Следвайте ни

Благодетелят Кудоглу: Щастие е да бъдеш полезен на народа си

Големият пловдивски филантроп присъства в годишната изложба на „Марица“, посветена на дарителите

На днешния ден през 1862 г. е роден един от най-големите български предприемачи и филантропи - Димитър Кудоглу. През последните години името му изпълзя от забравата и обществената памет се събуди за сторените от него добрини.

Тютюнотърговецът е сред най-ярките филантропи на Пловдив. След Първата световна война той издържал 11 безплатни трапезарии за гражданите на Пловдив, подкрепял финансово сираци, изпращал пари за българските пленници, учредил специален фонд за издаване на изследвания с емблемата на БАН.

През 1926 г. Кудоглу създава Дома на благотворителността и народното здраве. За целта закупил масивна сграда на Централния площад, доставил модерна медицинска апаратура. Здравното заведение се издържало от доходите на два тютюневи склада. В него хиляди болни получили шанс да оцелеят. За 17 години в Дома на благотворителността били регистрирани над 420 000 прегледа. Повечето от тях безплатни.

Затова и вестник „Марица" ще представи тютюнотърговеца Кудоглу като един от главните деятели в новата си инициатива „Дарителите“. Със специална изложба и поредица от публикации ще бъдат показани пред обществеността големите пловдивчани, надживели времето не със своите лични успехи или икономически просперитет, а с каузата си. А тя е най-благородната - да дадеш от своето в името на общото, без да очакваш никакви облаги от това.

Кудоглу е роден в село Габрово в най-южните склонове на Родопите в близост до Ксанти.

Неговите родители се препитавали с тютюнджийство. Занаятът е продължен от него, след като завършва френския колеж в Цариград. Той отваря тютюнотърговска къща в Ксанти, но през 1903 г. се премества в Дрезден. В германския град на брега на Елба българинът прекарва по-голямата част от живота си, което не възпрепятства широката родолюбива дейност на територията на родината му.

Най-висшият израз на неговата благотворителна дейност безспорно е Домът на благотворителността и народното здраве, който тютюнотърговецът създава в Пловдив.

 „Намирал съм смисъл в живота, радост и щастие само тогава, когато съм можал да направя нещо добро, да бъда полезен на народа си, на бедните, на страдащите. Богатството, спечелено с честен труд, трябва да служи човеку, за да върши добри и полезни дела“, гласи веруюто на тютюнотърговеца.

Министър-председателят Андрей Ляпчев отдава заслуженото на дарителя: „Мой дълг е пред Народното събрание да изкажа благодарността на правителството и на целия български народ към този добър човек. Той в цялата си житейска дейност се е ръководил преди всичко от принципа, че създава с труда си блага и пести от спечеленото, не толкоз за лични изгоди и разпиляване, колкото за обществената полза”.

Домът на благотворителността и народното здраве „Димитър Кудооглу“ се издържа в продължение на цели 20 години от два негови тютюневи склада, намиращи се в триъгълника между Централна гара, улица „Иван Вазов“ и булевард „Христо Ботев“. Годишната им печалба възлиза на 800 000 лева. Сума, която изглежда предостатъчна, за да помогне на посетителите в нужда, както и стипендиите на бъдещите лекари, които учат в чужбина.

Безкористната и нестопанска цел на „дома“ се допълва и от таксите, заплащани само от пациентите, които могат да си ги позволят и използвани за безплатно лекуване на бедните. По думите на дарителя, домът е дарение за България, от което могат да се ползват всички граждани и селяни, без разлика от вяра и народност.

Туберкулозата, детските и венерическите са болестите, от които страдащите намират облекчение в диспансера. Пловдивският окръжен съвет също не остава безучастен към страданието и чрез дарение на стойност 310 000 лева, е обзаведена противобясна станция – първата в България. До онзи момент засегнатите българи е трябвало да се лекуват чак в Букурещ.

Тъй като Кудоглу живее през по-голяма част от времето в Германия, той делегира управлението на диспансера на ефория, в чийто състав влизат най-уважаваните пловдивчани, председателствани от Недко Каблешков – най-доверения приятел на търговеца под тепетата.

През гладните военни години Кудоглу оборудва и открива в Пловдив трапезария за бедни и нуждаещи се, в която се сервират над 1000 топли блюда дневно.

През 1920 година с първоначална вноска от 100 000 лева се създава фонд в БАН, носещ неговото име, чрез който се подпомага издаването на литературни трудове. Със създаването на фондацията „Дом на благотворителността и народното здраве“ се променят и приоритетите на фонда, който се насочва към финансиране на медицински изследвания. 80 000 лева е сумата, дарена във фонда на народния поет Иван Вазов, а 100 000 – в този на Цанко Церковски.

Благодеянията на Кудоглу не са само колективни. От тях се възползват и отделни личности. Сред талантите в областта на изкуството, подпомагани от щедрия богаташ, е световноизвестната музикантка Недялка Симеонова. Италианската цигулка „Галиани“ и поемането на издръжкатая на талантливата музикантка отварят нейния път към световната слава.

Почетният гражданин на Пловдив умира на 7 март 1940 година под тепетата. Фондацията е одържавена през 1951 година, а бижуто в центъра на Пловдив, е изравнено със земята 20 години по-късно, за да бъде построена меко казано спорната в архитектурно отношение Централна поща.

С дарение на фототабло, посветено на благодетеля Димитър Кудоглу, „Марица" започна традиционната си кампания „Пловдив през годините", която този път ще разкаже за знаменитите дарители под тепетата. Таблото, което бе част от експозицията ни за емблематичните пловдивчани, вече е изложено в Отделението по фтизиатрия към Клиниката по пневмология и фтизиатрия на Университетската болница "Св. Георги".

„Горещо благодаря на „Марица" за подаръка. Кудоглу е останал в нашето съзнание като най-големия дарител в България и в българското здравеопазване през ХХ век. Голяма част от дейността му е заемала грижата за болните от туберкулоза, затова и ние винаги се чувстваме негови наследници", заяви ръководителят на отделението д-р Веселин Давчев.

Пред Отделението по фтизиатрия се издига и паметник на Кудоглу, който е дарен от наследниците на видния предприемач.

 

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?