49

Учителят по математика Георги Стоев: Трябва да преподаваме чрез примери, близки до децата

Поетапни промени ще ни дадат време да коригираме своите нагласи

В подготовката на учителите не се набляга да преподават в контекст

Трудно се откриват ресурси на български език 

В държавите с високи резултати учителят не се товари с административна работа, за разлика от тук 

 

- Г-н Стоев, защо според Вас са такива резултатите от PISA - 54% от 15-годишните ученици у нас нямат умения да прилагат знанията по математика на практика в житейски ситуации? 

- Проблемът има два основни прочита. Единият вече е даден в официалния доклад - на световно ниво пандемията е причина за спад на резултатите. В нашия, български контекст нещата са свързани с това, че по математика не се набляга на практическо прилагане на знанията. До голяма степен е заради учебните програми, но и заради начина, по който са били подготвяни за това поприще повечето учители.

Не се е наблягало на това да преподаваме математика в контекст.

Той може да бъде различен и индивидуален. Да преподаваме математика чрез примери, близки до децата - например чрез земеделие в селски райони или пък чрез градската мрежа на Пловдив. Има много варианти, но не сме свикнали да решаваме задачи по този начин, да ги отнесем към нещо реално, което може да бъде и професионален контекст. Това винаги ни е липсвало и за пореден път го установяваме.

- Разказвали сме как ползвате карти на НАСА и ученици изчисляват по тях кога въображаем метеорит ще удари Земята в рамките на проектнобазирано обучение в училището. Как се справяте с предизвикателството да преподавате по този начин? 

- Винаги се стремя да преподавам в контекст. Опитвам се да се съобразя с интересите на моите ученици. Когато например в девети клас изучават графика на квадратна функция, понеже моят клас е в училищния отбор по волейбол, аз се опитвам

да свържа материала по математика със спорта.

При удар на топка тя описва траектория над мрежата. Съвсем скоро имахме ситуация, в която с учениците изчислявахме по формула параболата на тази топка. Същия ден следобед имаха тренировка за турнир. Бях там, защото аз също обичам да играя волейбол. Имаше ситуация, в която единият отбор направи точка с впечатляващ удар и самите деца реагираха: „Видяхте ли, това го правихме в часа по математика!“.

Тоест свързваме личните интереси на децата с предмета, по който преподаваме. 

Другата част на PISA е професионалният контекст. Аз съм архитект по образование. Когато мога, се възползвам от това и прекарвам всичко от математиката през призмата на професията архитект. Това много ми помага в 5. и 6. клас. Но трудно откривам ресурси на български език и отнема много време да създавам свои. Това, че имам някакво ниво на английски, помага да се ориентирам, често проучвам и търся информация на английски. Много ми помагат ресурси от Финландия и Естония. Тази година Естония изпревари Словакия за математическа грамотност. Ползвам адаптирани техни публично достъпни ресурси за моята класна стая. 

- Как пречупването през този ъгъл работи за ученици с по-слаба подготовка? За да се интерпретира практически, трябва да е налице базовото знание. Ако го няма, не остава ли изолиран ученикът от един такъв учебен час?

- Това е чудесен въпрос. Много зависи от дълбочината на академичното знание. PISA като изследване има няколко степени на трудност на чисто академичното знание. Същото се опитвам и аз да прилагам в час. Ако имам ученици, на които им е страшно трудно, работя с математика на много ниско ниво, но в същия контекст.

Знам нивото на децата в моя клас. Разделям ги на групи, но не толкова за да работят в екип, а според нивото. В Гугъл класрум споделям ресурси, като предварително съм набелязал кой ресурс за кой ученик е подходящ. Така всички работим в един контекст - например на волейбола. Но при някои деца работя с по-трудни формули. При други - с непълно квадратно уравнение.

За тях заданието е по-лесно, за другите - по-предизвикателно

Не е никак лесно. 

- За това трябват мотивирани и дейни учители, а иноваторите в системата са 10%. Зат​уй ли толкова бавно става смяната на „чипа“? Ще стигне ли времето за промени в НВО, за да получат децата повече умения, или пак ще тренираме само преодоляване на формат?

- Имаше през 2019 г. един изпитен вариант на НВО в 7. клас, който беше изненада за гилдията. Защото имаше две или три задачи, които залитаха много силно към формата на PISA. Едната бе свързана с българската традиция в тъкането. Не беше задача за еднакви триъгълници, а за шарки на чипровски килими. В същата година резултатът по математика спадна от 37 на 33 точки средно за страната. Това беше отчетено като шокова година, в която

изпитваме децата на PISA, без да сме ги подготвили за това.

Идеята сега като че ли не е толкова да удовлетворим чужди изисквания и да покрием чужд стандарт на изпитване. Оставам с впечатлението, че МОН гледа на PISA по-скоро като на съветник. Ако наистина PISA беше целта, изпитните формати щяха да станат такива още тази година и тогава щеше да е ясно, че тръгваме да преодоляваме тест, наложен отвън.

Но не е така. Много ясни са заявките на МОН, че ще има промени, но поетапно. Това е ключова дума. Когато е така, това ще даде време на учителите да променяме своите нагласи, така че лека-полека да се справяме с това, което предстои.

За да не е всичко само с цел преодоляване на някакъв тест,

трябва много да се работи по проекти в училище.

И учителят да може да прави  разлика между проектна дейност, проект и проектнобазирано обучение. Доста различни неща са. Но не съм сигурен доколко правим тази разлика.

Да разчитаме правилно понятията, е отправна точка. Когато излязоха резултатите, видях много публикации, че учениците нямат елементарни познания по математика. А PISA не мери знание, мери как то се прилага. Част от медиите, а и от учителската гилдия сякаш не са наясно какво точно означава математическа грамотност.  И това е нещо, за което трябва повече да се говори ​- дори как математическата грамотност да се развива и в часове по други дисциплини. Това дори е препоръчително - да не е в часа по математика. Но това са нагласи.

- …Които бавно се преобръщат. Компетентностният подход, ориентиран към изграждане на умения, беше заложен в закона още през 2016 г. Седем години по-късно отчитаме пак ниско ниво на умения у децата. Постижимо ли е след 2 г. да сме така реформирали методите на преподаване, че да смеем и да изпитваме децата в НВО на нещо, което до момента не сме ги научили? 

- Според мен е напълно постижимо. Разбира се, изисква време. Ако погледнем кои са  държавите на първите места  в PISA 202 ​- източните Сингапур, Китай, Япония, Корея, но и Северна Европа с Финландия, Латвия и голямата изненада Естония. Това са напълно различни системи. В държавите от Далечния изток първо се трупа изключително стабилна академична основа. Това е много типично и за образованието в цяла Източна Европа, включително в България. Но след това

рязко се надгражда с контекст и приложения. 

В Естония и Финландия по-скоро двете неща се развиват успоредно и бавно. Във Финландия дори съм виждал  десетокласници тепърва да опитват да работят с дроби. У нас се очаква един ученик да е постигнал високо ниво в това още в края на 5. клас. Но във Финландия няма притеснения, защото вървят успоредно предметно знание, контекстът и приложението. Така се качва нивото. И макар да е по два коренно различни начина, различните държави постигат добър краен резултат.

Общото в двете системи е само, че учителят не е администратор, за разлика оттук. След нашето посещение във Финландия се запознах с вдъхновяващ директор. Тя ни каза: „Ако има нещо в училище, които ви отнема дори капка от вниманието и фокуса на директната работа с учениците, това сваля от вашия професионализъм и вече не сте учители“. Такава е нагласата и в северните страни учителите имат времето да създават авторски ресурси, да се квалифицират. Тук е труднопостижимо, защото голяма част от времето на учителя минава в административни задължения. 

Българският учител работи с желание и отговорност, но няма време дори да осмисля, за да променя нагласите.

Нямаме време за саморефлексия върху собствената си работа. А така се променят нагласите.

Ние трябва да намерим своя път, за да стигнем до резултат - да видим какво трябва да се промени и кое работи  при нас - според нашите учебни програми, в нашата гилдия, в нашата класна стая. 

ВИЗИТКА 

Георги Стоев е магистър по архитектура. Преквалифицира се в учител  през двегодишната програма „Нов път в преподаването“. От 2017 г. преподава математика в СУ „Любен Каравелов“ в Пловдив.

Оцени новината

Оцени новината
4.5/5 от 8 оценки
4.5/5 от 8 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
10 коментара
Никой не е

Никой не е

10.12.2023 | 18:25

Казал,че 15 г деца трябва да са вундеркини имат още 3г до пълнолетие,пък който иска да става професор!

Отговори
1 0
Мунчо

Мунчо

10.12.2023 | 02:20

Архитект става учител поматематика!Това става само в България.Да учиш за едно ,а да работиш друго.Ясно като бял ден,че тези от Америка ще направят и от магарето учител.Кой е пострадалия?!Децата,които като опитни зайчета се обучават от хора ,които са учили-недоучили!Стига вече експерименти с образованието в България!Да назначат учители,които знаят ,а не са протежета на този или онзи.Министерството да се закрие!Там само глупави идеи се раждат!

Отговори
1 4
един добронамерен коментар към всички

един добронамерен коментар към всички

09.12.2023 | 22:32

Когато матурите (4, 7, 10 и 12 класове) не изискват работа по практични задачи, а предимно работа по типови задачи и възпроизвеждане на вече наизустени начини за решаване на строго академично знание, което би уплашило повечето възрастни хора, то тогава учителите са притиснати да избягват развиването на PISA мислене или казано с други думи - математическата грамотност. Освен това натиск има и от родителската общност, която в мнозинството си не познава и не припознава добавената стойност на задачите от живота, именно защото децата не са изпитвани на такива задачи на изпитите. Допълнително си имаме в България силно лоби на учителите, даващи частни уроци - а те печелят не толкова от некомпетентността на учителите в училище, а от факта, че учебните програми по МАТ са пренатоварени и което е по-лошото - обезсмислящи приложението на знания и умения в реалния живот. Това статукво се държи изкуствено, за да се печелят пари от издателствата, които нямат капацитета да създадат PISA учебно съдържание (модерно е сега на корицата на всеки сборник да пише PISA формат, но реално няма съдържание, което да отговаря на изискванията), както и да се печелят пари от лобито на частните уроци, състоящо се предимно от учители, ''застинали“ във времето, отказали да се развиват. Тук нямам предвид специализираните школи с иновативни учители и специалисти, на които това им е работата (като Монтесори, ментална математика, състезателна такава, лингвистична математика и др.), а говоря за лобито на учителите от системата - онези, които хем преподават в училище, хем дават уроци на своите или други ученици, като често си ги разменят или дори нарочно държат ниски оценки, за да може ученикът да си плаща допълнително. И всъщност се получава малко следното - на БГ учителя не му е забранено да ползва алтернативни източници за обучението на своите ученици, но накрая оценяват работата му с формат, който строго следва познатите ни на всички учебници, които тълкуват учебните програми по начин, непроменил се от десетилетия и в пълно нарушение на въведения в закона през 2016-та компетентностен модел на обучение. Колко членове на обществото ни знаят, какво означава компетентностен модел на обучение? Колко са наясно с европейската и БГ рамка за компетенциите и грамотностите и как всеки учебен предмет във всеки учебен час трябва да развива паралелно знания (академичното), умения (меки умения и умения на 21 век) и нагласи/ценности (гражданство, патриотизъм, глобалност, финансова грамотност, социално-емоционални умения)? Колко хора реално са наясно с това, че компетентност означава ученикът да може постоянно да си отговаря на въпросите "Какво уча?" (знание), "Как умея да уча?" (саморефлективност и умение за учене чрез силните страни, набелязване на цели за подобрение, план за учене) и "Защо го уча това?" (с какво това ми помага да израствам като пълноценен човек и член на обществото)? Когато повечето хора, вкл. и специалисти, разбират под математика просто ученикът да може да решава задачи (например уравнения), то тогава тези хора пропускат 2/3 от целите и смисъла на образованието по този учебен предмет. Затова навсякъде из социалните мрежи сме свидетели на коментари, пропускащи 2 от 3-те ключови съставки за компетентностното обучение по математика (а те са си същите и за останалите предмети). За PISA скептиците съветвам да отворят една матура по МАТ за 7 клас, която и да е, да разгледат задачите и да ги решат, за да видим колко дълготрайни са знанията им – а след като ги решат да си обяснят какво е приложението и добавената стойност на тези задачи за личния им и професионален живот, който в общия случай няма много общо с предмета математика (за мнозинството хора). След това да отворят последния тест на PISA и да решат задачите – там ще видят и какво всъщност означава математическа грамотност и как една примерна задача за разстоянията между планетарните тела в Слънчевата система носи повече смисъл, любознателност и математика в себе си, отколкото задача, в която трябва да се намери разстоянието от точка А до точка Б, ако някаква точка С е вътрешна за правата, на която лежат първите две точки и АС = 8,5 см……

Отговори
7 0
Върбанова

Върбанова

09.12.2023 | 16:35

Чудя се защо все се оправдават, че не са подготвени по този начин. Моите учители винаги са ми давали приложни задачи по математика, ползвахме списание Математика , Квант. Има написани много дидактичекск материали за преподаване с практически материали, а никой не ограничава учитела да дава такива , паралелно на учебника и да прави аналогии. Това е тема, която се преговаря от 30 години, постоянно заменят термини, за да докажат че е нещо ново, а то си го има и се прави, само някой трябва да поиска да го прави.

Отговори
1 0
679

679

07.12.2023 | 19:11

Педагогиката не е ли само до 4. клас? Ако е с педагогическо образование как преподава на 5. и 6. клас?

Отговори
0 8
Като всички на територията!

Като всички на територията!

07.12.2023 | 15:57

Завършил архитектура - преподава математика?! Нито е даскал, нито архитект! Училището не е детска градина или занималня! Математиката е точна наука! Не всичко може да се интерпретира като занимателно развлечение. Съгласен съм с него само в едно - дистанционното образование е вредно - то влоши резултатите на учениците навсякъде по света! Загубили се визуалния контакт учител - ученик, няма резултати. Препоръчвам на даскала да си се захване с това, за което е учил! И аз навремето имах примамливи предложения но уважих собствения си труд и останах в инженерната професия. За какво е учил в университета? Оказва се, че е "изял" хляба на някой друг. Жалко - да учиш за дипломата... Не съм имал учител, учил за едно, а да преподава съвсем друго!

Отговори
10 13
Няма значение...

Няма значение...

07.12.2023 | 16:13

Повечето учители са с висше по педагогика, учили 4 или повече години. Какво от това? Резултатите са плачевни и най-успешните ученици често са и най-ходещите на частни уроци. Господин Стоев ползва опита си като архитект за да преподава математика свързана с реалността, която учениците да могат да разбират, и по интересен начин. Това е чудесно! Между другото, познавам г-н Стоев лично, и знам, че има педагогическа специализация от ВУЗ. Така че не говорим за човек попаднал случайно в училище, а за учител по звание и с нужното по закон образование.

Отговори
13 2
Има значение!

Има значение!

07.12.2023 | 16:32

Защото квалификационните курсове са за усвояване на едни пари и всички кандидати завършват успешно! Не може един "квалификант" да се приравни към завършилия педагогика, колкото и да му се иска! А колкото до частните уроци - взимал съм такива, за да си повиша нивото от училището. Защото там /в школото/ се гони някакво средно ниво, което за кандидат студентски изпит в повечето случаи е недостатъчно. Та камъкът си тежи на местото. Щом се страхува да упражнява професията - повече коментари са излишни! Защото да защитиш проект за доста парички се иска д упе. В професията на инженер, архитект - грешките са скъпи и се плащат от сгрешилия - там няма колективна отговорност. Вината е лична.

Отговори
4 9
Информирайте се

Информирайте се

08.12.2023 | 15:15

какво означава "Заедно в час" и какво правят хората там за децата!!!!

Отговори
0 7
Помня го това

Помня го това

07.12.2023 | 15:50

Круши, ябълки, събираш и изваждаш.

Отговори
1 7

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?