Следвайте ни

“Марица” даде управници на България

В екипа на българския "Таймс" са най-ерудираните автори след Освобождението

25 юли 1878 г. е знаменателна дата за Пловдив - излиза "Марица",  първият общобългарски вестник след Освобождението.  

Вестникът, дал на страната трима блестящи премиери в годините, когато се кове новата българска държава, е трибуна на свободното слово в звездния период за Пловдив като столица на Източна Румелия. 

 


Списван на български и френски,  разпространяван и в чужбина, с широка аудитория както от двете страни на Балкана, така и по всички по-важни средища с българско население на Балканите.

 


 "Марица" е най-модерният и най-широко разпространяван вестник за своето време.

 


Пловдив дава на България първата трибуна на единението и първия наш вестник, следващ европейските образци.

 


Идеята е на Теодор Бурмов, вицегубернатор на града под тепетата, първия български премиер, сътрудник на наши и чуждестранни издания. 

 


Замисълът бил осъществен от Григор Начович и Иван Евстратиев  Гешов, премиер на България, съставител на закони, дали началния тласък за икономическия просперитет на България. Многостранната му успешна дейност на държавник, политик, бизнесмен, банкер, публицист, журналист, издател и меценат няма аналог в модерната българска история. 

 


 Начович пък е  инициатор на Първото българско изложение през 1892 г.

 


Активен сътрудник на вестника е доктор Константин Стоилов, оглавил впоследствие две наши правителства. Смятан е за един от най-успешните премиери в цялата ни история. Наричат го най-европейския ни политик.

 


Издател на вестника е Христо Г. Данов, родоначалник на книгопечатането у нас.

 


“Марица" е и първото българско издание със собствена печатница.

 


Данов събира екип от ерудити, амбицирани да списват български вестник с авторитета и стандарта на еталон в бранша - британския “Таймс".

 


В екипа на "Марица" от 1878 до 1885 г. са най-добрите автори у нас за времето - почти всички са завършили престижни университети в Европа: Манчестър, Хайделберг, Прага, Москва, Париж, Виена, Лиеж, Киев, Харков.

 


По-късно 7 от авторите на "Марица" стават членове на БАН  и на чужди научни академии, редактори и сътрудници получават общо 22 министерски поста, двама са били председатели на Народното събрание, кметове на София и Пловдив, дипломати.

 


Упреквали издателя Христо Г. Данов за високите авторски хонорари. На Иван Вазов например били предложени само за едно стихотворение 30 турски лири, колкото била месечната заплата на високоплатен чиновник. 

 


Талант и достойнство нямат цена, отсича твърдо Данов. "Народният интерес над всичко" е неписаният закон за редакторите и авторите на вестника, определян като чудо в българската журналистика. На челно място във вестника се поставяли проблемите на нацията, обединението на разпокъсана България било свято дело на редакторите. Неслучайно последният, 745-и поред брой,  излязъл на знаменателна за всеки българин дата - 6 септември 1885 г. - Деня на Съединението. 

 


106 г. по-късно, на 3 юни 1991 г., марката "Марица" възкръсва отново - превръща се в трибуна на свободното слово на Пловдив и цяла Южна България, какъвто е и до днес, вече 28 години.



С право наричат Христо Г. Данов "българския Гутенберг". На всеотдайния възрожденски просветител родната книжнина дължи над 1000 издания. Сред заслугите му е издаването на първия вестник на свободна България - „Марица“. 

 


Смятан е за основател на модерното организирано книгоиздаване, книгопечатане и книгоразпространение. Цели 56 години името му е символ на наука и модерно образование, за което издава учебници, карти, помагала. Мечтае за преобразуване на България в европейски стил, популяризира световната наука и култура.

 


Печата първите си книги в Будапеща и Белград, а после на магаре обикаля България да ги предлага на вересия. 

 


Бащата на книг издаването в България е активен общественик - депутат в Областното събрание на Източна Румелия, кмет на Пловдив - един от най-дейните и безкористните. Като градоначалник Данов се отказва от полагащата му се заплата от 6000 лева годишно с мотива, че финансовото състояние на община Пловдив не позволява такъв разход. Отказва категорично да отстъпи искания от княз Фердинанд терен на хълма Бунарджика за строеж на дворец.  

 


На 20 май 1905 г. в Пловдив тържествено е чествана половинвековната дейност на Хр. Г. Данов.  Данов е обявен за почетен гражданин на Пловдив, улица "Средна гора" е назована на неговото име. Благодарните пловдивчани наричат Сахат тепе Данов хълм. 

 

 

Стоилов гради европейска България

 

Константин Стоилов е един от най-ерудираните и висококултурни строители на нова България. Наричат го най-европейския ни политик. 

 


В продължение на 23 г. Стоилов заема върха на политическата пирамида в Княжество България.

 


Получава блестящо образование -  защитава докторантура по право в университета в Хайделберг, специализира право в Сорбоната. Полиглот, владее отлично английски,  немски, френски, турски, класическите езици.

 


Ползва се с огромен авторитет сред политическия елит на Европа. Бляскав оратор с остро перо. Във вестник „Марица” му е поверена най-трудната и деликатна международна тематика. Пловдивчанинът става три пъти премиер, 7 пъти министър, 12 пъти народен представител. Управлението на Стоилов от 1894 до 1899 г. е едно от най-успешните за страната. Приемат се закони, насърчаващи родната индустрия, занаятите, земеделското производство, модернизира се данъчната система. 

 


Стоилов почива, ненавършил 47 г. Пловдив пази паметта му -  улицата пред черквата „Света Богородица” носи неговото име.

 

 

Родолюбецът Гешов е един от най-богатите българи

 

Основателят на "Марица" Иван Евстратиев Гешов е един от най-образованите български министър-председатели. Наследник на заможен род, той е измежду най-богатите българи на времето, а около две десетилетия - най-богатият, състоянието му през 1897 г. се изчислява на 6 млн. тогавашни лева. 

 


Изискан джентълмен,  възпитаник на прочутия британски "Оуенс Колидж" и университета “Виктория”. Печели общобритански конкурс за правопис и е удостоен с честта да пие чай с кралица Виктория. 

 


Заради кореспонденциите му за българските ужаси след Априлското въстание до вестник „Таймс“ Гешов е осъден на смърт от османските власти.

 


Оцелява по чудо. 

 


  Гешов е основен автор на в. "Марица", преди да  оглави Българска народна банка.  

 


За Гешов политиката в полза на родината е кауза, на която служи цели 30 години. 

 


Бил е премиер от 1911 до 1913 г., депутат в 11 обикновени народни събрания и в V ВНС. Председател на БАН до смъртта си през 1924 г. Британският "Таймс" го нарича баща на отечеството, а "Ню Йорк Таймс" - големия държавник на Балканите.

 

Хенриета Костова

Ръководител екип „политика“

Хенриета Георгиева е завършила Английска гимназия в Русе, ПУ „Паисий Хилендарски” и Софийския университет, специалност журналистика. От 1993 г. работи в екип Политика на в.”Марица”.   Още

Анкета

За какво бъдеще на Пловдив трябва да работи новият кмет?