Следвайте ни

Гаф свалил Тато в пералнята на хотел "Марица"

Решен да запознае читателите с това как е функционирал в детайли по времето на комунизма хотел "Марица", Михаил Боев, легендарният ресторантьор на "Балкантурист", сподели интересни случки и спомени, свързани с работата си през годините. Мемоарите му присъстват и в паметната книга на Димитър Райчев "Тримонциум". 

След откриването на хотелския комплекс, в който Михаил бил командирован, панорамната зала на XII етаж била превърната в зала за делегации. Именно това помещение ползвали поне по 3-4 пъти седмично велможите от Окръжния комитет на БКП в Пловдив. Ключовата позиция на Боев го срещала с най-различни важни особи от политическия живот на народната република.

„Спомням си, че на една делегация с другаря Тодор Живков горе, на Панорамата в хотела, охраната не ми разреши да се кача в асансьора заедно с него. Ала те не знаеха, че ако вратата не се отвори веднага, той тръгва обратно надолу", разказва Боев.

Така, след като вратата не била веднага избутана, Тодор Живков се озовал в пералното помещение. "Бях горе и видях колко е притеснена останалата част от охраната, че той не се появява на засеченото от тях време", казва очевидецът.

Той си припомни и друг случай от важен за града ден - откриването на Мострения панаир. Тогава генералният секретар на БКП бил обслужван от лични сервитьори. „Менюто беше „ала карт“. Той си поръча таратор и неговият екип му го сервира в топли чинии от ловератора. Наложи се да ги сменим на секундата", допълни ветеранът от "Балкантурист".

С подготовката за международните панаири персоналът се захващал още два-три месеца преди важните личности да започнат да пристигат в града под тепетата.

„Организацията на работа коренно се променяше, осигуряваше се инвентар и бельо, сменяха се мокети и завеси, обновяваше се целият хотел. След като другарят Богдан Михов стана началник на отдел „Хранене", нареди всички приеми и коктейли да се провеждат само в „Марица". Тогава не беше позната думата "кетъринг", но смятам, че ресторантът на комплекса сам по себе си е бил една кетърингова фирма с доста повече работа и дейност от много сегашни такива", отбеляза Боев.

В края на 60-те години от Комитета по туризъм били командировали в комплекса най-добрите специалисти в бранша. В ресторанта по онова време въвели и нови форми на обслужване. Така например се оформил битов кът с битови покривки и керамика, в който се предлагали най-различни вкусотии, сред които курбан чорба от котле „Геран", рибена чорба от котле „Лира", тенджера на гастронома, в която клиентът сам можел да си приготви поръчаните от него шишчета.

„В залата имаше дори и дюнер кебап. Особено актуално беше фламбирането. Аз задължавах бригадите да демонстрират най-малко по пет фламбета на вечер. Поднасяше се и омлет „Сюрприз" при загасено осветление. Всичко това имаше голям светлинен ефект. За бързо обслужване на клиентите предлагахме предястия с количка „Форч шпазе" и напитки от количка", допълни Боев.

Клиентелата на хотела напълно се променила и все по-често били поръчвани ястия като „Торнедо Росини", „Шатобриан за двама", „Филе миньон" и стек „Антоанета".

Муха в кафето на Дора Габе

В дългогодишната си кариера Боев се е сблъсквал с редица забавни и в същото време стресиращи ситуации. Интересна история е тази за мухата в кафето на Дора Габе.

"На един прием в ресторант "Стара планина" бяхме заредили масите с кристални чаши и чинии, взети от ресторант "Тримонциум". Вечерята минаваше добре, кафето го сервирахме турско направо в джезвета. По едно време обаче ме извика председателят на Окръжния народен съвет и ми каза, че в кафето на Дора Габе има муха. Веднага сменихме кафето, без някой да разбере. Независимо от това аз силно се притесних и на другия ден влязох в болница с диагноза кръвоизлив на язвата."

В друг случай пък не муха, а липсата на прясно мляко станала повод за притеснение.

„Дамският състав беше поканен на кафе-чай в 16:00 ч. в Етнографския музей. Всички бяха обслужени според желанията. Людмила Живкова обаче си поръча английски чай с прясно мляко. Дотогава това не беше известно в бранша, а и се разбра, че нямаме прясно мляко. Затова сложих една порцеланова чаша в джоба си и излязох, като се чудех какво да правя, защото тогава в Стария град нямаше магазини.

В този момент зърнах в прането на къщата отсреща детски ританки. Без да се бавя, отидох и почуках на вратата. След малко се показа една леко раздърпана млада жена. Подадох й чашата, като й казах, че искам малко мляко. Скрих чашата отново в сакото и се върнах вече спокоен. Не бяха минали и 3-4 минути. В малка каничка наляхме млякото и изпълнихме поръчката. От протокола така и никой не разбра какво стана."

 

Габриела Лазарова

Редактор

Габриела Лазарова е завършила ЕГ „Иван Вазов“ с италиански език. В Италия завършва университет „Тор Вергата“ със специалност „Естетическо-научна журналистика“.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари

Публикувай

Коментари (0)

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?