Следвайте ни

Арх. Матеев - модернистът, разкрил античния Филипопол СНИМКИ

viber icon

Станимашка фотографчийница създаде филма "Забравеният градосъздател", посветен на твореца

„Забравеният градосъздател" е документалният филм, който разказва малко известни факти от живота на един от култовите архитекти от близкото минало - Матей Матеев, виден проектант и бивш кмет на Асеновград в периода 1941-1945 г. Зад лентата стои екипът на Станимашка фотографчийница.

Арх. Матеев има ключова роля за проучването на Стария град в Пловдив, също за разкриването на античните стадион и театър, агората, акведукта. Той е създал първия и единствен засега макет на древния град и кадастрален план, обозначаващ точното местонахождение на Агората, на Римския стадион и Античния театър. През 2012-а беше преиздадена монографията от 1993-а, посветена на твореца - „Древният Филипопол: архитектура и градоустройство“, която показва откритията му.

 

„Ясно е, че в живота винаги има и рушители, и съзидатели, но е хубаво да разказваме за добрите постижения, за да усетим пулса и духа на времето, в което са творили, да съхраняваме паметта им и най-важното -  да не ги забравяме. Така започна работата ни по филма. Събрахме се, издирихме информация, снимки и документи за Стария център на Асеновград, за да  отговорим на въпросите как се е създавал, кой го е оформил, кой го е поддържал и кой го е разрушил”. Това разказа за „Марица” един от авторите на филма - Атанас Кендев.

Матей Матеев е роден през 1910 г. в Асеновград - тогава Станимака,в будния род на потомците на поп Матей. Духовникът е един от организаторите на революционните комитети в края на турското робство по нашите земи, а неговите синове - деятели по изграждането на новата българска държава.

Завършва с отличие местната гимназия, увлича се по живописта и скулптурата, рисува, моделира с глина, дяла камък. Израства в творческа среда и след военната служба следва мечтата си да стане художник. Не къде да е, а най-нависоко, в Париж!

Ала скъпотията на френската столица не е по джоба на младите нашенци. Матей не се отказва от мечтата си и се премества в Бърно, къде изучава архитектура и инженерни науки в авторитетната Немска политехника.

След дипломирането си, той се завръща в родния град и отваря проектантска кантора. Бързо създава име на талантлив, коректен и трудолюбив специалист. Само след две години общинските власти го привличат за главен инженер. Още в началото той има късмета да осъществи строежа на Халите - сграда, с която градът се гордее десетки години.

През 1941 г., когато е едва на 30 години, е мобилизиран за главен архитект на Скопие. Това става при управлението от Царство България на новоприсъединените земи - Македония и Беломорска Тракия. В тези тежки и преломни времена до 9 септември 1944 г. Матеев поема поста и въпреки военните години успява да изгради модерна градска баня, воден резервоар, хладилна инсталация за Халите. По негово време строят гимназия “Свети княз Борис I”. В малкото градче под Родопите павират улици, както и целия площад „Тракия“. Построяват нова кланица, купуват модерна пожарна, изгражда се канализационна система. Проектират се два площада, нов общински дом, пощенска палата и модерен хотел.

Предупреждението на архитекта: Подлезът до Пощата ще разруши археологията

През 60-те години настъпват промени в партийното ръководство и арх. Матеев се мести от Асеновград в Пловдив. Под тепетата работи като главен архитект на Българска инвестиционна банка и старши инженер в Градстрой Пловдив. От 1964 до 1968 г. е главен архитект в пловдивския клон на Националния институт на паметниците на културата, а до 1972 г. е архитект в Окръжния съвет за изкуство и култура.

В началото на 70-те години участва в археологическите разкопки на римския форум, но не поддържа идеята за подлез до Пощата - арх. Матеев е наясно, че съоръжението ще разруши археологията.

Следи под лупа строежите на Партийния дом и Пощата - все обекти в близост с античните находки, които го вълнуват. От 1974 г. заема длъжността главен архитект на Стария град и ръководител повечето реставрации в резервата.

В Пловдив е проектирал сградата на ул. „Рузвелт“ 9, жилищните кооперации „Гео Милев“ и „Иван поп Христов“. Проектите му са разпознаваеми с интересното си формообразуване и обемно изграждане. Всички те са в актуалния европейски стил Модернизъм.

Древният град възкръсна в 3D модели

След пенсионирането си архитектът работи като доброволен сътрудник на Археологическия музей и осъществява друга своя голяма мечта. Чрез изследванията си в продължение на 30 години той начертава точния кадастрален план на римския Филипопол, правейки важни открития за елинистичното и римското градостроене.

Неговите открития бяха публикувани в монографията „Филипопол - древният Пловдив“ през 1993 г. и изданието „Древният Филипопол: архитектура и градоустройство“ през 2012 г. Издаде я неговия наследник - инж. Йордан Матеев. Покойният архитект е създал първият и единствен засега макет на  древния град и кадастрален план, обозначаващ точното местонахождение на Агората, на  Римския стадион и Античния театър.

“Старите пловдивчани помнят мащабните археологически разкопки от периода 1965-1985 г. Тогава са открити запазени части от Римския стадион, богато оформената Агора, дори цели части от градското благоустройство със запазени прави,  постлани улици и площади, водопроводи, канализация и други”, разказва инж. Йордан Матеев.  При така разкрилата се градоустройствена схема особено впечатляващи били точно еднаквите и правоъгълни квартали в града, които подсказали на специалистите, че градът е  структуриран по правилата на Хиподамовата градоустройствена система, така както са строени Ефес, Александрия и Олинт. Така арх. Матеев стигнал до създаването на първия кадастрален план, който във вид на макет пресъздал и конкретното разположение на отделните сгради.

Връща на Асеновград милионите, похарчени за жп линията до Пловдив

Един от върховете му като управленец е, че осигурява 6 милиона лева за градската хазна. Находчивият кмет Матей Матеев и депутатът Стоян Димов успели да издействат сумата от държавата, за да върнат направените от града разходи по строителството на жп линията Пловдив-Крумово-Станимака.

Това се налага, тъй като в края на 20-те години общината е решила сама да изгради жп линията и e вложила доста свои и привлечени средства. През 1924 г. Асеновградската община сключва с Българска народна банка заем за 7 млн. лв., а през 1925 г. . още за 2 млн. лв. Така линията струва около 9 170 000 лв. без дадените от държавата релси и 6000 броя траверси. Линията по-късно е одържавена, но парите с години не се възстановяват от държавата до решителните действия на двамата видни асеновградчани.

Даниела Арнаудова

Даниела Арнаудова

Репортер-редактор - екип "Бизнес"

Даниела Арнаудова е завършила Българска филология в ПУ „П. Хилендарски”. От 2002 г. работи в приложение „Имоти – строителство и архитектура” на вестник „Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?