Мая Бучкова: Радвам се, че си вадих хляба с журналистика

Изкуството да се редят писани думи е свещенодействие над белия лист, после пред пишещата машина и напоследък зад компютъра. Ритуал или просто работа, но с вдъхновение, която носи радост, удовлетворение, сладост... Тази красива игра умеят да играят талантливите, честните и почтените хора. Тези, които с чест и гордост казват, че професията, с която си вадят хляба, е журналистиката.


Мая Бучкова е журналист, който с душевна чистота отваря за читателите вратата на вестник “Марица” почти 18 години - всеки ден. И с магията на майсторското си перо разхожда читателя в света на образованието, културата, политиката, новините в областта - с чувство, настроение. Истински честен ваятел на притчи.
Попада в екипа през 1992 г. Заварва колеги, които са работили години, и съвсем млади хора, които стартират в професията. И като отговорен човек има притеснения как ще се впише в редакционната атмосфера. Всичко в медиите тогава изглежда много динамично, освободено от цензура, различно. Първите ми няколко месеца бяха много трудни, спомня си първите стъпки в “Марица” Бучкова. В такива случаи човек трябва да прояви инат и да не го е страх да прави грешки, защото в тази професия няма непоправими неща. Това мислене попих от младите колеги, допълва тя.


18 години Мая не изневерява на писаната журналистика. Пробвах се в говорилните - радио и телевизии, но разбрах, че не мога. Няма универсална журналистика, всеки трябва да открие своето място за себе си. Аз си вадих хляба с писани думи и не съжалявам за това, заявява тя.


Споделя и неудобства, с които се е сблъскала в годините. Журналистиката по принцип е черна работа, която не се вижда, а т.нар. свобода на словото е като демокрацията - искаш да я има, но не е възможно да е такава, каквато си я представяш, обяснява Бучкова. Имаше период, в който нещата изглеждаха свободни - в началото на 90-те години, но после се оказа, че това са илюзии. Бях скептична, защото винаги имам резерви към тези вярвания. Свободно е словото толкова, колкото човек е готов да го каже и да си плати съответната цена, казва в заключение г-жа Бучкова.


Не мога да се лаская, че съм от хората, които са поемали големи рискове. Опитвала съм се да помагам на хората, с които съм се срещала, споделя философията на работата си тя. Ако не можех да им помогна, поне се стараех да не им навредя.


Приятелството в журналистиката е като химера. Повечето приятели са в професионалните среди. Тази професия те среща с много хора за малко или за повече време, обаче характерът на тази работа е такъв, че не ти оставя пространства за други приятелства. И постепенно, щеш-не щеш, се сближаваш с колеги, с които прекарваш повечето време от деня. Има хора, с които продължавам да поддържам връзка. И много се радвам на този факт, защото пенсионерският живот тече с друга скорост и в други посоки. Не че липсва динамика, но тя е различна от скоростта на ежедневника.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?