Второкласник поиска Мърквичка за вкъщи СНИМКИ

ОУ „Екзарх Антим I” направи показно на най-добрия урок в музей, с който учителката Нина Караиванова спечели национален приз

„Музей е една голяма сграда с експонати, които не бива да се пипат”. Тази дефиниция изведе второкласничка  от ОУ „Екзарх Антим I” по време на изнесен урок в Етнографския музей. А съученикът й Ангел Божков вече е открил и кой е най-ценният от тях според него – картината в централната зала на долния етаж. „Пазар в Пловдив”. На Иван Мърквичка. Искам и аз да имам такава вкъщи, но няма да имаме място в апартамента”, изрази съжаление момчето.

Целият 2. В клас се събра в Стария град, вместо в класната стая, за да направи показно на най-добрия урок в музей, за който пловдивската учителка Нина Караиванова получи националната награда „Константин Величков”. Зам.-министърът на образованието Таня Михайлова пристигна лично да й я връчи. Тя обясни, че урокът е отличен измежду 26 номинации – защото прави децата активни, използва цялата музейна среда и дава не само знания, а и умения на учениците. „Тези уроци остават, защото свързват класната стая с живия живот!”, увери Михайлова преподавателката и й благодари, че е избрала тази професия.

Урокът на 2. В в Етнографския музей „Животът и трудът на хората в моя роден край в миналото” свърза  6 теми, които децата са изучавали по "Околен свят". Началото бе обявено артистично от 8-годишната Александра Тодорова.

Музейният педагог провокира децата да помислят какво точно е етнография, като даде два жокера – че етнос е народ, а графия – записвам.

Мозъчна атака сред хлапетата роди и дефиницията за музей. А за този, в който се намират, те научиха, че е строен не за тази цел, а богатият търговец, когото е редно да наричат г-н Аргир Куюмджиоглу, поръчал да му вдигнат къща за гости.

Второкласниците се вгледаха в подробностите в платното на Мърквичка „Пазар в Пловдив” в централния салон. Откриха в него къщите от миналото, минарето на джамията, край която и сега минават в центъра на Пловдив. Музейният педагог им разтълкува и втория план със скритата символика – турчинът, който пазарува, е приклекнал като знак, че вече не властва, а зад него има снажен българин. Класът дружно откри в множеството и градска кокона, а докато й разгледа шапката, узна, че е по навлязлата през 19 век у нас мода алафранга.

Колко време е отнело да се изрисува всичко, поинтересуваха се децата. Учителката Нина Караиванова задоволи любопитството им със следващата практическа задача – за четене с разбиране. Хлапетата с охота насядаха направо на пода и потънаха в текст за Етнографския музей, за да отговорят после какъв е бил човекът, който го е градил, колко ката и колко салона има. И още, и още подробности.

А още по-интересно стана, когато второкласниците пробваха лично някои от старите занаяти. Майсторът Георги Лефтеров донесе специална подова пещ от бабино време, за да покаже на хлапетата как се мята в нея омесеното тесто с квас. Учениците пробваха също как се тъче на стан и рисуваха върху грънци.

При разработването на урока  Нина Караиванова „стъпила” на ръководство за работа с деца, което Етнографският музей е издал още преди 17 г.  „От 10 г. работим с училищата. Става по-лесно, когато това вече е държавна политика”, сподели главният уредник Лора Христозова.

Включват в изнесените уроци и библиотеките

Националната програма „Музеят като образователна среда” се разширява, като в нея се включват галерии и театри, каза зам.-министърът на образованието Таня Михайлова. Това вече е договорено между МОН и Министерството на културата, а програмата ще носи името „Културните институции като образователна среда”. Предстои да се подпише споразумение за сътрудничество и с библиотеките.

„Тръгнахме да разчупим стереотипа. Има много важни часове в училище, които затворени в класната стая, не предизвикват тръпката от докосването до миналото, от това да усетиш кои са били хората тогава, ти кой си и накъде си тръгнал”, каза Михайлова.

Тя призна, че урок в друга среда е огромно предизвикателство за учителите, необходимо е партньорство с музеите и да бъдат спечелени родителите.

Зам.-министрите на образованието и културата получиха като дар от второкласниците календар за 2020 г. със сгради от Пловдив. Децата сами са го изработили като част от проект "Пловдив - градът на тепетата". Всичко започнало от едно паве. Учениците открили павираните улици, а после - запазени и рухнали емблематични постройки по тях.

87 000 лв. за проекти на 47 училища в областта

47 училища от 50 кандидатствали от Пловдивска област са одобрени за финансиране през тази година по програмата за уроци в музея. В МОН са постъпили общо 200 проекта на учебни заведения от цялата страна.

Нашите 47 са 1/4 от тези, които националната програма ще подкрепи. За тях са заделени 87 000 лева, което е 1/5 от общия бюджет, каза Асен Василев, старши експерт по обществени науки и гражданско образование в Регионалното управление по образование.

Зам.-министърът на културата - като помощник-учител

Неочаквано 2. В клас се оказа и с още една учителка. Зам.-министърът на културата Амелия Гешева препита хлапетата кой е един от най-старите градове в Европа. Щом се извиси гора от ръце и децата едно през друго започнаха да назовават родния Пловдив, тя ги провокира  за втори път: „А защо е оцелял толкова дълго?”

Поддържали са го хората, предположи момиче след кратка пауза, в която всички търсеха наум отговора.

„В това е смисълът – да обичаш онова, което правиш. Да научиш другите на него. Да споделяш”, даде урок Гешева на второкласниците.

Тя съобщи, че от юни 2018 г. до момента в цяла България са проведени над 4000 открити уроци в 107 музеи. А в тях са били засегнати над 1400 теми.

Гешева заръча на децата да обичат града си и да се срещат с хората на изкуството в него. „Не спирайте да сте любопитни. Работим да имате достъп и сме готови и вие да ни учите на уроците, които ние сме забравили”, каза тя на децата от името на възрастните.

Снимки Атанас Кънев

 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?