1939

Украинчето Вера вече срича на български

Близо двадесет деца изпращат днес на училище украинските бежанци, настанени в бившата Белодробна болница в Пловдив, наричана от тях "втория дом". В огромните сини очи на първокласничката Вера Жабицкая се долавя радост, но и леко притеснение как ще се справи с обучението на български език. Детето с готовност разказва, че има всичко - моливи, флумастери, химикали и тетрадки за първи клас и веднага се залавя да рисува на подарения скицник. От ръката ѝ на белия лист се появяват очертанията на къща и до нея - мама.

Вера е една от четирите деца на сестрите Альона Жабицкая и  Наташа Артюх от Запорожие, пристигнали в България през пролетта, след като в родината им започна война. С думите: „Искаме само да  си имаме покрив над главата”, те помагаха за ремонта на стаите в бившата болница. А като станаха готови, се настаниха в две стаи, щастливи, че върху децата вече не тегне смъртна заплаха. И са благодарни за грижите на дарители, общината и държавата.

Наташа първа  си намери работа, а от утре в същия хотел започва да си заработва прехраната и Альона. Двете сестри търсят квартира с по-изгоден наем, за да отстъпят стаите и на другите бездомни сънародници. В бившата болница вече се ремонтира последният четвърти етаж.

Четирите деца  на сестрите - Вера и Иван Жабицкие и Максим и Соня Артюх, ще учат в СОУ „Димитър Матевски”. „Удобно е, има градски транспорт, а и пеш до училището се стига само за 10-15 минути”, с усмивка казва Альона. Повтаря няколко пъти, че е възхитена от българския народ и благодарна за грижите на Общината, държавата и дарителите. А за сънародничката си Наталия Еллис, която с помощта на Общината създаде и сега поддържа "втория дом", казва, че още приживе може да ѝ се издигне паметник за подкрепата, която оказва на бежанците.

„Дойдохме с по една раница. С дарения ни облякоха, осигуриха всичко необходимо за учебната година на децата”, допълва Альона. Поръчани са и се чакат да пристигнат ученически чанти - сини за момчета, червени за момичета. 

До последния ден, преди да бие първият звънец, децата на бежанците учиха български език в курсовете, организирани в бившата болница.   

„Всичко разбирам, мога да казвам по-лесните изречения. Но ще се науча”, убедена е София Артюх. Момичето ще учи в осми клас, умее да плете и обича да рисува. Майката на първокласничката Вера мечтае да я запише в училището на танци или гимнастика. Иван, баткото на Вера, ще е във втори клас, въпреки че е на 10 години, за да му е по-лесно да овладее учебния материал на чужд език.

Максим Артюх, седмокласник, е сигурен, че ще си намери нови приятели в училището и сред тях бързо ще научи български. От четиримата само Максим има лаптоп, който успял да си сложи в раницата преди тръгване на път. А на въпрос за какво мечтаят, децата дружно отговарят: „Да се върнем по-скоро у дома”.

За войната пред децата не се говори. "Когато със сестра ми решихме да бягаме, им казахме, че отиваме на пътешествие. Затова от тях няма да чуете оплаквания, нито ще видите сълзи", обяснява Альона.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
2 коментара
Горката Вера

Горката Вера

15.09.2022 | 14:00

мислят си, че като са дошли в България са в ЕС!

Отговори
0 1
Име

Име

15.09.2022 | 12:54

Успех на децата !

Отговори
3 0

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?