекрасна вътрешна архитектурна разработка, цветна украса и величествен таван”. Общо за къщата: „Всички тавани и стени отвътре са били отлично боядисани и цветно изписани с пиластри, цветни гирлянди и медалиони с пейзажни и архитектурни композиции”.
Забележителна е и историята на сградата. През 1879 г. в нея се настанила Дирекцията на народното просвещение. С други думи, просветното министерство на Източна Румелия. Тъй като дирекцията отговаряла и за културата, тук се формирала Пловдивската народна библиотека и музей. Тук се събирали ценни експонати, ръкописи, редки печатни издания. След създаването на Трети конен полк през 1886 г. в Пловдив офицерите и войниците се разпръснали по квартири и ханове, а в конака на Исмаил бей било прибрано имуществото на полка.
През 1901 г. в тази сграда било открито първото търговско училище в Южна България. През 1923 г. Събчо Събев, един от най-ярките български представители на италианската белкантова школа, водил тук оперен курс. През същата година в сградата на училището се събрали архитекти, художници и журналисти, за да се „обсъди въпроса за откриване Дом на изкуствата в Пловдив”. Сградата е свързана и с историята на колежа „Петър Берон”. През 50-те години на миналия век в зданието се помещавало едно от промишлените училища в Пловдив.
Забележителната постройка изгоряла през 1957 г.
Търговското училище „Евлогий Георгиев” и неговият създател
Новото учебно заведение било отворено на 15 септември 1901 г. То било настанено в конака на Исмаил бей. Основал го Атанас Събев, роден в град Варна, завършил във Венеция, доктор по търговия и финанси. Преди да се установи в Пловдив, бил учител в Свищов и София. По това време вече били създадени у нас търговско-индустриалните камари, но те, както и държавата не правели нищо за търговското образование. В публикация от 1931 г. се уточнява, че „оня, който се осмеляваше да открива подобни училища, беше истински благодетел на търговското съсловие. Той беше и герой, защото прокарваше път в много трудна област”. Години по-късно д-р Атанас Събев обяснява: „Моята задача е да приготовлявам не бюрократи, а творци на народното стопанство, преки участници на търговския живот, инициатори, а не готованци за държавните трапези, които се срамуват от прекия търговски труд”. Доктор Атанас Събев умира през април 1931 г. Месец преди това казва: „Аз съм доволен, че можах да ускоря едно по-практично и по-правилно схващане на търговското образование у нас, като съществуващите и новооткритите търговски училища у нас приеха моята програма”. За авторитета му свидетелства фактът, че след 1914 г. той е директор и администратор на Българската централна кооперативна банка, а след това е председател на управителния съвет на Италиано-българската банка в София.
Водещи новини
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни
Този сайт е защитен от reCAPTCHA и Google Политика за поверителност и Условия за ползване са приложени.