Въведение Богородично: 2. Б клас надникна в олтара и омеси питка

Кое е по-хубаво – да се играе на плейстейшън или да се отиде на църква? На този труден въпрос на отец Захари трябваше да отговорят днес второкласници от 2. Б клас от ОУ „Княз Александър I“.

Как да кажат, че обичат да играят електронни игри, като са в храма „Св. св. Кирил и Методий“ и е Денят на християнското семейство?

Но и как да не споделят колко е хубаво да се запали свещ с молитва за близките, а кръстените момчета да надникнат в олтара, където служат свещениците?

Най-добре е да се отиде на църква, а после да се поиграе, отсъдиха накрая децата.

На празника Въведение Богородично те се черкуваха в храма срещу училището си, а после в Актовата зала на Хуманитарната гимназия с една градска баба – Калина Дамянова, замесиха питка, както повелява обичаят.

„За сестра ми и за брат ми, който е на 8 месеца“, започна да нарича свещички, отброявайки стотинки в шепа второкласничката Дани. С Биляна, Валерия и Марина запресмятаха ще им стигнат ли монетите. Останаха даже за тамян, с който майките вечерта на прекадят дома.

В това време пред иконостаса  Димитър събра около себе си момчетата да им каже молитвата „Отче наш“. Научил я е от баща си. Да не е свещеник? Не, машинен инженер, обясни момчето, което е кръстено в храма „Св. Неделя“, и показа на другите как да се прекръстят. У дома казва молитвата вечер, когато е притеснен, или когато остава сам вкъщи и се страхува. А лошите хора, които служат на дявола, се учи да разпознава по острия им поглед.

Честит празник и Бог да помага, зададе се насреща отец Захари. Разпита децата какво знаят за празника Въведение Богородично, пък после сам им разказа за малката Мария, която била доведена едва 3-годишна в храма, както се зарекли родителите й, когато били благословени с късна рожба. Оставили я на първото стъпало, а тя сама изкачила останалите 12. Трудна работа, нали, обърна се свойски духовникът към децата. Важното е човек да влезе в храма, напъти ги той. „Вижте Св. Богородица как умилително гледа като ваша майка, не ви се сърди и не ви се кара - посочи иконата. – Като майка се моли за всички вас и ще ви помага във всичко.“

Отец Захари посъветва децата да имат примера на своите родители и учители. „Подхождайте към тях с уважение и вяра, не се инатете вкъщи, пишете си домашните -  посъветва той. – Като учите много, знаете много и така надграждате себе си. На този ден идвайте в храма и се помолете. Каквото поискате, Бог ще го умножи“.

Отец Захари благослови и учителите, като ги увери, че тяхната работа е призвание от Бога и чрез тях той говори на децата. „Обичайте ги като ваши. Подхождайте с внимание, изслушвайте. Имайте твърда вяра, че Бог няма да ви изостави - нарече свещеникът. – Давайте с цялото си сърце и Бог ще възнагради вашите трудове.“

Духовникът увери, че ако нещо е от Бог, ще стане, ако ли не – ще се разтури, колкото и усилия да се влагат. И пожела на учителите един ден децата да се върнат да им благодарят, а сетне да продължат стореното от тях.

Не му се тръгваше на 2. Б от църквата, та се наложи класната Елена Линева да обещае на децата, че пак ще дойдат. За да прекосят малкото площадче и да се качат в Актовата зала на училището. Там пък от рано бяха застлани бродирани покривки. Четири малки столчета се събраха в импровизирана софра, курдисана върху две чердженца. Върху нея се появи дъхава погача с бодната на нея вощеница. Няколко пакета брашно и една точилка загатнаха, че още нещо ще се меси и точи. А как точно става тая работа се зае да обясни една градска баба -  Калина Дамянова. Тя вече е посветила в това внука си Ангел от 2. Б клас и неговата братовчедка.

Преди да топнат ръце в брашното, Знайко разказа от екрана на мултимедията, че от времената на нашите деди домът е свещено място. Още веднъж децата чуха как бащата на Йоан Кръстител – първосвещеникът Захария, посрещнал 3-годишната Мария в храма. Узнаха още, че денят се почита като празник от 715 г., а в Константинопол дори вдигнали църква с неговото име. Че е един от 12-те големи християнски празници и поставя началото на коледните пости. В миналото по него народът гадаел и каква ще е зимата – ако е топло, ще е люта, ако пък вали, ще е снежна и плодородна.

Митко Ралчев прочете притча за две семейства – едното сговорно, а другото все скарано. Един ден сприхавата жена пратила мъжа си да види как така у съседите винаги е тихо и мирно. Той се скрил и видял как жената оставила ваза, но близо до ръба на масата. Мъжът й минал и я бутнал неволно. А после всеки започнал да се извинява на другия, че е бил небрежен. Комшията се прибрал у дома помръкнал. А когато жена му го питала какво е видял, отвърнал: „Там всички са виновни, а у нас всички винаги са прави“. Майката на Митко посъвеква децата да търсят помирение, а не караници в отношенията си.

И дойде моментът за голямото месене.

Баба Калина разясни, че питката може да е постна, само със сода, или пък да съдържа и млечни продукти. За Въведение Богородично се прави содената. Второкласниците узнаха как се слагат в „кладенче“ в брашното  лъжичка сол, захар и мая, а после се бърка, като се добавя все повече брашно. След това всеки се зае да меси своето късче меко тесто. И накрая стана питка като никоя друга – с парчета като пица, триъгълници, кръгове и сърца в общата тепсия. Тази вечер погачата ще бъде опечена и утре децата ще я вкусят. А днес похапнаха от вече готова.

"Семейството е връзката с нашето минало и мост към нашето бъдеще. То е най-доброто училище. А хлябът е най-важен и свещен в християнското семейство – прави се за радост и помен", каза класната на 2. Б Елена Линева. Децата го научили още миналата година като първолачета. И когато някой има рожден ден, не носят шоколади и бонбони, а погача.