2374

Вижте кое е училището, което връща в клас 100% от паралелките в Арман махала СНИМКИ

В ОбУ "Йордан Йовков" викат майки и баби да правят касички от глина заедно с децата и учителите

Как родителите да бъдат по-близо до живота в училище и да помагат на учителя? Пловдивско школо откри отговора в древния занаят грънчарство, а начин да финансира начинанието си - в националната програма „Участвай и променяй - родителят,  активен партньор в училище“.

Майки, каки и баби се включват в занимания по керамика в отделни занятия за всеки от класовете от 1. до 5.  от пловдивското ОбУ „Йордан Йовков". Когато родителите са имали приятно преживяване заедно с децата и учителя, после много по-лесно откликват и съдействат, установили от учебното заведение, което вече втора година участва със свой проект в националната програма. И докато сега учебни заведения с деца от малцинствата остават онлайн заради отпор от родителите срещу тестването, и четирите паралелки от начален етап  в ОбУ "Йордан Йовков" ще се върнат присъствено. Делът на съгласните родители достига 72%.

 

След като вече са „вкусили“ емоцията да правим нещо заедно миналата година, сега не се налага изобщо да ги убеждаваме, казва класната на четвъртокласниците Константина Константиниду. На заниманието по грънчарство на тази паралелка Шукри Асан е с кака си Семиха, която учи в същото училище, но е шестокласничка, и майка им Анка. Тримата заедно увиват шаблон около това, което ще бъде касичка - за да се получи върху нея дантелена шарка. Анка пипа сръчно, макар че никога не е работила с глина. Само на 29 г. е, винаги е била домакиня. И от къщната работа явно има файда, шегува се с новооткритото си умение жената.

Драго й станало, като се обадили госпожите​ -

не за лош успех или отсъствия, а да дойде в училище да правят глинени съдове с децата. Анка ги държи изкъсо да учат, но щерката е по-старателна от двамата. „Важно е да се изучат, пък дано да ме слушат и когато пораснат“, казва майка им.

Тя самата приключила с училището в 7. клас, а на 17 г. се омъжила. После дошли и децата, залисията по къщата, време за друго не останало. Затуй Анка се е убедила от личен опит, че трябва да се учи когато му е времето.

Шукри иска да усвои майсторлъка на баща си, който работи в строителството ​-шпакловка, боядисване, гипсокартон.  Семиха пък иска да е художничка. Затова на нея е поверен последният щрих от керамичната касичка - сърце около отвора, в който ще се пускат парите.

Както сега я майсторят заедно, така Шукри и Семиха са си дали дума да продължат и като възрастни. Планът им е да живеят в една къща, даже като се задомят. Почнали и да спестяват, та да може домът да е на два ката и всеки да си има свое пространство. Един път поискали нещо  и майка им ги отрязала: „Нямаме пари!“. „Ние имаме!“, отвърнали хлапетата. И извадили 50 лева, стъкмени със спестявания от джобните за закуски.

На съседната маса в работилницата касичка вае и Мелиса-Радка Симеонова под одобрителния поглед на баба си Елена.

Сефте дойдох, да се радва детето, казва тя.

Децата от класа, а и в цялото училище са от близката Арман махала. Най-голямото предизвикателство е, че майчиният им език не е български. „Но въпреки това аз много обичам да работя с децата, друга професия няма за мен“, казва класната Константина Константиниду. Този клас й е първият, откакто взела диплома за учител. Поела хлапетата в първи клас, няколко от 18-те деца не знаели изобщо български. Затова допълнителната работа с тях е задължителна, а много по-лесно се случват нещата, когато и семейството подкрепя усилията ни, казва учителката. Обсъждат заедно всички трудности и проблеми. Обикновено откликват, защото искат най-доброто за децата си,

макар че имат своето разбиране кое е то, казва учителката.

Освен керамиката в последно време децата са вдъхновени и от още едно ново преживяване. Училището работи по програмата е-Twinning и класът общува онлайн с връстници от Испания, Полша, Италия, Румъния. Сложно е с английския, като правиш грешки даже на български, признава класната. Най-трудните моменти са, когато обяснява, а децата не разбират не само материала, а и това, което говори. Най-сладките мигове са усмивките след всяка малка крачка напред. Младата учителка също не спира да учи заедно със своите ученици и в момента кара докторантура в Пловдивския университет.

Всичко е тънка работа

„Чие име почва с А?“ Гласът на майстор Георги Петров еква в работилницата. И пред грънчарското колело по азбучен ред се струпва целият клас ​- Айрие, Ганчо, Гочо… След като касичките са готови и ще поемат към пещта в ателието на Георги, предстои нещо още по-интересно - да се измайстори съд от глина, докато колелото се върти, а пръстите се нагаждат, така че да се получи формата.

Всичко е тънка работа в керамиката - иска се спокойствие, прецизност и никакви излишни движения, обяснява майсторът, докато наглася детските пръстчета. „Стискай силно, за да се вдигне нагоре! Сега пробиваме отвора с палци!“, дава наставления майсторът.

Занимава се с керамика от 2003 г. и вече е работил по няколко подобни проекта ​- с децата от дом „Олга Скобелева“. Много им е интересно, увлича ги и е начин да отнеме вниманието им от проблемите, от ежедневния ритъм и от телефоните, обяснява Георги Петров. Обучавал е и хора със зрителни проблеми по проект на Съюза на слепите. За тях беше важно да практикуват хоби, за да не остават в изолация. Във всички случаи докосването до изкуство помага, но възрастните хора като че ли повече го търсят, у децата не е създадена в такава голяма степен тази култура, споделя Георги. Един от четвъртокласниците обаче начаса го опровергава - от първия опит се справя отлично. 

Напролет деца и родители ще имат ново преживяване - този път в школската работилница ще влезе художничка, за да им помогне да изрисуват чашите, касичките, вазите и кашпите, които са измайсторили. Финалното занятие пък е работа с вълна с майсторката на текстил Елена Драмова. Накрая, разбира се, ще има изложба.

Новата продукция ще обогати школската колекция от миналогодишния проект по националната програма „Участвай и променяй - родителят,  активен партньор в училище“. Тогава учениците от 1. до 5. клас заедно с родителите участвали в работилници за изграждане на характер. Рисували дърво със силните си страни, после се впуснали в тайните на оригами, изработването на лапбук, квилинг, експерименти в областта на природните науки и даже направили  пейки от палети.

Снимки: Наташа Манева

Репортажът е направен преди затварянето на училищата - б. а.

 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?