Фаталният 13-и често е добра дата за Пловдив

Зловещата слава на петък, 13-и, не важи винаги и за всички. Особено когато няма съвпадение на петия ден от седмицата с фаталното число. Оказва се, че като дата 13-и дори е свързан с много позитивни събития в историята на Пловдив.  Това показва справка с архивите, която "Марица" направи.  

Бирата винаги е повод за добро настроение, а именно на 13 декември 1882 г. под тепетата е открита първата сграда на пивоварната  на швейцарците Рудолф Фрик и Фридрих  Сулцер. Това реално е началото на истинската фабрика, която приема името „Каменица“. През целия ХХ век пивоварната е символ на индустриалния прогрес и просперитет в града. Бирата пък се смята за модерно питие, което идва от Запада, съответно и е предпочитано от местните по-видни филибелии. 

През 1940-те  фабриката, в която вече работят 120 души,  вдига производството до 5 милиона литра. За съжаление, през 2015 г. по решение на собствениците пивоварната е затворена, а теренът от 35 декара - продаден за жилищен комплекс. А прочутата  „пловдивска“ бира „Каменица“ вече се произвежда в Хасково. 

Така градът останата без една от своите емблеми, просъществувала 145 години.

На 13 ноември 1896 г. издателят възрожденец 

Христо Г. Данов е избран за кмет на Пловдив 

и започва един от най-успешните мандати в историята на града.

Издателят на стотици учебници и на първия общобългарски вестник "Марица" е безкомпромисен и инициативен управник. По време на неговия мандат са залесени две от тепетата, изработен е и  първият градоустройствен план на Пловдив от чешкия архитект Йосиф Шнитер.

Принципният Данов не взема заплата като кмет и категорично отказва да продаде терен на върха на Бунарджика за построяването на царски дворец на самия Фердинанд.

С фаталното число е свързана и славна военна победа, за която заслуга има и считан за пловдивски пълководец. На 13 март 1913 г. (по стар стил) българската армия превзема смятаната за непревземаема Одринска крепост. Пленени са 70 000 войници начело с Шукри паша. Това практически слага край на Балканската война. Заслуга за една от най-големите победи в нашата история има ген. Георги Вазов, брат на Патриарха на българската литература Иван Вазов. 

Част от военната кариера на Георги Вазов минава в Пловдив, където той е офицер в 1-ва източнорумелийска дружина и адютант на губернатора на областта Алеко Богориди.

На 13 септември 1945 г. се състои 

първият концерт на новосъздадената Пловдивска филхармония 

под диригентството на Влади Симеонов. Това е първият извънстоличен държавен оркестър у нас. Оттук започват кариерата си концертмайсторите на престижни европейски оркестри, а главни диригенти са  Руслан Райчев, Добрин Петков,  Владимир Гяуров, Борислав Иванов, Найден Тодоров.

В дългия списък на солистите, осъществили паметни концерти с оркестъра, са световноизвестни музиканти като Дмитрий Шостакович, Святослав Рихтер, Руджиеро Ричи,  Игор Ойстрах, Николай Гяуров, Гена Димитрова, Никола Гюзелев, Райна Кабаиванска, Минчо Минчев.

На 13 юни 1935 г. е  роден емблематичният художник Георги Божилов-Слона, едно от големите имена на легендарната пловдивска школа от 60-те години на миналия век заедно с Димитър Киров, Йоан Левиев.

Божилов е признат майстор на портрета, пейзажа, фигуралните композиции.  На 30 май 2001 г., той загива в автомобилна катастрофа между Бургас и Царево, където отива за откриването на своя изложба. Може би 13-ицата все пак си казва думата?

Печеливша карта за десните, но за кратко

На 13 октомври 1991 г. се провеждат извънредни парламентарни избори за 36-ото Народно събрание заедно с местен вот. Печели Съюзът на демократичните сили с 34.36% (110 мандата), следван от партията на бившите управляващи, преименувана в БСП - 33.14% (106 мандата) . На трето място е ДПС със 7.55% (24 мандата).

Малката разлика между първия и втория тогава вдъхновява Александър Йорданов, едно от най-разпознаваемите лица на сините и до днес, който изрича култовата реплика: „Спечелихме с малко, но завинаги!“.

Думите му изразяват самочувствието на синята партия, че е хегемон, основен двигател на политическите процеси в страната. Това е единственият парламент след 1989 г., в който влизат толкова малко партии - само три.

Сините съставят правителство през ноември 1991 г., начело на което е юристът Филип Димитров, лидер на СДС. Официално това е правителство на малцинството, което се ползва с подкрепата на ДПС.

Конфронтационната линия, която възприема премиерът обаче, изостря ситуацията.

През  август 1991 г. срещу премиера се обявява самият президент д-р Желю Желев - на прословутите Боянски ливади.  След искан от Филип Димитров вот на доверие от парламента правителството пада през октомври 1992 г. Триумфът на десните се оказва сладък, но кратък.