Ваня Чернева: Докато класовете са с по 25 ученици, ще трябват допълнителни уроци

Четящите деца са бели лястовици, другите учат като таблица: творба - автор - герои, заяви преподавателят по български език и литература

 

 

- Г-жо Чернева, как преценявате новия формат на матурата по български език и литература, постига ли се намерението на МОН да се мерят умения, а не възпроизвеждане на информация?

- Очаквах, че изпитът ще е лесен, но не очаквах да е чак толкова лесен. Това е обяснимо - всяка двойка на ученик е  камък в градината на образователната система и двойка за тези, които я управляват.

А кой би искал да получава слаби оценки? Приветствам по-големия брой отворени въпроси, защото, когато ученикът трябва собственоръчно да изпише дума, словосъчетание или изречение, той се замисля. Не съм съгласна обаче с тези, които твърдят, че тестовете са за маймунско, бързо и некачествено изпитване. Всичко зависи от това как е замислен, структуриран и изпълнен един тест, с какви цели е създаден. Но ако е сглобен на принципа „чопнато оттук-оттам“, когато в него няма каквато и да е вътрешна логика, работата с този вид изпитен материал се обезсмисля напълно.

Матурата беше по-лесна от очакваното, подготвените са се справили  

Тестът за ДЗИ по БЕЛ в 12. клас тази година не би трябвало да затрудни тези, които са се подготвяли по учебно-изпитните програми, актуални за тази учебна година. Правописният речник скоро не е сменян, новите езикови правила от 2012 г. вече са поулегнали, литературните произведения от 97 паднаха на 27 -ето защо си мисля, че новият изпитен вариант даде възможност на четящите ученици да демонстрират умения за справяне в езиково-литературна среда. И нека не забравяме, че говорим за завършване на средно, а не на специализирано образование.

- Какво затруднява учениците в подготовката за матурите?

- Различно е за учениците от различните училища. Има случаи, когато в часовете се изучава основно литература, в други училища учат предимно български език. Мисля, че е крайно време да се осъзнае, че това са два отделни предмета, и то много различни. Колегията е наясно с този факт, но не и законотворецът. Докато един учител преподава и двата предмета на един и същи клас, подобни междупредметни рокади в часовете са възможни и това не е добре за образователния процес.

В школите ни в ЦПЛР-ОДК-Пловдив идват ученици от всички училища в Пловдив. С колегите от школите ни се срещаме с деца с различните нива на подготвеност, но благодарение на това, че групите са от около 12-15 ученици, можем да работим на различни скорости - да дообучим изоставащите и да провокираме интересите на по-ученолюбивите. В подготовката за изпита препъникамъкът е създаването на текст - било то теза, интерпретативно съчинение или есе. Ако в последните съвсем нови учебни програми по БЕЛ ще се правят някакви промени, те трябва да осигурят повече време в часовете да се работи върху създаване на собствени текстове.

- А за НВО в 7. клас?

- При този изпит няма нищо ново, но има огромен проблем. Днешните седмокласници са випускът, който от 5. клас прекара голяма част от учебните занимания онлайн. Притесненията ми не са свързани с усвояването на знания и придобиването на умения, заложени в програмите за тази възраст. Всичко, преподадено онлайн, се повтаря, наваксва, тренира. Но времето, затворено в режим ученик - електронно устройство, и то в продължение на голяма част през трите учебни години, създаде едни мълчаливи деца, които трудно откъсваме от телефона.

Мисля, че това е основната тема, която трябва да тревожи нас - възрастните, отговорни за развитието на децата. А що се отнася до това кое е най-трудно за седмокласниците, проблемите са идентични с тези на зрелостниците.

 Питат ме какво значи "каляска" и "кочияш" - значи не само те не са чели, а и никой не им е чел приказки  

- Не идват ли те основно от това, че масово не се четат литературните творби?

- Не се четат не само задължителните литературни творби. Не искам да звуча като мрънкащ даскал, но проблемът е, че не се четат книги. Има, разбира се, и четящи млади хора, но те са бели лястовици. Често, докато чакаме групата да се събере, говорим кой какво чете, чете ли изобщо и защо някои не отварят книга. Опитвам се да ги запаля по четенето, да „сваля портретите на писателите от стените“. Децата не различават образите на авторите, които изучават. Те ги учат, както се учи таблица: автор ​- творба, автор - творба…

Преди изпита на 12. клас разбрах, че никой от групата не е прочел „Крадецът на праскови“. Стана ми много болно, че са наизустили сюжета и имената на героите. И тогава като приказка им разказах за истинската любов, която се ражда на снимачната площадка на филма, направен по повестта. Показах им кадри от филма, портрети на героите, говорихме много. При следващата ни среща момичетата бяха прочели повестта, а момчетата бяха гледали филма.

Напоследък си мисля, че вече не съм ходещ правописен речник, както се шегува един колега с мен, а съм ходещ тълковен речник. Понякога не мога да повярвам за смисъла на какви думи ме питат децата. Когато обаче те попитат какво значи "каляска" или "кочияш", разбираш, че това дете не само че не е чело от малко, а и че никой не му е чел приказки. Любовта към книгата се ражда в семейството. После идва училището.

- С какво не успява да се справи то, за да се налага допълнителна подготовка в школи, курсове и частни уроци?

- Докато класовете са по 25-30 деца, ще има необходимост от допълнителна подготовка. Това е първият проблем. Чак когато решим него, идва ред на другите промени, за които много се говори напоследък. Но само се говори, при това на моменти говоренето за промените - в програмите, в началото и края на учебните занимания, звучи като че е предназначено за бабите, събрали се привечер на пейка пред блока.

И защо не? Всеки претендира, че разбира от образование, и шумно изказва мнението си.

- Смятате ли, че частните уроци ще отпаднат постепенно заедно с промяната на изпитните формати, както вече се случва с кандидат-студентите? Промените обезсмислиха например ученето наизуст на учебниците по биология и развити теми, каквато бе системата на много частни учители, които подготвят за Медицинския университет.

 Трябва да се заложи повече време в учебните програми за създаване на собствен текст

- Слава богу, че вече не се изисква това идиотско наизустяване на теми. Вече казах докога според мен ще има нужда от допълнителни занимания по учебните предмети. Не подценявам нито децата, нито колегите. Напротив, твърдо вярвам, че основният фактор в образователния процес е учителят. Но никой не си дава сметка, че това е единствената професия, при която работиш едновременно с 20-30 души. И не просто се изправяш пред тях, а трябва да си винаги готов да застанеш на мястото си, да привлечеш вниманието на децата, да го задържиш, да ги чуеш, разбереш и научиш.

- Паралелното образование не прави ли всъщност лениви и демотивирани учениците в час - защото разчитат, че ще наваксат при частния учител?

- Е, има и такива, но в школите ни идват мотивирани деца, които сами са избрали да научат повече. ЦПЛР-ОДК е уникален с това, че групите ни са създадени от млади хора, доброволно пожелали да могат повече.

- Каква трябва да бъде подготовката в допълнение на училищната, за да има наистина резултат? На какво залагате Вие?

- Работата ни е успешна тогава, когато имаме време да наблюдаваме, да следваме учениците си. Форматът на занимания ни позволява да го правим. Естествено, имаме предварително разработени учебни програми, но какъв е смисълът чиновнически да следвам документа и да преподам Б, когато децата не са разбрали или са забравили А? Заинтересованият учител търси отговори на въпроса как мисли ученикът, защото мислещият човек не затъва в клишета. Познавам колегите си и работата им. Убедена съм, че успехите на децата ни се дължат не само на високия професионализъм на преподавателите, но и на вниманието на учителите ни към всяко едно дете. 

 

Ваня Чернева с ученици от школа "Веди"

 

Четири школи в Центъра за подкрепа на личностното развитие-ОДК-Пловдив предлагат възможност за допълнителни занимания по български език и литература. Приемат се ученици от Пловдив, заниманията са безплатни.

- „Веди“ ​- ръководител: Ваня Чернева, старши учител, хуманитарни и обществени дисциплини - български език и литература 

- „Аз съм грамотен“, ръководител:- Стоимен Будев, старши учител, хуманитарни и обществени дисциплини - български език и литература

- „Езикова култура и арттерапия“, ръководител: Галина Райчева, старши учител, хуманитарни и обществени дисциплини - български език и литература, арттерапия

- Школа по творческо писане „Джани Родари“, ръководител: Елена Левашка, учител, литературно творчество - творческо писане

 

 

Ваня Чернева е старши учител, хуманитарни и обществени дисциплини -български език и литература.  От 10 г. работи в Центъра за подкрепа на личностното развитие-ОДК-Пловдив. Завършила е ПУ „Паисий Хилендарски“. Магистър по българска филология със специализация „Литературознание“ и втора специалност „Театрално-режисьорско изкуство“, квалификация -ръководител на самодеен театрален колектив.

Професионалният й опит в институцията e свързан с подготовката на ученици за успешното им представяне на финалните изпити в различните образователни степени и кандидатстване във ВУЗ. Част е от екипа на кампанията „Грамотни ли сме?“, организирана от Община Пловдив и Общинския детски комплекс-Пловдив, която събира в езикова надпревара хиляди деца от Пловдив. Автор е на идеята за националния литературен конкурс „Приказки от мен за теб“, чието първо издание събра стотина приказки, родени от въображението на деца, родители, баби и дядовци.

"Работата ми като преподавател по български език и литература ми дава възможност да разкрия пред децата тайнствата на езика и магията на литературния текст. Най-силният мотив за моята работа са резултатите, които постигат учениците ми, и фактът, че завършвайки курса на обучение, те вече са по-грамотни и гледат с други очи на литературата и света около себе си", казва Ваня Чернева.