Следвайте ни

Иван Евстр. Гешов създава приют за бедни студенти

viber icon

„Дарителите" - емблематичната изложба на вестник „Марица" и „Хермес медия", украсява Цар-Симеоновата градина. Все още можете да разгледате 20-те пана с уникални старинни снимки.

Повечето от тях познаваме от историята като изтъкнати просветители, общественици, държавници, предприемачи и търговци, поставили основите на Българското възраждане. Ще покажем по-малко познатата страна на щедрите им дела в следващите броеве на вестника и на marica.bg.  

 

 

Един от най-големите български държавници - Иван Евстратиев Гешов (1849-1924), е прочут с политическите и обществените си дела, но малко се знае за сторените от него добрини. През целия си живот подпомага с щедри дарения дружества, читалища, църкви и болници, субсидира издатели на вестници, списания, книги.

През 1897 г. подарява къща в Пловдив на Женското благотворително дружество „Постоянство“. С негово съдействие и материална подкрепа е довършена и мебелирана българска болница в Цариград.

Дарява средства за построяване на сграда за библиотека в Чепеларе и за читалище „Славянска беседа“. В продължение на 20 години внася пари във фонд „Безплатни ученически трапезарии“ в София.

С негова помощ са построени паметникът на загиналите в Сръбско-българската война (1885) във Видин, паметникът на Цар Освободител в Плевен и много др. Със завещанието си оставя 100 хил. лв. на БЧК.

Като негов председател съдейства да се открият училище и пансион за медицински сестри. В завещанието си от 1.09.1923 г. Иван Гешов оставя къщата си на ул. „Сердика“ № 4 на БАН и до днес тя служи за нуждите на Академията. През 1926 г. в София отваря врати Дом „Иван и Мария Евстр. Гешови“.

Той разполага с 43 стаи и 100 легла, кухня, трапезария, баня, читалня, 3 магазина и една галерия. За приюта за сираци и бедни студенти са изразходвани общо 5,5 млн. лв. от неговото завещание.

Домът престава да функционира по време на Втората световна война, след първите въздушни нападения над София, които през март 1944 г. сериозно разрушават сградата. Година по-късно е възстановен, а през 1950 г. е предаден на Софийския университет.

Екзарх Йосиф I завещава всичко на народа

Екзарх Йосиф (1840-1915) е висш духовник, български екзарх, обществен и политически деец. Роден в Калофер. Учи във френския католически лицей „Св. Жозеф“ в Цариград и в Сорбоната в Париж. През 1872 г. приема монашество и последователно е йеродякон, йеромонах и архимандрит. 

Като екзархийски протосингел активно съдейства за установяване на духовната власт на Българската екзархия в епархиите в Македония и Одринска Тракия. През 1876 г. е ръкоположен за епископ и ловчански митрополит, а след свалянето на Антим I от екзаршеския престол, на 24 април 1877 г. е избран за български екзарх. 

След Освобождението става и депутат в Учредителното събрание през 1879 г. Екзарх Йосиф I оставя почти цялото си имущество за народополезни нужди. Със средствата на екзарх Йосиф I са образувани няколко дарителски фонда.

Фондът при Светия синод възлиза на 370 хил. лв., с лихвите от него се предоставят пет стипендии за духовните семинарии в София и Пловдив. Вторият фонд от 150 хил. лв. е на разположение на БАН. С тези пари се награждават книги, написани в защита на православната вяра и на българската народност.

Третият фонд на духовника е образуван при Мъжката гимназия „Екзарх Йосиф I“ в Разград. В завещанието си екзархът предоставя известни суми и на Калоферската община, училища в София и Ловеч, църквата „Св. Стефан“ в Цариград и Женското благотворително дружество „Радост“ в Русе.

 

Монах дарява половин милион гроша

Сопотският духовник Кирил Нектариев (1795-1870) оставя светла диря в паметта на потомците. Учи в килийното училище при Сопотския манастир, където приема монашески сан. Около 1825 г. става дякон на гръцкия митрополит Никифор в Пловдив, през 1850 г. - негов протосингел, по-късно - архиерейски наместник в Пазарджик. Той е вуйчо на Ботьо Петков. Последните 20 години от живота си живее в Карлово. 

Кирил Нектариев оставя завещание, с което дарява следните средства на училища, манастири и обществени  учреждения:

1. На училищата в: Сопот - 16 хил. гроша, Пловдив - 12 хил. гроша, Калофер - 12 400 гроша, с. Аджар (дн. Свежен) - 2200 гроша, Копривщица - 2 хил. гроша, Клисура - 600 гроша, Станимака (дн. Асеновград) ​- 1000 гроша, Пловдив (на гръцкото училище) - 500 гроша, Пазарджик - 3 хил. гроша, Чирпан - 3 хил. гроша, Хасково - 500 гроша, Казанлък - 400 гроша, Шипка - 600 гроша.

2. На манастири и обществени учреждения: Сопотски манастир „Възнесение“ ​- 10 хил. гроша, Пловдивски манастири – 1300 гроша, Женски манастир „Въведение“ в Калофер - 12 хил. гроша, Женски манастир „Рождество Христово“ в Калофер ​- 1000 гроша, Мъжки манастир „Успение Пр. Богородица“ в Калофер - 500 гроша, Женски манастир в Сопот - 2 хил. гроша, Рилски манастир „Св. Йоан“ - 200 гроша, Троянски манастир „Успение“ - 100 гроша, Габровски манастир „Успение“ - 100 гроша, Света гора - 1600 гроша, Йерусалим - 2 хил. гроша, Български духовен събор в Цариград ​- 3120 гроша, Църковно настоятелство в Пловдив - 550 гроша, болница в Пловдив - 1000 гроша, болница в Карлово, като до откриването <210> се раздават ежегодно помощи на сиромаси - 10 хил. гроша.

Приживе той дарява воденица с тепавица в Карлово на женския манастир „Въведение“. Друга воденица завещава на девическите училища в Сопот, Карлово и Калофер. Воденицата е продадена и парите са разпределени между училищата.

Цялото дарение на Кирил Нектариев възлиза на 445 885 гроша, от които приживе сам раздава 304 хил. гроша, а 141 885 са разпределени след смъртта му съгласно неговото завещание.

Руслан Йорданов

Руслан Йорданов

Журналист - екип "Култура"

Руслан Йорданов е културен и политически репортер. Магистър по журналистика от СУ „Св. Кл. Охридски“. Носител на награди за журналистика „Черноризец Храбър“ (2010 г.) и „Пловдив“ (2017 г.).   Още

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще помогне ли извънредното положение у нас срещу коронавируса?