2374
Следвайте ни

Будителят Илия Енчев - забранен и неудобен на всяка власт

По царско време е разжалван като школски директор, комунистите му забраняват да публикува

viber icon

В навечерието на 1 ноември е добре да си спомним за хората, заслужили да бъдат наричани будители. За начина, по който не само са обучавали и възпитавали, но и са вдъхновявали. Сред тях е и Илия Енчев, за чиито заслуги като драматург в първата половина на миналия век "Марица" вече разказа. Съвременниците му обаче са възхитени от енергията и всеотдайността му като учител, както и от изявите му в обществения и културния живот на Пловдив и страната. 

Илия Енчев не е пловдивчанин - кореняк, но е оставил огромна следа под тепетата. Роден е на 16 септември 1890 година в село Горски Долен Тръмбеш, Великотърновско, недалеч от Горна Оряховица. Макар и от бедно семейство, впечатлявал като интелигентно и будно момче. Така се озовал в гимназията в Търново, където по-късно ще се завърне за известно време вече като учител по етика. Когато Енчев е ученик, 

в България активно се разпространяват идеите на големия руски писател Лев Толстой.

Толстоизмът поставя нравственото самоусъвършенстване на човека като смисъл и цел на живота и единствен път към Бога. Писателят изчиства от суеверия и мистицизъм религията, търсейки в нея разум и логика. Учението му изисква отказ от прилагане на насилие, неучастие в насилствени институции, неотвръщане на насилието с насилие. На практика това се изразява в масовото отказване от военна служба. На много места в България се основават комуни, в които се събират последователи на Толстой. Убеден в идеите му е и Енчев, който като студент по философия и педагогика в Софийския университет се сближава с известния артист и поет Йордан Ковачев. Същият е не само убеден толстоист, но и личен приятел на великия индиец Махатма Ганди.

Хуманността в идеите на автора на "Война и мир" допада най-много на Енчев, който продължава с литературните си увлечения и в университета. Търси сюжети и разгръща таланта си в писането на драми. Признанието идва много бързо. През 1914 година драмата му "Тъмни зори", в която студентът използва много моменти от семейната си история, печели наградата на фонда "Иван Вазов " при Софийския университет. Другият награден за същата година е Елин Пелин за цикъл разкази.

Успехът прави провинциалния младеж известен сред интелектуалния елит на столицата

Сближава се с известни творци, като особено близък е с Александър Балабанов и Михаил Арнаудов. Енчев вече работи върху следващата си драма "Забравен грях" по сюжет от народна песен, когато България се включва в Първата световна война. Мобилизиран като запасен офицер, убеденият толстоист е принуден да прекара в окопите на първа линия следващите 4 години. Съдбата го закриля и остава жив, дори се завръща с орден за храброст. Но касапницата на фронта още повече затвърждава убежденията му. И Енчев ще остане верен на тях до края на живота си и като педагог, и като писател.

След войната Енчев започва работа като учител в Казанлък, Горна Оряховица и Търново (от 1920 до 1926 година). Много важен момент от този период е едногодишната специализация в Германия през 1922 година. Амбициозният творец живее в Берлин и Лайпциг, където по това време трупат знания много българи. Там Енчев  написва третата си драма - "Въртоп".

Повратен момент в живота на Илия Енчев е 1926 година, когато

той пристига в Пловдив като  преподавател в Учителския институт

Скоро това ще се превърне в любимия му град, в който ще разгъне и творческия си потенциал. Тук той написва останалите си пиеси, които достигат внушителния брой 18, някои от които така и не са издадени.

Славата на Енчев расте, печели и още награди. "Делба" е отличена през 1930 година от дружеството "Българска драма", а на следващата година просветното министерство отличава "Пролетен лъч". Публикува много разкази и статии в различни периодични издания. Много публикации са посветени на учението на Лев Толстой. Три от драмите му - „Делба", „Пролетен лъч" и „Сърце юнашко", са играни и в Пловдивския театър. В диплянката от сезон 1941-1942 г., когато се играе драмата „Сърце юнашко", пише: „Г-н Илия Енчев е твърде много популярен в нашата драматургическа литература. Много от драмите му са наградени и препоръчани от върховните български книжовни институти, а също и играни в много от големите и добре уредени наши театри". Директорът на пловдивската трупа Петър Стойчев също не пести похвалите: "Нашият театър не случайно претвори на сцената три от неговите драми, които пожънаха успех в театъра и бяха гледани с голямо задоволство от хиляди пловдивчани."

В една от постановките на "Делба" играе Никола Вапцаров, който високо е ценял творчеството му.

Публикация в списание "Мисъл" пък разкрива представата на Илия Енчев за ролята на твореца. „Неговото назначение е божествено и всяко негово творение трябва да възвестява любов и побратимяване между враждуващите народи.

Чрез изкуството най-добре се служи на човечеството

То е светлият път, по който озлочестеното човечество ще върви към своето бъдеще, към своето щастие и към своя рай. А дарованието е най-могъщото средство, чрез което този, който го притежава, може да изпълни своето висшо назначение като човек...".

Успоредно с литературните си занимания, Енчев продължава да се развива и като педагог. Последователно става директор на Учителския институт (1931-1933 година) и Девическата гимназия (1937-1943 година). Пише и публикува педагогически трудове, високо оценени от колегите му.

Енергичният учител активно се включва в обществения и културния живот на Пловдив, кръстосва и цялата страна. Участва в работата на Дома на изкуствата и печата, изнася множество сказки. Може да се каже, че е сред пионерите на синдикализма у нас, защото активно работи за утвърждаването и развитието на Учителския съюз. Успехите му като драматург съвсем естествено го довеждат в редовете на Съюза на писателите от провинцията при основаването му през 1934 г. и през 1944 г. в Съюза на българските писатели.

През цялото време и във всичките си изяви Енчев отстоява толстоистките си убеждения. Те влияят не само върху творчеството му, но и на житейските му дела.

През 1925 година той организира в Мечкюр (днешния пловдивски квартал "Прослав") Вегетарианско кооперативно земеделско стопанство, което оглавява цели 24 години. Председател е и на Българския вегетариански съюз. Многократно е награждаван, включително с Орден за граждански заслуги и грамота от цар Борис Трети.

Това съвсем не пречи да има неприятности с властите

През 1933 година активната му гражданска позиция, изразена в публикации във вестниците, води до уволнението му като директор на Учителския институт.  Десет години по-късно той сам подава оставка като директор на Девическата гимназия в знак на протест срещу гоненията, на които са подложени от властите негови колеги и ученички било заради убежденията, било поради произхода им. Така големият хуманист защитава и с делата си идеите, на които е служил цял живот.

След идването на комунистите на власт през 1944 година първоначално Илия Енчев отново активно се включва в обществения живот. Публикува спряната от цензурата през 1936 година драма "Апостолът". Дори приема за известно време поста главен секретар на Министерството на народната просвета, опитвайки се да стартира образователна реформа. По-късно става директор на новосъздаденото държавно издателство, известно време е драматург на пловдивския театър. Продължава да пише и публикува статии по различни актуални въпроси. Много скоро обаче идва голямото разочарование от новата власт, която налага брутална диктатура по сталински образец.

Като убеден демократ, хуманист и  толстоист, Енчев не може да понесе промените и се оттегля от активна дейност. Продължава да пише, но повече не публикува нищо. Оказва се, че за новия строй идеите му вече са вредни. Много от най-близките му приятели пък изчезват по затвори и лагери. Дълбоко разочарован, Илия Енчев прекарва последните си години до смъртта на 7 август 1953 г. в самота. Мисията му на творец и будител обаче нарежда името му завинаги сред най-достойните пловдивчани. 

Още от категорията

Виж всички

Коментари (4)

Илия Енчев (Първороден внук)

Илия Енчев (Първороден внук)

10.11.2021 | 07:13

От името на всички Енчеви, като първороден внук на будителя Илия Енчев, наследил същото име, желая с най топли чувства да благодаря на колегата си филолог - Васко Бълчев, за двете великолепни статии, относно дядо Илия, във в. Марица. Като, в едната най-накрая, е споменато и името от всеизвестната по него време радио-пиеси "Ружка-Дружка" - Народната актриса Мила Павлова. Г-н Вълчев, нека здраве и щастие не Ви напуснат никога.

Отговори
0 0
Енчев, И. (Първороден внук)

Енчев, И. (Първороден внук)

10.11.2021 | 06:35

"Светът няма да изчезне от многото жилци, а от многото злодейци" Илия Енчев /1939 Пловдив/

Отговори
0 0
Енчев, И.

Енчев, И.

10.11.2021 | 06:30

Знае се че; • Oсвен възрастта ни, като най-стар род на планетата, според Бърларският календар, отбелязваме 7,529 г. в 2021г! ( Защото прибавяйки към 5,508 г.- рожденната дата на Българският календар) още 2,021 г., се получава възрастта ни 7,529г. в момента). https://www.youtube.com/watch?v=uGX0r6q1A_Y https://www.bgkalendar.com/ Знае се че; • Българите сме, и сред малкото народи, които, знаят своето историческо предназначение, но защо не го следваме както се полага. Науката, както преди така и сега учи човека че, за да има баланс в живота на Планетата; (флора и фауна), вичко - ( живо и не живо ), се е появило и заражда не случайно, а със строго, исторически определено, предназначение! Тогава, естествено ѝ за Човека, - наравно с въпроса - "как", възниква и дилемата - "защо"? Защото произхода на живота ни като Българи, е завещал "предназначение", от преди повече от 80 века! Българите, сме се появили не случайно, а с важно, историческo предназначение, за целият Човешки род. Много малко са народите обаче, знаещи историческото си предназначение. Тази част от въпросите в труда, отне най-много време, защото е престъпление, Българите да се стремим за ръководни длъжности в международни организации като; UN & UNESCO, World Bank, €C и др., незнаейки етническото си, историческо-предназначение, а камоли да знаем, и от дипломатична гледна точка, предназначението на всички, държави-членки в тях! Идеята около "Необруленото историческо предназначение на Българския дух "- възникна в далечната Милениум - 2000г., когато попаднах на малък видео клип, запис-изказване за нас Българите, на бившият Френски държавен глава Мосю Ф. Митеран, който каза следното; • "Българският род е ядрото на живота на нашата планета"! • "Българите стоят в центъра на €вропейската цивилизация"! • "Българите са светована сила"! А английският философ Норман Дейвис, каза така: • "Ако всеки един Народ, следва предназначението си, той ще успее"! • Начините на прилагане и следване на Българското ни, историческо предназначение, са описани подробно в горе упоменатият труд. Аннотация; Този труд, предлагайки много идеи – кое и как, за осъвременяване начина на отношенията между хората, може свободно да се приложи ѝ за цялото човечество, избягвайки и забранявайки всякакви войни, конфликти и други, като; "Kотерийност" / основният корен на "корупциите", "Дипломаточеският тероризъм", военните конфликти и прочee. Обезпокояващ е и факта че, нито една издателска къща в България, не е ориентирана в издаване и запазване на историческите истини за произхода ни. • Как сред допуснатите чужди ценности, на таласъм-тиквени вакханалии, можем да научим децата си, не да се страхуват, а с гордост да пазят Българслките традиции, в конструирането на Кукерски маски? • Как можем да научим младите, на колко години е Българският ни мулти-етнос , и на колко години действително е Родината им - България, когато ние възрастните, с "родителски-претенции", незнаем или неискаме да знаем; • Кой е Набу Кудури Уцур-I от 1,126г. ~ 1,105г. пр.н.е.? • Коѝ са Савската царица и брат ѝ Тимоти от 950г. ~ 940 г. пр.н.е.? • Коѝ са Онон, Заир и Пилони от 950г. ~ 920г. пр.н.е.? • Кой е Худон от 850г. пр.н.е.? • Кой е Худоносор / Петубастис от 817г. пр.н.е.? • Коѝ са Проний ѝ Набопаласар от 626г. пр.н.е.? • Кой е Набу Апла Уцур / Навуходоносор-II, от 605г. ~ 539г. пр.н.е.? • Кой е Набу Кудури Уцур-II, от 598г. пр.н.е.? • Кой е Набонит от 556г. пр.н.е.? • Кой е Бел Шар Уцуру / Валтазар, от 549 г. ~ 539г. пр.н.е.? • Кой е Кан Мотун, от 209г. ~ 174г. пр.н.е.? И вместо обяснение на горе казаното, допускаме опити, за промяна и заличаване на историята, в учебниците! Енчев, И. ******************************* "За пълното си щастие Човек трябва да има Суверенно и славно Oтечество" Симонид Кеоский / Vв. преди Христа / "А за да бъде Българина напълно щастлив, Трябва да знае ѝ следва, своето историческо предназначение" Енчев И. / XXв. след Христа /

Отговори
0 0
Бай Иван

Бай Иван

31.10.2021 | 23:49

Еееееее,хайде стига сте ни го навирали тоя.

Отговори
1 4

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?