Следвайте ни

На този ден: България губи Бачо Киро

Турци се застъпват за патриота, но не успяват да го отърват от бесилото

viber icon

На днешния ден през 1876 г. България губи Бачо Киро. Зад този псевдоним стои Киро Петров Занев - учител, книжовник, историк, читалищен деец и фолклорист. Обесен е като активен участник в освободителното движение. 

Роден е през 1835 г. в с. Горни Турчета, Търновско, в семейството на селския говедар Петър Занев. Остава без баща на 6 г.  и работи, за да помогне за прехраната. През 1847 г. майка му го праща в Батошевския манастир да учи. След 1852 г. е селски даскал в селата Коювци, Мусина, Михалци, Вишоград. През 1857 г. се завръща в с. Горни Турчета, където преподава до смъртта си.

Чрез самообразование израства като възрожденски просветител. Има авторитет и сред българското население, и сред турското. Въвежда взаимоучителния метод, таблиците за обучение и „Рибния буквар“. Работи за патриотичното възпитание, въвежда честването на празника на славянските просветители. Пише стихове за поробена България и призовава към бунт. 

През 1869 г. учредява първото селско читалище - „Селска любов“. През 1870 г. създава първия селски читалищен и училищен театър в България. Между 1870 и 1871 г. е дописник на в. „Македония“. През 1864 г. повежда населението и със сопи прогонва търновския гръцки владика Григорий. В освободителното дело го посвещава отец Матей Преображенски. Чрез него се запознава с дейци на ВРО. През февруари 1872 г. е основан Бялочерковския частен революционен комитет с председател Бачо Киро. 

След решението за въстание през пролетта на 1876 г. успява с помощта на съратници да организира в Бяла черква чета от над 100 юнаци. В сборния пункт в с. Мусина е сформирана по-голяма чета под общата команда на поп Харитон Халачев. Бачо Киро е избран за член на щаба. Участва в неравна битка с войската на генерал Фазлъ паша в Дряновския манастир. След разбиването на четата и опожаряването на манастира успява да стигне до Бяла черква и се крие в колибата на лозето си, но е предаден. Откаран е в Търново и осъден на смърт чрез обесване. Изправен пред турски съд, печели дори враговете с достойно държание. Етхем бей прави опит чрез защитника Джовани Икономов да го спаси, представяйки го за умопомрачен, тъй като по турския закон лудите не се осъждат на смърт. Тогава на чист турски българинът декламира:

Аз един Бачо Киро съм, (Бен бир Бачо Киро им,)

без страх от турчин комита съм. (тюркен коркмаз комита им.)

Пушка на рамо турих, (Шишкане умузума тактъм,)

Дряновски манастир намерих. (Дренова монастира булдум.)

Правдата си да диря излязох, (Хакъм арамаа бен чиктъм,)

въжето си на врата сам метнах! (ипи де бойнума тактъм.)

Още от категорията

Виж всички

Коментари (1)

КОТКАТА

01.06.2019 | 07:20

"Славянски просветители"?!?!!!? Мислите ли, като пишете или спите?!?!.

Отговори
1 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще ходите ли на море и къде?