Гаврил Кръстевич не е Треперко паша, а герой на Съединението
- 13:45, 03.03.2020
- 09:52, 22.10.2020
- 9288
- 4
На 27 февруари се навършиха 150 години от издаването на Фермана за учредяване на Българската екзархия. Границите обхващат почти всички български земи и така е официално призната българската нация в Османската империя, което е крупен политически успех. Гаврил Кръстевич, бъдещият областен управител на Източна Румелия, има големи заслуги за изработване на основните екзархийски документи.
Митрополит Николай предложи на общинските съветници в Пловдив да се вдигне паметник на Гаврил Кръстевич.
Неоцененият и незаслужено забравен Гаврил Кръстевич е една от най- значимите личности на ХІХ век. Асистентът в РИМ - Пловдив Иванка Митева припомня, че всяка година на 6 септември гледаме възстановка на Съединението, при което областният управител, наречен Треперко паша, е разкарван с файтон по пловдивските улици. Той се представя като страхливец.
Това не отговаря на истината, но е отекнало в съзнанието на българите като грозно клише. Задължение на управителя е било да уведоми султана за случващия се в Пловдив преврат. Често обаче забравяме, че казва: „И аз съм българин, каквото стане, нека стане!". И само можем да гадаем какво би станало със Съединението, ако той бе изпълнил административните си задължения. "Може да прозвучи еретично - допълва г-жа Митева, - но Кръстевич е героят на Съединението."
Роденият в Котел Гаврил Кръстевич е ученик на Райно Попович, който е впечатлен от ученолюбието му и се обръща с писмо до Стефан Богориди, по това време управител на остров Самос, за съдействие да продължи образованието си. За будния българин се застъпва и бащата на Раковски.
Учи в реномираното гръцко училище в кв. Куручешме, а през 1838 г. е изпратен от Богориди, който осигурява и издръжката му да учи право в Париж. През 1844-та - един от първите българи с диплома от Сорбоната - се завръща в Цариград.
След това е секретар на Богориди и по това време се сближава с водача на църковното движение Иларион Макариополски. След 1851 г. Кръстевич има впечатляваща кариера в османската администрация като юрист - член е на Търговския съд, Върховния съд, преподава търговско право.
Името на Гаврил Кръстевич се вплита тясно в църковното движение. В първата половина на 19. век единственият наш владика е Софроний Врачански. Всички други са гърци. Така се ражда движението за независимост от Цариградската патриаршия. През 1869 г. Кръстевич е назначен от великия везир Али паша в създадената българо-гръцка комисия, чиято задача е да изработи проект за решаване на църковния спор. Комисията изработва два проекта, като във втория, изготвен от Кръстевич, заляга идеята бъдещата българска църковна област да се нарича екзархия.
Али паша го упълномощава да изготви проекта във вид, който официално да бъде прокламиран от Султана. На 28 февруари Великият везир връчва на комисията подписания предходния ден от султан Абдул Азис Ферман. Кръстевич и х. Иванчо Пенчович го отнасят в седалището на българските владици, а на следващия ден е показан на българите, дошли на служба в храма „Св. Стефан". Свиканият непосредствено след това Привременен съвет управлява екзархийските дела до избор на Екзарх. В продължение на 10 месеца той обсъжда изработения от Гаврил Кръстевич проект за Екзархийски устав.
"Марица": Европа има у Кръстевича гаранция за добро управление
Гаврил Кръстевич е оценен високо и от съвременници, и от изследователи. Когато става областен управител на Източна Румелия, вестник "Марица" в брой 603 пише: „Европа може да има у Г. Гаврила Кръстевича една гаранция за добро управление, Високата порта - за един лоялен главен управител, народът - един справедлив и грижовен баща". Симеон Радев го определя като добър администратор и отличен юрист, а Михаил Маджаров пише за „съвършената му честност".
Днес в Пловдив няма дори централна улица, която да носи името на тази много заслужила личност. Има малка уличка в квартал "Кючук Париж", който дори не е съществувал тогава.
Водещи новини
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни