2374

Вярно и изящно, или как писането става изкуство

Ученици затвърждават езиковите норми и градят естетика в школа по краснопис

Да изпишеш буквите със старанието и красотата, влагани в миналото в заглавките на ръкописните книги. Вместо днешното натракано набързо ЗДР в чата.

Деца се учат на търпението и естетиката - а покрай тях подобряват и правописа - в пловдивска школа по краснопис. Не е масово занимание, на което се ходи, както на математика и английски. „По-скоро е стремеж към усъвършенстване. Навярно съм  малко идеалистично настроена, но имаме нужда точно от това

в бясното време, което ни отдалечава от базови ценности и елементи на доброто възпитание -

казва преподавателката по краснопис Виргиния Калекова. - Днешните деца от невръстна възраст започват да натискат бутони и дисплеи, а писането на ръка все повече им се струва далечно, екзотично, безполезно. А всъщност е основна активност, за която се работи още в детската градина с фина моторика - за развиване на двете полукълба на мозъка и изграждане на невронни връзки. Доказано е, че най-големите умове в света са тези, чиито две полукълба са еднакво развити.“

Самата Виргиния Калекова е завършила българска филология в Пловдивския университет, а калиграфията първоначално била за нея само хоби - до преди две години, когато със собственичката на образователна академия за деца в Пловдив решили да създадат школа по краснопис. Дълго избистряли идеята и вмъквали в програмата различни елементи. „В някои държави, например Русия, все още се държи на това и в училище, а у нас са по-опростени изискванията, слага се другаде акцентът и после започват проблемите -

в един момент се пренебрегват и естетиката, и основни езикови норми",

забелязала е Виргиния Калекова.

Нейните възпитаници са на възраст от 8 г.  до около 6. клас. Вече са учили в училище основните графеми, изписването им и различните видове свързване на букви. Знаят и основни правила в правописа. И са готови да експериментират.

Ако не вмъкнем игрови елемент в заниманията, не би било интересно за тях, издава подхода си преподавателката. Предизвиква ги да изписват познатите очертания на буквите

с различни инструменти - четка, китайски четки, калиграфски техники -

за да открият сами по колко различни начини може да изглежда красотата. Да видят, че самото писане може да бъде изкуство, обобщава учителката.

На всеки 3-4 занимания им възлага проекти. Децата създават свои авторски текстове, като задачата им е не само да подредят стройно мислите си, а и да ги напишат красиво. Често темите са красотата, трудът, а понякога крилати мисли от детски книги. Личните разсъждания минават през правописната норма и краснописа. С удоволствие учениците добавят рисунки и декоративни елементи в текстовете си. Понякога стигат и до интересни съждения, които изненадват и тях самите. Веднъж например разговорът се завъртял около знанието като ценност. И момиченце отсъдило:

„Знанието е злато, но златото тежи“.

С подобни находки разпростират мисълта си отвъд познатото, което са им казвали или което са прочели. Учат се да тълкуват и интерпретират. Понякога са щедри в обясненията, друг път съвсем лаконични.

Целта е да владеят всички тънкости на писането, а на златните правила наблягаме особено много. Защото няма как да пишем уверено, ако не владеем нормата, не отстъпва Виргиния Калекова пред отсъствието на нито на една запетая и нито един пълен член върху листа.

Като "Рибния буквар" и почерка на Левски

Вярно, че в ежедневното писане няма как човек да се придържа към изящност. Всеки студент знае, че бързото писане убива краснописа, а стенографията го спасява. Така че няма как да е задължителен в рутинните занимания. Но пък колко специална може да направи една картичка… Именно такива са предизвикателствата на преподавателката към децата - да напишат красиво в буквален и преносен смисъл пожелание на коледна честитка. Да измайсторят картичка за най-добрия татко или майка. Да вложат целия си усет в малко късче хартия.

Изглежда лесно, но всъщност трябва да се спазват строги правила, например еднакво разстояние, височина и широчина на буквите. Най-трудно се учи търпението. А покрай краснописа децата тренират и него. То е базово, защото много успешни начинания могат да се провалят от прибързване, убедена е Виргиния Калекова. Сигурна е, че може да накара децата да преоткрият радостта от писането на ръка. "Ако те оформят култура на общуване, която не е свързана с общоизвестните съкращения в чата, дори и само това да направим, сме сторили много за днешните деца - казва тя. - При над 600 000 речникови единици в българския език би било голяма загуба едно дете да пише ЗДР вместо здравей.“

Понякога преподавателката вади образци от стари ръкописи. Децата дълго се взират в заглавки от „Рибния буквар“. Наскоро изучили и шрифта, създаден с почерка на Левски - с разрешението на създателите му. Тепърва ще експериментират да пишат с неговия маниер.

„Красотата на старите ръкописи вдъхновява децата. Кара ги да се замислят как се е случвало в миналото създаването им - бавно, мъчително, на свещи. Така осъзнават и оценяват усилието и труда“, уверява учителката. И на свой ред се научават да правят нещата старателно и красиво. Виргиния Калекова нарича тези занимания развиващи интелекта практически уроци. Защото най-тънката работа е именно тази - да се свърже душата със знанието.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?