На 3 май 1953-а: Пловдив пръв въстана срещу комунизма

Огън!, нарежда Иван Пръмов и милиционерите окървавяват работническата стачка

Преди 67 г. тютюноработниците в Пловдив се вдигат на стачка - нещо немислимо за комунистическа страна. Това прави  България първата страна от Източния блок, в която е имало масово и открито изразено недоволство от комунистическата власт след кончината на Сталин на 5 март 1953 г. 

 


Недоволството прераства в бунт, който по заповед на тогавашните партийни функционери е удавен в кръв от милицията. 

 

 

С надежда за отпускане на режима след смъртта на диктатора, пловдивските тютюноработници, подкрепени от стари синдикалисти,  решават да потърсят правата си. На 20 април стачниците изпращат писмено на премиера Вълко Червенков синдикалните си искания: целогодишна заетост, увеличение за заплатите, петдневна работна седмица - по това време се работи и в събота.

 


В посланието им е посочено, че в началото на май ще напуснат работа и ще протестират пред секретариата на Държавния тютюнев монопол в Пловдив. Избран е и стачен комитет. В него, по разследване на Христо Марков, влизат общо двайсетина души, включително трима свещеници и неколцина анархокомунисти.  В стачния комитет са Кирил Джавезов,  Димитър Бахаров, Златка Влайчева, Усин Мутов от Устина, Георги Колев-Анархиста от Карлово, Тота от Първенец, Кера Вълева, Станка от Коматево. Като център на стачния комитет се оформят бившите складове и фабриката на „Томасян” в центъра на града, където дълги години бе Стоматологията на Медицинския университет.

 

На 3 май нощната смяна в склада „Иван Караджов”  изгонва охраната и се барикадира вътре. В ранната сутрин милицията ги приклещва в помещенията и заключва външните врати. Вероятно не се намесват по-грубо, защото повече от протестиращите са жени.  Сутринта на 4 май спират работа и жените от складовете „Стефан Кираджиев” и „Георги Иванов”. В окупирания склад „Иван Караджов” стачниците разбиват вратите и прогонват милиционерите, които явно са били в ступор от нечуваната дързост. Стрелят във въздуха  и се оттеглят. Стачкуващите от трите склада правят митинг, на който говори и анархистът Станьо Вътев.


Около фабриката и складовете на „Томасян” се събират хиляди протестиращи. Според историчката на БКП Искра Баева в акцията участват около 20 000 работници, според други източници са между 3000 и 5000. 


Да се справят със ситуацията пристигат на пожар висши функционери  на БКП от София: министрите на вътрешните работи, на промишлеността и земеделието Георги Цанков, Антон Югов и Станко Тодоров, вицепремиерът  Райко Дамянов, шефът на Държавната планова комисия  Георги Чанков. Придружават ги кметът на града Никола Балканджиев и секретарят на ОК на БКП в Пловдив Иван Пръмов, по-късно свекър на Меглена Кунева. Булевард "Руски" е отцепен от милиционери. 
Като пловдивски комунистически деец пръв говори Антон  Югов, но работниците го прогонват с камъни. На живо в центъра на Пловдив се разиграва описаният картинно от Димитър Димов сблъсък от романа „Тютюн”, но този път в ерата на социализма. И Станко Тодоров е освиркан и целен с камъни. Стреляйте!, крещи вбесен от трибуната Иван Пръмов. И народната милиция започва да стреля на месо - в телата на стачкуващите. Убитите са поне 20, ранените над 50, стотици са арестувани. Точният брой на убитите не може да се установи поради наложената от властите строга цензура.

 


Протестиращите се разбягват, стрелбата продължава. Разправата командват Пръмов и кметът Балканджиев. Делегацията от министри е прибрана под конвой от милиционери по улица „Ив. Вазов”.  Хаосът става пълен. Докарани са душегубки и директно тъпчат в тях арестуваните. Години след това се разказва случката с Райко Дамянов, който се натресъл  в група стачници, докато бягал панически. От втория етаж на фабриката, впоследствие Стоматология, цивилен агент на ДС застрелва анархиста Станьо Вълев.  И досега се говори, че убиецът е дядо на един от демократичните пловдивски кметове. Станка е убита при първия залп, падат още няколко души.  До гарата е застрелян и водачът на стачката Кирил Джавезов. Погребан е в запечатан ковчег, а на роднините е обяснено, че са го убили протестиращите. Кера Вълева е прегазена от милиционерска камионетка до днешното кино „Гео Милев". Умира на другия ден в областната болница. Стотици стачници са изпратени по лагери и затвори - Белене, Стара Загора, Скравена, Сливен. 

 


Учудващо е, но въпреки желязната цензура информация за пловдивската стачка е изтекла на Запад. За това свидетелства и социологът Васил Къдринов, директор на Центъра за памет за съпротивата срещу тоталитаризма "Хана Аренд". Стачката в Пловдив е изследвана от  станфордския професор Джон Д. Бел. На първа страница на британския вестник "Манчестър Гардиан" от 6 юни 1953 г.  пише: "Според наши сигурни източници миналия месец (май) в Пловдив са се развили бурни антиправителствени демонстрации... Над 5000 тютюноработници са манифестирали из улиците на града с антикомунистически лозунги и плакати... За да усмири стачкуващите, правителството е било принудено да обещае отстъпки и да прати на място министър Антон Югов с няколко членове на Политбюро, които са били освиркани..." 

 


Посетих Пловдив за да събера спомени от останали живи съвременници на стачката в Пловдив, за която разбрах от труда "Кратка история на модерна България" на професора от Кеймбридж Робърт Крамптън, докато работех върху дисертацията си "Образът на врага в България 1948-1953 г.", разказва френската историчка с български корени Мона Фосколо. 
Сблъсках се с тежка колективна амнезия, като че ли събитието бе потънало в небитието. А за мемориал в Пловдив, какъвто има в памет на жертвите от стачката в Берлин от юни 1953 г., въобще и дума не е ставало. Върнах се от Пловдив единствено със снимки на полуразрушената сграда на бившата цигарена фабрика,  казва историчката.  

 


За съжаление и днес малцина пловдивчани знаят за бунта на тютюноработниците през 1953-а. В града няма никакъв белег за загиналите в опит да защитят правата си  работници. От властта, поела управлението на държавата точно в името на правата на народа.

 

 

Потушената жестоко пловдивска стачка от май 1953 г. нанася силен удар по авторитета на БКП. Оказва се, че работническата класа се вдига срещу работническата партия, която нарежда да се стреля по работническата класа. Семето на съмнението е посято. Нужни са обаче няколко десетилетия ерозия на системата, за да се стигне до краха  в края на 1980-те.

 

 


Разследването

Подробности за бунта разкрива политикът Христо Марков, депутат в два парламента. Мотивите му да се рови в архивите са както принципни - да се знае истината, така и лични - сред застреляните организатори на стачката е вуйчо му Кирил Джавезов, за когото е слушал от баба си и дядо си. Детайли за бунта Христо Марков научава от покойния отец Храбър Марков, преследван от комунистическия режим, лежал в Белене с двама от водачите.

 


Причина за недоволството 

 Причината за стачката е съвсем логична. След 1944 г. в тютюневия бранш настъпва криза.  Избити или пратени по лагери са собствениците, технолозите и търговските представители на старите фабрики, обвинени, че са снабдявали с цигари „фашистка Германия”. В историята отиват проспериращите някога фирми  „Томасян”, Златен лъв”, „Зора”, „Тютюнджиян”.  Сменени са имената на фабрики и складове.  Вследствие на разгрома на този клон от промишлеността около 1950 г. вече има остър недостиг на работна ръка. За да има кой да работи, властта затваря очи и праща принудително там „нездрави елементи”, "бивши хора"  - суинги и зози, хора с по-фриволно поведение, католици, дъновисти, униати, мюсюлмани. Условията обаче са изключително лоши - практически половин година работниците са без препитание. Заплащането е в пъти по ниско от това преди 1944 г. Спомен са почивните станции отпреди 9 септември.

 

Оцени новината

Оцени новината
5/5 от 1 оценки
5/5 от 1 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
17 коментара
Браво

Браво

21.06.2020 | 19:47

Не съм родом от Пловдив, но когато има достойни хора си заслужава да се гордее човек. Дано народа ни се спаси от тираните!

Отговори
4 2
В. Сукарев

В. Сукарев

12.06.2020 | 19:50

Обвита в тайнственост е тази стачка. Твърденията на Х. Марков, лека му пръст, в голяма степен бяха отхвърлени от разследване на журналистката Силвия Томова. Документите в България са унищожени или все ще секретни, но в онлайн архивите на ЦРУ има доста информация. Според мен този, който е разказвал е смесил събития. В началото на май са отказали да участват в манифестацията за Деня на труда. Освен в Пловдив е имало стачка и в Хасково, загиват двама души там, а в Пловдив - един, ранените са общо около 50. През следващите месеци обаче недоволството продължава, документите на ЦРУ говорят за множество жертви, стотици пратени по лагери и затвори, един пребит директор на завод. Интересното е, че много от стачниците са подведени под отговорност от прокурор, който е убит през август същата година. Очевидно е, че съпротивата срещу режима е много по-силна, отколкото се предполага и знае. Тези данни обаче трябва да се проверят и ползват внимателно. Анализите на агенцията и при това положение определят България като "най-лоялния съветски сателит". Има и други, по-достоверни източници като се пишат подобни статии, не само копи-пейст от мрежата.

Отговори
2 11
Оооооо,

Оооооо,

08.10.2020 | 18:32

Е, що пък на Силвия Томова вярваш?

Отговори
0 0
ели попова

ели попова

05.06.2020 | 14:10

Добре е че Ви има , Хенриета! Изтръпнах като прочетох изследването Ви. Истински българи страдалци е имало в България за които нищичко не знаем. Нека има плоча с имената им. Имате ли фонд? Било е велико събитие след като има исторически публикации в Европа. Трябва по-широко знание на работата Ви важна е за приемствеността. Благодарим Ви! Поклон пред тези достойни Българи!

Отговори
8 3
лимбо

лимбо

09.05.2020 | 13:40

Хората тогава са били неподправени и с добрия стар морал ,черното си е черно. бялото-бяло. После започва въвеждането на новия "морал" и до днес с перфидна демагогия . Къде са ония философи , дето ни убеждават как от 30г. изведнъж ни се стоварват беди.Най общите първични представи за добро и зло ни правят народ , а не каканиженето на един език.

Отговори
19 4
Диминър

Диминър

08.05.2020 | 08:11

Слушал съм да се говори, че на стачка тютюноработници са излизали с бял хляб и луканки в ръце! Верно ли е било?

Отговори
5 19
Драган Недраганов

Драган Недраганов

04.05.2020 | 19:09

Пра баба ми разправяше за тази стачка. Привикали са я в милицията да дава обяснения за нейни комшии които стачкували. Тя била толкова уплашена, че не могла да отрони една дума ...и я изхвърлили с ритници от милицията...

Отговори
21 8
Ццц

Ццц

03.05.2020 | 19:38

Синовете и дъщерите на тези, които са стачкували тогава, скачаха по площадите и след ноември 89-та с ,,диригента,, Костов. Е наскачахме се!

Отговори
27 40
Иван Иванов

Иван Иванов

03.05.2020 | 15:50

Мизерерници останахте в това жълто вестниче "Марица" и това е !

Отговори
12 40
Иван Иванов

Иван Иванов

03.05.2020 | 15:48

Хенриета Костова да вземе да се гръмне ! А най добре да си върви в Русе ! Той и Христо Марков ги дрънкаше врели некипели а сега някой дали си го спомня кой беше от коя партия беше и за какво се бореше ! Умря като скот !А и вестника се казва "Марица"Пловдив а не "Дунав при Русе" !

Отговори
13 47
Драган Драганов

Драган Драганов

04.05.2020 | 06:14

Нещо плашиш ли !Явно имаш общо с утрепките потушили бунта и сега не ти изнася.По писанието личи че си тъпо парче ползвало облаги цял живот незаслужено.

Отговори
45 11
Avram Bakalina

Avram Bakalina

26.05.2020 | 21:48

Ivane, Ivane. Da ta e..e koy ta hvane.

Отговори
5 4
Джо

Джо

03.05.2020 | 14:12

От Пловдив съм и съм внук на тютюноработник/бригадир/.От дядо си съм запомнил една фраза-най-долните хора са стачкоизменниците.Работниците са били бедни, но са отстоявали твърдо правата си преди 9.септември, а след това са се вдигнали и срещу червените.Да се замислят тези, които тръбят, че сме били овчи народ, браво на гърците , на сърбите и др.подобни.Не сме овчи народ, ние сме велик народ, не само първата стачка срещу комунизма е в България, но и първото организирано движение/горяните/. Нека си спомним нашите предци и събудим в себе си честта и достойнството, завещани от тях.Поздравления на автора за статията.

Отговори
71 12
Димитър Д.

Димитър Д.

05.05.2020 | 10:13

Наскоро прочетох и за едни интересни събития при село Българево, Каварна. И там са се вдигнали цялото село на бунт против Румънската власт. Май не сме били заплеси. Единствено си го обяснявам, че е избит елитът на нацията 45 г. И след това започват хората да се усамотяване и увълчват. В момента сме големи егоист и.

Отговори
32 4
Anatema

Anatema

06.05.2020 | 05:51

Ne narod,a marsha ,kakto e kazal poeta!

Отговори
8 22
Anatema

Anatema

06.05.2020 | 05:55

VRELI NEKIPELI,KOMUNISTICHESKOTO,OBSHTOTO,KELEPIRA...E V KRAVTA NA BULGARINA ,KOYTO MASOVO PODKREPYASHE NA 1 MAY 89 G. S MITINGI I MANIFESTATSII KOMUNISTICHESKIYAT REJIM,DOKATO EDNI "PROSTI" TURTSI V KARDJALI SE OPALCHIHA SRESHTU 45 G.CHERVEN TERORIZAM V BULGARIYA ! EVALA NA TURTSITE V BULGARIYA,KOITO VKARAHA V BUNISHTETO NA ISTORIYATA SIONISTNOTO EVREYSKO CHENIE-KONSPIRATSIYA NA XX VEK !

Отговори
4 14
REM

REM

22.05.2020 | 13:13

Mashallah aga!!!!!!!!!!!!!!

Отговори
3 8

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?