Следвайте ни

Страшен трус за миг разруши красивия Пловдив

„Дарителите" - емблематичната изложба на вестник „Марица" и „Хермес медия", украсява Цар-Симеоновата градина. 20-те пана с уникални старинни снимки ще могат да се разгледат  през следващия месец.

Повечето от тях познаваме от историята като изтъкнати просветители, общественици, държавници, предприемачи и търговци, поставили основите на Българското възраждане. Ще покажем по-малко познатата страна на щедрите им дела в следващите броеве на вестника и на marica.bg. 

 

Най-страшното бедствие, сполетяло Пловдив през ХХ век, е Голямото земетресение през 1928 г. Първият унищожителен трус на 14 април, Страстната събота, разрушава до основи Чирпан и околните селища. На 18 април вечерта ново земетресение удря край село Поповица. Настъпва адската нощ, която в няколко мига разрушава хубавия Пловдив.

Пловдивският адвокат Недко Каблешков описва злочестината в известната си книга: „Земята внезапно силно се раздрусва, клати, люлее, като че пропада. Къщите треперят, пращят, пъшкат в конвулсии, в смъртна агония. Мазилки, комини, стени, огради, колони, цели домове се рушат и падат с трясък. Настава небивала паника. Страх, трепет и ужас обхващат всички”.

 

 

Градът осъмва в развалини. Електричеството загасва, замирисва на сяра, започват да избухват пожари в целия град. Хората панически напускат сринатите си къщи. Сериозно е разрушен Военният клуб, засегнати са тютюневите складове, Католическата болница, напукан е и Домът на благотворителността, дарен от благодетеля Кудоглу.

Почти непокътнати остават къщите в Стария град. Техните майстори много добре са знаели, че градът е в земетръсна зона, и са свързвали гредите с подвижни скоби. Така при трус сградата се е люлеела и усуквала, но не е падала. Останали са и къщите по проект на архитект Йосиф Шнитер, който вече е използвал бетона.

Двата последователни труса причиняват смъртта на 114 души, 500 са ранени, 73 200 сгради са разрушени, а 21 хиляди други здания са сериозно пострадали.

Нещастието сплотява българския народ и десетки хиляди хора даряват пари и оказват помощ на жертвите на земетресението и на останалите без дом. Несъмнено това е най-голямата благотворителна кампания и проява на солидарност в новата история на България. Народите от 34 държави се притичат на помощ на българския народ при сполетялата го страшна злочестина. 

 

 

Военният клуб в Пловдив е разрушен, след това е ремонтиран, но сградата не достига първоначалната си помпозност с високите кули. Сградата, в която е заседавало Областно събрание на Източна Румелия, е пострадала сериозно от земетресението и през 1930 г. е разрушена. Храмът „Света Неделя“ понася големи щети и е основно ремонтиран през 1930 г.

Новата триетажна сграда на Международната католическа болница в Пловдив е полуразрушена. Земетресението нанася огромни щети на музея към френския колеж в Пловдив. Много от експонатите са повредени. През 1934 г. музеят е отново подреден и отворен за посещения.

В Пловдив Държавната болница е поправена и достроена. Построени са училищата „Душо Хаджидеков“, „Св. Кирил и Методий“, „Иван Вазов“, „Антим Първи“, „Митрополит Максим“ и други, военната палата и много други държавни и обществени постройки.

„Само солидарността, взаимопомощта, братството и любовта между людете и народите ще направят по-леко поносими злочестините, страданията и обществените бедствия и ще докарат по-голямо щастие и благоденствие на земята.“

 

Руслан Йорданов

Журналист

Руслан Йорданов е културен и политически репортер. Магистър по журналистика от СУ „Св. Кл. Охридски“. Носител на награди за журналистика „Черноризец Храбър“ (2010 г.) и „Пловдив“ (2017 г.).   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари

Публикувай

Коментари (0)

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?