В Караджово учат български чрез ромски приказки СНИМКИ

Начални учителки от Караджово намериха път към децата от малцинствата през тяхната култура. С ромски приказки ги учат на български език, като същевременно и запазват идентичността им. Подходът „Приказкотерапия“ на Ивелина Урджанова и Мария Терзиева е сред добрите практики в работата в интеркултурна среда и бе представена на форум за споделяне на опит, организиран от Регионалното управление на образованието.

Работата в ОУ „Васил Левски“ в Караджово е предизвикателство за двете преподавателки с това, че школото е средищно  и събира ученици от няколко населени места.  87 % са ромчета, около 10 на сто - от турската общност, и само 1% са българчета.

В момента екипът преподава на второкласници. Когато учителките поели 16-те деца миналата година, се оказало, че всички са ромчета с минимална подготовка за училище. Много от тях не били посещавали редовно детска градина. Започнали интензивна работа в заниманията по интереси с приказки и чрез различни игри първолачетата да изразяват себе си, дори когато речниковият запас на български не им стига за това.

След като входното ниво било снето, учителките започнали „приказкотерапията“ - с четене и гледане, но на истории, които са свързани с общността. Една от тях е „Небивали патила“ от Йосиф Нунев. Децата имат задача да я чуят донякъде и после сами да я довършат. Или пък играят игра - четат, а после трябва да изразят емоции с мимики, стикери, движения. Играли и игри за пространствено ориентиране, вървейки по възглавници на пода. Учителките залагат на т.нар. инсърт техника, при която след прочита на приказка учениците  могат да рисуват с различни материали, използвайки също лепенки или листа от двора.

На 1 ноември направили и драматизация на друга ромска приказка от Йосиф Нунев - „Посрамил се“, като подготвили представлението по време на лятно училище. Трудно се оказало заучаването на репликите и стройното им подреждане в представление, но днес Ивелина Урджанова и Мария Терзиева отчитат, че в резултат на подхода им се повишила мотивацията на децата да ходят на училище, станало им по-интересно там. Влизайки в роля, хем се забавлявали, хем научавали нови думи, а свикнали и да работят заедно.

Учителките уточняват, че подходът е подходящ и за по-малки деца, защото не се изисква писане. Първолаците ползвали магнитни букви.

Като продължение на практиката през тази учебна година ОУ „Васил Левски“ в Караджово работи по проект „Да нарисувам приказка“.