Учителите по-доволни от учениците в онлайн уроците

Доклад търси отговор защо при толкова мерки и политики резултатите нa децата се влошават

Нужно е въвеждане на нови технологични решения, но и сериозна подготовка на учителите

Ориентирането към компетентностния подход е само формално

Постиженията на учениците не само не покриват заложените цели, а и стават все по-лоши 

Учителите са във висока степен доволни от постигнатото по време на онлайн обучението ​- удовлетвореността им е 84%. Доста по-ниска е обаче за учениците - 51%, и родителите ​- 49%.

Това показва доклад „Адаптиране или истински промени“ - анализ на Сдружение „Образование България 2030“  за образователната система у нас през 2020 г. Докладът дава препоръка да се инвестира в образователна инфраструктура и условия всички ученици да имат достъп не само до образование, но и до качествен учебен процес. Това включва както въвеждане на нови технологични решения, така и сериозна подготовка на учителите.

Анализът отчита, че COVID-19 промени изцяло обучителния процес, като открои някои работещи механизми, но и познати проблеми. „Институциите припознаха необходимостта да се инвестират допълнително усилия и средства в достигането на всеки ученик. Създадоха се нови платформи за споделяне на материали и добри практики, а училищните екипи имаха възможност да надградят дигиталните си умения. Пред българското образование обаче остават предизвикателствата, свързани с гарантирането на достъп до качествено образование за всички ученици, както и със задържането на учениците, които са в риск от отпадане“, пише в доклада. Данните в него сочат, че 10% от учениците не са били включени в обучението в електронна среда през миналата година. 

„Адаптиране или истински промени“ е най-новото издание на проучванията, които Сдружение „Образование България 2030” прави всяка година. Организацията обединява структури от гражданския, частния и публичния сектор с дългосрочна визия за качествено образование в България до 2030 г. В ежегодния си доклад сдружението проследява ключови аспекти: достъп на всички ученици до качествено образование, резултатите на учениците и реализацията им след завършване.

Анализът стъпва на публични и широкодостъпни данни, както и информация, получена през Закона за достъп до обществена информация.

Като правят преглед на политиките на МОН в последните години, авторите поставят ключовия въпрос защо при толкова много мерки резултатите на учениците продължават да се влошават. Например

през 2020 г. едва 53% от 15-годишните са функционално грамотни

и могат да използват познания и умения в ключови познавателни области, като анализират, осмислят и представят решение на проблеми в многообразие от ситуации.

Преди 5 г. Законът за предучилищното и училищното образование регламентира началото на реформата към компетентностен подход на обучение в училище - учениците да придобиват умения за интерпретиране, комбиниране и практическо прилагане на знания за успешна реализация, а не само да запаметяват и възпроизвеждат. Задействаха се и допълнителни мерки за повишаване на качеството на образованието: повишаване на заплатите, създаване на нови учебни предмети и програми, промяна на формата на националните външни оценявания и ДЗИ, статут на иновативни училища, финансиране на закупуване на устройства и изграждане на STEM центрове и др. 

Промените в учебните програми, както и във формата на НВО и ДЗИ, бяха неефективно разработени и в резултат очакванията към учениците продължават да бъдат приоритетно фокусирани върху усвояването на предметно знание, отчита докладът.

В стратегическите документи, касаещи постиженията на учениците, бяха заложени конкретни цели до 2020 г., за които тези мерки трябваше да допринесат. Националната стратегия за насърчаване и повишаване на грамотността (2014​-2020 г.) постави постижими, дори ниски очаквания за резултатите на учениците: през 2020 г. в края на XII клас учениците да постигат поне 60% от очакваните резултати от обучението по български език и литература (при 55% през 2014 г.), а седмокласниците ​- 65% (също при 55% през 2014 г.).

Националната стратегия за учене през целия живот за периода 2014-2020 г. заложи очакването нивото на функционална неграмотност сред 15-годишните, измерено от PISA, да бъде не по-високо от 30%. 

През 2020 г. нито една от тези цели не е изпълнена 

Средният брой точки на НВО по български език и литература за 7. клас е 51 т. (от общо 100 т.), а по математика - 36 т. (от общо 100 т.). Това значи съответно 51 и 36 на сто, вместо очакваните 65% овладяване на материала. Тези резултати не демонстрират какъвто и да е напредък oт 2014 г. насам.

Друга тревожна тенденция продължава да е голямата разлика в резултатите  на учениците от големите и малките населени места.

Данните показват, че постиженията не само не се подобряват, а се влошават.

Според PISA 2018 46% от 15-годишните са функционално неграмотни и не покриват базисните изисквания за грамотност по четене, математика и природни науки (при 40% през 2015 г.).

Докладът прави заключение за формално въвеждане на компетентностния подход, който не сработва ефективно в класната стая. Според авторите основните причини да се полагат толкова много усилия с такъв нисък резултат 

се крият в учебните програми, формата на НВО и матурите, подготовката на учителите.

Анализът извежда 3 хипотези: 1. Необходимо е още време, за да стане явен ефектът от предприетите след 2016 г. мерки. 2. Предприетите мерки не са ефективно разработени още от създаването им. 3. Мерките са обещаващи и имат потенциал да доведат до желания ефект, но са прилагани по неефективен начин.

Препоръчва се очакванията към резултатите на учениците да бъдат фокусирани  към придобиване на компетентности, не само към предметно знание. Те да бъдат  заложени по ефективен начин в нормативната уредба, уреждаща съдържанието и провеждането на обучението в училище. Това може да стане чрез разработването на Учебна рамка (Curriculum framework) или чрез адаптиране на съществуващи вече подзаконови нормативни актове, където ясно да бъдат отразени целите и очакваните резултати за учениците от приложението на компетентностен модел в училище.

Препоръчва се и промяна на формата на НВО и ДЗИ - така че да оценяват компетентностите на учениците. Заявката за въвеждане на интегрален формат на НВО би могла да бъде стъпка в правилна посока, но само ако бъде изпълнена по ефективен начин. Важно е освен разширяване на учебните предмети, по които се провеждат национални външни оценявания и матури, да се предложат и алтернативни/допълващи формати на НВО и ДЗИ. Такъв може да е  например т. нар. „автентично оценяване“. За разлика от стандартизирания тест със задачи, изискващи точен отговор, които се оценяват с цифров резултат,  контекстът на автентичните задачи обикновено е свързан с реалния живот. Възможно е при тях правилният отговор да не е само един. И в крайна сметка той представлява диагностична информация за постиженията на учениците, не непременно с цифрово изражение. 

Мониторингът подчертава необходимостта подготовката на учителите в университета и в рамките на продължаващата квалификация да предоставя качествено подкрепа да прилагат компетентностния подход в класната стая. В тази посока правителството вече одобри нова национална програма с бюджет 2 млн. лв. за следващите 2 години. 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
2 коментара
Родител

Родител

22.01.2021 | 16:53

Аз съм ужасен от ниското професионално ниво на учителите! Неволно станах скрит свидетел на това какво и как се преподава онлайн на двете ми деца! Изумих се!

Отговори
1 0
Online

Online

21.01.2021 | 18:24

Онлайн обучението произвежда Малоум...и олигота ,,,,,,,може да видим след време за какво става ????

Отговори
2 0

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?