Хаджи Гьока дарил хотел "България" за сиропиталище

„Дарителите" - емблематичната културна кампания на вестник „Марица" и „Хермес медия", продължава с историите на най-големите пловдивски благодетели.

Повечето от тях познаваме от историята като изтъкнати просветители, общественици, държавници, предприемачи и търговци, поставили основите на Българското възраждане. Ще покажем по-малко познатата страна на щедрите им дела в следващите броеве на вестника и на marica.bg. 

Хаджи Гьока Павлов:

В постоянство, трудолюбие и разумни икономии виждам спасението на България.

Хаджи Гьока Павлов е роден на 24 декември 1836 г. в Сопот. Започнал от малка кръчмичка и бакалия в родния си град, той направил цяло състояние от търговия с коне. По-късно започнал да изнася гайтан и кожи за Румъния.

Търговските работи на Хаджи Гьока и честите му странствания по Мизия, Тракия и Македония му помогнали да се увери с очите си в злочестината на българския народ. Тия страдания той не могъл да понесе хладнокръвно, затова отрано започнал да съчувства на революционното движение.

Васил Левски, когато дохождал в Сопот, винаги е бил мил гост в неговата къща и в кантората му, а търговецът му помагал не само с пари, но и със съвети и насърчения. 

Той бил винаги щедър дарител към училището в Сопот - едно от първите му благодеяния е даряването на 25 наполеона. Заедно с това той подпомагал и градския театър.

В Румъния той се сближил с ръководителите на революционното движение -Раковски, Ботев, Каравелов и останалите. Комитетската каса в Букурещ е много често щедрата му лепта. Заедно с това той помагал и на мнозина изпаднали хъшове.

Бил близък съратник на Хаджи Димитър и му помогнал да избяга в Румъния без паспорт.

Макар и заможен чорбаджия, Хаджи Гьока защитавал интересите на сиромасите. Той не щадил труд, време и пари, за да защити бедняк от потисничеството на някой чорбаджия изедник.

Заради доноси, че подстрекава населението към непокорство, няколко пъти лежи в Пловдивския затвор. При потушаването на Априлското въстание спасява Сопот от опожаряване и разграбване, като дава на Тосун бей 500 лири и хубавия си кон.

При опожаряването на родния му град през Руско-турската освободителна война той губи цялото си състояние. По-късно обаче отново спечелва богатства благодарение на търговския си усет.

Опълченското и гимнастическото дружества в Пловдив получавали чести помощи от хаджията.

Хаджи Гьока изгражда и специална чешма на Куршум хан в Пловдив, посветена на трагично загиналия писател Алеко Константинов.

Търговецът обичал най-много да чете Библията, в която си правил много бележки, а някои мъдри слова изваждал на отделен лист.

През 1905 г. като видял, че смъртта скоро ще похлопа на вратата му, Хаджи Гьока направил завещанието си, според което оставя в пълна собственост на Пловдивското сиропиталище каменното двуетажно здание на хотел „България", срещу Джумая джамия. Отгоре на несъществуващата днес сграда бил хотелът, а отдолу имало 8 магазини. Имотът бил оценен за 80 хил. лв. и давал годишен доход от 10 хил. лв.

 

 

 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?