Следвайте ни

Чалъковци възраждат църквите в Стария град

Родът от Копривщица има колосални заслуги за църковната и национална независимост на България

Ролята на фамилията на Чалъковци за историята на България е синтезирана най-кратко в изказаното мнение, че „ако не бяха Чалъковци, освобождението на България щеше да се забави поне с още 50 години“.

Родът произхожда от Копривщица и натрупва първоначалното си богатство от отглеждането на овце, кози и едър рогат добитък и продажбата им в Цариград. Те стават прекупвачи на десятъка и зърнените храни и на серчима (данъка върху свинете), започват да влагат пари в търговски операции и да закупуват земя.

В началото на 19-и век те се преселват в Пловдив - най-напред под тепетата се установява Големи Стоян Тодоров Чалъков заедно с брат си Големи Вълко Т. Чалъков, след това идват и техните братовчеди Вълко и Стоян Куртович Чалъкови.

Като водач на рода се издига Вълко Т. Чалъков. Налага се като пръв джелепин, става известен в дворцовите среди в Цариград, където султан Махмуд Втори му поверява събирането на беглика в цяла европейска Турция.

Вълко влиза в градското управление на Пловдив, където започва да урежда църквите, училищата и болницата.

Многобройни са дарителските му дела - църквата в Копривщица „Успение Богородично“, болница в Хилендарския манастир, училище и мост в Копривщица, Рилския, Троянския и Карлуковския манастири. Той подпомага болница и елинското училище в Пловдив, където на негова издръжка учат най-будните копривщенски деца, стават ктитори на редица църкви и манастири.

Църквите в Стария град се издигат през 30-те и 40-те години на 19-и век, те са дело на цялото християнско население, с най-дейно участие на българската общност под ръководството на Вълко и Стоян Чалъкови, Вълко Куртович и другите български първенци. Те дават най-много средства и използват влиянието си да изкарат фермани - нещо, което е струвало твърде скъпо.

Освен това построяват нови храмове в българските махали под тепетата - „Св. Иван Рилски“ и училището към нея в "Кършияка". Второто поколение на Чалъковци изнася на гърба си борбата за църковна независимост.

Вълко Чалъков Малки внася 10 хил. гроша за построяването на черквата „Св. Неделя“ през 1832 г. Той закупува мястото и привлича като първи помощници Иван Казанджиев, Хаджи Калчо и Пейо Кюркчията.

Храм „Св. Петка“ е построен през 1836 г. и в митрополитската кондика е записано, че главните дарители са Вълко и Стоян Чалъкови, Тодор, Недельо и Искро Вълкович, Стоян Куртович, Власаки Панчович, Лулчо Толев, българи бакали, арабаджии, кафтанджии, кръчмари, кожухари, басмаджии, както и българските селища Копривщица, Клисура, Алджар и Бачковският манастир.

Една запазена сметка допълва към благодетелите Салчо Чорбаджи и общините Карлово и Сопот. Към храма е изградено и училище.

Инициативата за възстановяването на черквата „Св. св. Константин и Елена“ се подема през 1810 г. от Тодор Моравенов, който събира дарения от 200 хил. гроша. През 1830 г. Вълко Чалъков изважда ферман за подновяване на църквата, което завършва през 1832 г.

Вълко и Стоян Чалъкови събират дарения и за строежа на храма „Св. Богородица“ в продължение на близо 20 години - от 1825 до 1844 г.  

През 1835 г. „Св. Никола“ също се разширява през 1835 г. с дарените от Вълко Чалъков 4000 гроша.

„Св. Димитър“ - енорийската църква на еснафа на абаджиите е възстановена след опустошителния пожар през 1830 г., като 80 процента от парите за ремонта са дадени от Чалъковци.

Още от категорията

Виж всички

Коментари

Публикувай

Коментари (0)

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?