Следвайте ни

Къщите на градската аристокрация губят битката с времето

Пари за ремонти няма. Рентиерите разчитат на магазините и канторите в приземните етажи

Всички ние много обичаме своя Пловдив. Познаваме ли го обаче? "Марица" реши да провери, като започна от най-важното - хората и улиците на този вековен град. Наш екип ще ви гостува, за да ви попита на кого е кръстена вашата улица и какво знаете за този човек. Очакваме да ни разкажете още кои са най-известните хора, живели и живеещи в квартала ви. Ще изберем заедно и най-красивата къща на вашата улица. Очаквайте ни!  


В топлия февруарски понеделник улица „Петко Каравелов“ е по-жива от всякога. Трафикът по еднопосочния пътен капиляр в суперцентъра, който води началото си от ул. „Христо Г. Данов“ и завършва при коритото на Марица, е труден. Колите са броня до броня. Истински късмет е да намериш място за паркиране, макар едната лента да е превърната в Синя зона. Преминаването по улицата открай докрай е своеобразно олицетворение на житейския път на нейния патрон - Петко Каравелов, който четири пъти е министър-председател на България, но претърпява и тежки поражения - свален е от власт, дори осъждан на затвор.

Различните лица на улицата ни посрещат още при първите две сгради на кръстовището с „Христо Г. Данов“. От едната страна е Кукленият театър, който с помощ от държавата и общината е успял да запази представителния си вид. От другата страна обаче се намира частна къща, която като възрастна дама от старата аристокрация постепенно губи битката с времето. Сградата не е имала щастието да попадне на богати наследници и е пред срутване - тухлите прозират през изкъртената мазилка, която се рони върху главите на пешеходците.

По продължението на улицата се срещат много подобни стари къщи, които са на повече от век. Край тях се издигат образци на първите кооперации на социализма, както и нови блокчета от 80-те. На ул. "Петко Каравелов" сякаш е разписана цялата  история на пловдивското градоустройство в новите времена. 

Тротоарите на старата уличка на места са изтърбушени от времето, други са повдигнати от корените на огромните дървета, което прави преминаването тук много трудно. За това свидетелстваха и премеждията на една млада майка, която имаше работа в района. Дамата явно бе запозната с тротоарните трудности и избра привидно по-лесния път - по паважа. Маневрата  обаче веднага беше пресечена от идващите насреща коли и жената в крайна сметка трябваше да се бори с разбитите плочки.

Усилията на младата жена се оказаха напразни, щом тя стигна до кръстовището с улица „Опълченска“. Зад сградата на Българската народна банка върви усилен ремонт на тротоарната площ. Няколко дузини работници упорито сменяха настилката, а масивните тротоарни зидове лежаха по платното, точно до огромни купчини пръст. Така майката се видя в чудо и реши да избере друг маршрут за разходката си.   

Северната част на улицата, която започва от бул. „Шести Септември“ и стига до бул. „Марица-юг“, минава откъм гърба на Музея на Съединението, Археологическия музей и Делови център Пловдив. Единствено на историческия музей има поставена и паметна плоча, която е подписана „от признателните българи“. Точно отсреща е поредният занемарен архитектурен шедьовър.

Повечето сгради на улицата имат приземни помещения, които се отдават под наем - най-често за магазини и кантори. „Половината адвокатска колегия работи на тази улица, защото се намираме до три от съдилищата в Пловдив. Собствениците пък нямат нищо против да дават помещенията си под наем - в центъра на града се изкарват добри пари от рентиерство“, разказа Стайко Банев, който живее в квартала.  

Отличната локацията на „Петко Каравелов“ допринася и за огромните строителни апетити към улицата. „В квартала кипи много усилена дейност по изграждането на нови кооперации. Само чакат да излезе на пазара малка къща, която няма защитен статут и веднага я купуват. Събарят я и хоп - архитектурен мастодонт“, коментира Банев.

Знаете ли на кого е кръстена вашата улица?

Йоана Митрева, 18 г., ученичка

Не съм сигурна кой точно е Петко Каравелов. Със сигурност знам за Любен Каравелов, но Петко... Най-вероятно са членове на едно семейство, но наистина не знам каква е връзката между тях. 

Рангел Стефанов, 22 г., студент

Петко Каравелов е брат на Любен Каравелов. Сигурна съм, че е бил политик на високо ниво. Може би дори министър-председател в някакъв момент. 

Иван Шанов, 32 г., шофьор

Нямам идея кой е! Чувал съм името и това е! В наше време никой не се интересува от големците, умрели преди стотина години. Важното е след още толкова да има българи, чийто имена да се помнят!

Кой е той?

Петко Каравелов е роден на 5 април 1843 г. в Копривщица в семейството на заможния бегликчия Стойчо Каравела. Семейството има седем деца - четири момчета: Любен, Христо, Петко и Рали, и три момичета: Рада, Велика и Мария.

Първоначално Петко Каравелов учи в Копривщица, но през 1856 година баща му го изпраща в Енос. Там той учи в гръцкото училище и през 1858 година му предлагат стипендия, за да продължи образованието си в Атина, но баща му го връща в Копривщица. Малко по-късно, със съдействието на видния копривщенец Найден Геров, Петко Каравелов заминава за Москва, където постъпва в Историко-филологическия факултет на Московския университет. След три години следване напуска и започва да учи право, дипломирайки се успешно.

След Освобождението на България участва активно в изработването на Търновската конституция. Става министър-председател на България (1880-1881). Свален е от власт от княз Александър, с което започва Режимът на пълномощията. След установяването на Режима идва в Източна Румелия, където става кмет на Пловдив (1883-1884).

След възстановяването на Търновската конституция Петко Каравелов се завръща в София и отново оглавява правителство на Либералната партия (1884-1886). На този пост той извършва най-голямото си политическо дело - Съединението на България. При окончателното си напускане на България, с последния си Манифест Батенберг назначава за регенти Петко Каравелов, Стефан Стамболов и Сава Муткуров. Пълен господар на регентите става Стамболов, а Каравелов напуска на 1 ноември 1886 г. Обявява се против избора на княз Фердинанд I. През 1892 г. е осъден на 5 години затвор за съучастие в опита за убийство на Стефан Стамболов, но през 1894 г. е амнистиран.

Коментари

За да публикувате коментари трябва да имате профил в сайта

Коментари (0)

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?