Къща на ул. „Христо Г. Данов” възкресява легенда от древността
Емилия Събева иска да създаде една истинска опера, която да привлече в Пловдив българските таланти от европейските сцени
- 10:00, 04.02.2024
- 10:01, 04.02.2024
- 4550
- 3
Владимир Балчев
Едно ново пловдивско издание се появява на 26 август 1901 г. Уточнява се, че това е вестник за наука, литература и изкуство. Заглавието е „Илюстровани събития”. В него с текст и образи са представени събития по света от последните месеци. Подбрани са качествени гравюри и смислени текстове. При това изданието е добре оформено и с перфектни цветни илюстрации.
Още в началото редакторът обяснява каква е целта му: „Да събудим в нашия народ чувството към всичко онова, което е добро и хубаво; което е способно да ни облагороди душата, като се освободим от първобитната грубост; да възбуди в нас любов и уважение към изящните изкуства”.
Портрет на Емилия Фавретто от художника Георги Митов, малкия брат на известния живописец Антон Митов. За съжаление, туберкулозата прекъсва още в началото неговия творчески път
Автор на този текст е Емилия Фавретто, италианка, която още с пристигането в страната ни кандидатства за българско поданство. Неин съпруг е Атанас Събев, доктор по търговия и финанси, създател на първото Търговско училище в Южна България. Емилия е от Венеция, сродница на знаменития италиански художник Джакомо Фавретто. Следва във Флорентинската кралска академия при известния професор Рази, специализира артистична критика. Вероятно във Флоренция се запознава с талантливия български художник Георги Митов. Спомен от това познанство е един прекрасен портрет, рисуван от Митов през 1897 г. По това време Емилия е на 19 години - романтична, възторжена и с поглед на човек, който знае, че е избрал правилния път.
Портрет на Емилия Фавретто от художника Георги Митов, малкия брат на известния живописец Антон Митов. За съжаление, туберкулозата прекъсва още в началото неговия творчески път
Някъде по това време Емилия Фавретто и Атанас Събев стават семейство.
Три години по-късно се установяват в Пловдив
заедно със синовете си Мишо и Събчо. Установяват се под тепетата не просто да си осигурят препитанието, а за да направят нещо за себе си и за България. Атанас Събев наема красивия конак на Исмаил бей, за да го превърне в търговско училище. Забележима е помощта на съпругата му, която възстановява и обогатява централната фасада на бившия бейски конак, който с новия си облик внушава усещането за един своеобразен храм на изкуството.
Новият ХХ век е едно ново начало за семейството - през август 1901 г. излиза първият брой на в. „Илюстровани събития”, на 15 септември отваря врати Търговското училище „Евлоги Георгиев”. По това време Атанас Събев публикува части от монографията си „Принципът на пропорционалното представителство”. Този труд е една мечта за справедливо управление, надежда за преодоляването на първобитните страсти и истеричното междупартийно боричкане. От своя страна, Емилия Събева се опитва да даде самочувствие и сили на българската жена, за да заеме своето истинско място в обществото. В едно обръщение към читателките на вестник „Илюстровани събития” тя пише: „Затуй се обръщаме към вас, любезни госпожи, и ви казваме да възпитате ума и душата на децата си. Имайте предвид, че ние сме истинските създатели на обществото, защото на нас, майките, е поверен свещения дълг да възпитаме децата си именно като ги упътим в първите стъпки на живота…”.
Първата разходка на италианската кралица Елена с новородената принцеса Йоланта. Вестник „Илюстровани събития” – Пловдив, 7 октомври 1901 г.
Допълнение към темата за мястото на българските жени в обществото виждаме върху централната фасада на зданието, проектирана от Емилия Събева през 1918 г. като дом на нейното семейство. Намира се на ул. „Христо Г. Данов”.
Кой знае защо в редица публикации я определят като Къщата на нимфите!
Наистина, там има седем женски фигури, но това не са нимфи, а кариатиди. Тази теза беше обявена публично още през 1987 г. от покойния Петко З. Петков. Привеждайки много факти и убедителни аргументи, той започва своето изложение още от пети век преди новата ера, когато с многочислена армия персите тръгват срещу Атина. Имало тогава град държава с името Кария. Управниците на този град се съюзили с персите и участвали в подпалването на Атина. След победата на атиняните градът Кария изчезнал, а жените били наказани да изнемогват под теглото на позора. Така кариатидите стават познаваем архитектурен елемент.
Авторката обаче видоизменя съзнателно изискванията на този архитектурен елемент и нейните фигури с едната ръка крепят товара на позора, а с другата държат цветя. Явно се внушава идеята, че боговете ще „амнистират” жените на Кария и ще ги освободят изцяло от тежкото наказание. „Чувствителното сърце на изкуствоведката и архитектката Събева - пише Петко З. Петков - не е могло да остане безучастно към незавидния жребий на тогавашната обезправена българска жена.” Макар че не са открити оригинални документи, приема се, че
украсата на легендарната аптека „Марица” също е дело на Емилия Събева.
Тя проектира и една сграда в близост до подлеза на площад „Съединение”, която след много преустройства днес е напълно обезличена.
Легендарната аптека "Марица"
След тежко заболяване, през 1930 г. д-р Атанас Събев отстъпва Търговското училище „Евлоги Георгиев” на архимандрит Стефан Абаджиев, а година по-късно умира. Погребан е в София в гроба на сина си Мишо.
Настъпват тежки години за Емилия Събева. След като се съвзема, тя започва да обмисля идеята за създаване на опера в Пловдив. Някои автори пишат, че тя иска да прави частна опера, други говорят за нова опера. Всъщност целта на Събева е да направи истинска опера - да бъде за България нещо като Миланската скала. Защото по европейските сцени има много таланти, които не са познати на публиката в родината си. „Компетентно мога да кажа - пише Емилия Събева, - че в малката България има повече красиви гласове, отколкото в някои велики държави.”
Идеята е тези красиви гласове да радват българските любители на операта. Само че за осъществяването на тази идея са нужни много пари. Първият опит е да се създаде опера на кооперативен принцип, но няма резултат. Безплодни са усилията да се търси помощ от държавата, Пловдивската община също не обещава нищо. Въпреки неблагоприятните сигнали, Емилия Събева решава да положи началото, като издържа състава със свои лични средства.
Така в началото на годината възниква Южнобългарската народна опера. Участват първите сили на Софийската опера Събчо Събев и Любен Минчев, големият диригент Тодор Хаджиев. Привлечена е също певицата от операта в Торино Елда Събева. Нужно ли е да се уточнява, че половината от изпълнителите са децата на Емилия Събева.
Според в. „Борба”
създаването на Южнобългарската народна опера е един истински подвиг.
В края на април е представена операта „Травиата”. Пресата възторжено отбелязва: „Бляскаво изнасяне на „Травиата”. Само че приходите не са блестящи. През есента трябвало да започне турне из страната. Преди началото на турнето се прави повторна премиера на операта „Травиата”. „Едно културно тържество”, коментира представлението вестник „Юг”. Оказва се обаче, че това е последната публикация за Южнобългарската народна опера.
Водещи новини
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни
Този сайт е защитен от reCAPTCHA и Google Политика за поверителност и Условия за ползване са приложени.