Изложбата на "Марица" разказва: Ньойският договор закрива първата военна болница

Наричат медицината сестра на философията, изкуството, науката и най-благородната професия. Но тя е много повече -  може би най-важната дейност, за да го има човечеството.  Днес то е изправено пред предизвикателството да превъзпита себе си, за да се справи с непозната досега пандемия. В този здравен, социален и икономически контекст насочваме внимание към тези, които са на първа линия - медиците. 

Медицината на 21. век е сложно организирана дейност - тя граничи с най-големите достижения на техниката и едновременно изисква дълбоки познания, натрупвани през годините. Тя е приоритет в работата на държавата, в която здравеопазването би трябвало да е основополагаща политика. 

 Първите болници обаче не са построени от държавата. Изградиха ги хората с големи сърца, превърнали здравето на другите в своя съдба. Без да жалят сили и средства, създават лечебните заведения, отличили Пловдив като град с традиции в здравеопазването на Южна България. 

Новата изложба от поредицата на ИК “Марица” и “Хермес Медиа” -  “Пловдив през годините”,  е посветена на медицината, защото вярваме, че каузата си струва. В нея  разказваме кой построи болниците на Пловдив и емблематичните аптеки, превърнали се във важна част от живота на хилядолетния град. Запазено място в изложбата имат и най-именитите пловдивски лекари, които през годините се грижиха за здравето на хиляди свои съграждани. 

Благодарим Ви, медици!

След втори неуспешен опит през 1930-а създават лечебницата чак след национализацията

В началото на декември 1885 г. специална комисия подписва акта за приемането на новопостроената сграда на болницата “Св. Пантелеймон”. От 1886 г. в лявото крило на новото здание се нанася Военна дивизионна болница. От 1889 г. болницата е подчинена на бригадния лекар, а се управлява от лекаря на един от полковете. Болницата е разформирована по време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война и закрита по силата на Ньойския договор.

Така изглежда общият двор на Държавната и Военната болница в Пловдив след земетресението през 1928 г. Всички болни са напуснали стаите и са се настанили в парка.

През 1930 г. е подписан договор между Пловдивската градска община и началника на пловдивския гарнизон за изграждане на нова сграда за Военна болница, но строителството така и не започва.

След национализирането на постройките на Международната католическа болница нейните здания са предоставени на Военната болница. 

 Построената през 1927 г. Католическа болница. 25 години по-късно в нейната сграда е настанена Военната болница.

Поглед от въздуха, 1927 г. - сред голо поле е новопостроената сграда на Католическата болница.

В подножието на Джендем тепе (Мадежки хълм) е сградата, където от 1886 година са настанени Военната болница и болница “Св. Пантелеймон”. На преден план е къщата на Акрабов, строена 1905-1906 г. 

Полева военна болница по време на Балканската война, 1912-1913 г.

Коледна елха във Военна болница по време на Първата световна война, 1916-1917 г.