Майстори на перото превръщат Пловдив в духовна столица
- 18:00, 21.05.2023
- 18:39, 21.05.2023
- 3299
- 17
Под рубриката „Пловдив през годините” „Марица” публикува снимки от близкото минало на Пловдив - важни събития, забележителни личности, допринесли за славата на града. Това са снимки-събития, оставили трайна следа на цели поколения.
В старите кадри са запечатани образите на прочутите местни художници, писатели, артисти, музиканти, поети, журналисти, чиито стъпки още отекват по калдъръма на Стария град.
На внушителната група майстори на перото градът под тепетата дължи до голяма степен славата си на творческа и духовна столица на България.
Всичко това е минало, станало е история. Но който не познава историята, няма шанс за бъдещето. Затова съхранената памет на Пловдив е толкова ценна.
Иван Коджабашев
Доайенът на пловдивската журналистика Методи Танев, дългогодишен кореспондент на в. "Отечествен фронт", се гордееше с най-богатия архив от публикации за Пловдив и областта.
Април 1979
Винаги във ведро настроение беше Петър Кольовски - гл. редактор на в. "Комсомолска искра" и първи директор на Радио-телевизионния център в Пловдив
Април 1977
Знакови лица на пловдивската журналистика като млади попълнения на в. "Комсомолска искра" - Спас Василев, по-късно съосновател и главен редактор на "Марица", и Тодор Божилов, вляво, дългогодишен гл. редактор на "Комсомолска искра".
Май 1988
Никола Джоков, дългогодишен редактор в издателство "Хр. Г. Данов", бе известен с острия си език и вицовете за властта
Януари 1969
Освен журналист с нюх, Стоян Вълев е издател и популярен писател. Той е първият главен редактор на в. "Марица".
Януари 1986
Кореспондентът на в. "Стършел" Слави Славов бе известен с таланта си да говори със сериозен тон за смешните неща в Пловдив
Ноември 1970
Елена Чакалова беше една от най-дейните журналистки на Радио Пловдив, икономическите й репортажи оставиха трайна следа
Май 1983
Нери Терзиева беше директор на новините на Ефир 2. Без интелигентността и чара й предаването "За 1 милиард" със сигурност нямаше да е такъв хит.
2005
Илия Зайков бе част от екипа на "Марица", където всички го наричахме Бай Илия. С остро око за политика и етнография, той е автор на няколко книги. На снимката е запечатан един от най-щастливите му мигове с новородения му син.
Октомври 1982
Спортният журналист и отличен радиокоментатор Николай Галов при посрещането на олимпийския огън на Римския стадион в Пловдив. Смята се, че той е вкарал в употреба термините "кожено кълбо" и "смърфовете".
Юни 1980
Съоснователят и управител на ИПК "Марица"
Младият журналист Степан Ерамян, вляво, в дружеска беседа с кореспондента на в. "Народна младеж" Стойчо Банчев. През 1991 г. Ерамян става съосновател и управител на ИПК "Марица".
Януари 1969
Известната публицистка Велислава Дърева взема едно от първите си големи интервюта не с кого да е, а със звездния актьор Евгений Леонов, който гостува у нас
Септември 1989
Пловдивски журналисти очакват ВИП гости на Централна гара заедно с първия секретар на ОК на БКП Иван Панев, в средата. От ляво надясно са: Нейко Дамянов, Анастас Янков, Батето, Дамян Николов, Веселин Трайков, Георги Найденов, Иван Коджабашев, Христо Разпопов, Матей Матеев.
Декември 1983
Главния редактор на в. "Комсомолска искра" Коста Странджев всички наричаха Шефа. По-късно е директор на издателство "Христо Г. Данов".
Януари 1969
Пловдивската журналистика - дух и оръжие на 160 години
Любен Панов - журналист, писател
Смятаното за „първа лястовица на българския периодичен печат“ списание „Любословие“ на Константин Фотинов след две години ще навърши 180 години. Издава се в гр. Смирна на Турската империя. А първото периодично издание в Пловдив - „Журнал за наука, занаят и търговия“ на д-р Иван Богоров (1862) тръгва сред читателите си само двайсетина години след него.
Следват имената на Христо Г. Данов, Драган Манчов, Вазов, Захари Стоянов, изданията „Летоструй“, „Марица“, „Народний глас“, „Борба“...
Любен Панов в редакцията на в. “Отечествен глас” през 1975 г.
Преди време покойните днес Георги Райчевски (носител на „Златно перо" на Съюза на българските журналисти) и историчката Евдокия Емануилова издириха вестниците и списанията, излизали в града на хълмовете до 1993 г. - оказа се, че са над 600.
Със своите всеотдайни журналисти - редактори, фоторепортери, литературни сътрудници и печатари, много от които превърнали се в легенди от културната история на града.
Методи Танев, бележита фигура в голямата група на пловдивските пера, разказваше как при посещението на височайша делегация начело с краля на арабска държава Тодор Живков рекъл на госта: „Няма да четеш какво пишат централните ни вестникари. Те печатат с един калъп. Като отидем в Пловдив, там ще ти купя вестници...“.
Най-големият извънстоличен всекидневник „Отечествен глас“ със стохиляден тираж малко преди смъртта си, най-търсеният извънстоличен и „извънстандартен“ по тогавашните разбирания младежки вестник „Комсомолска искра“, старото, но неостаряващо Радио Пловдив са били непрекъснато в нашия дом, Пловдивската телевизия, част от БНТ, с популярните предавания „За един милиард“ и „Адрес 4000“, 27 регионални „многотиражки“ в областта, после големият „Марица“ - наследник на Дановия, „Пловдивски новини“, „Пловдивски куриер“, първата частна телевизия в града - „Пловдивска обществена телевизия“, която гледаме и днес, „Канал Ком“ и още частни радиостанции, някои от които живи досега, пловдивските приложения на централните всекидневници „Труд“ и „24 часа“, всекидневникът „Денят“, „Провинция“, сп. „Седмица“, сп. „Тракия“, „За и против“, „Земеделски вестник“, „Мач-експрес“, „Паралел 42“, „Глас“, „Гол“, „Демократическо знаме“, „Денонощен новинар“, „Свобода“, „Царство България“ (замислен като седмичник, макар и един брой, с дата 8-15 октомври 1992 г.)...
Някъде може да е имало конюнктура, цензура или автоцензура през всичките тези години.
Ала няма как да отречем духа, принесен в пловдивската журналистика от първите. И съхранен цели 160 години.
Водещи новини
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни