Следвайте ни

Учих в "Куин Мери", за да стана диспечер в Пловдив

viber icon

Ивелина е артист и магистър по „Съвременно изкуство и пърформанс“. Още в училище се увличала по актьорско майсторство. Събира смелост да продължи обучението си в Лондон. Отива там на 19 години с идеята да учи „Драма“, а пред нея се открива един нов свят. „Тогава дори не знаех какво е пърформанс.

Във Великобритания осъзнах колко назад сме тук и как младите хора даже не знаят какви възможности имат. Още се опитвам да обясня на бабите с какво точно се занимавам“, смее се младата дама.

С пълно отличие и награда за изключителни постижения от университета "Куин Мери", създател на множество пърформанси, Ивелина е избрана за един от стоте нови „лидери на бъдещето“ в международния симпозиум St. Gallen  през 2020 г.

Надъхана и пълна с енергия, дамата се завръща с идеята да продължи да твори и работи на родна земя. Въпреки желанието да подпомогне развитието на съвременното изкуство обаче, тя бързо се сблъсква със суровата реалност - работа за нея няма. 

„Ходила съм в бюрата по труда и в Пловдив, и в Асеновград. Казвам им, че искам да работя в сферата на изкуството, те ми дават списък с фирми, които търсят механици. А виждат какво образование и какъв опит имам - учудена е Ивелина и продължава да разказва печалния си опит.

- Когато отидох, обясних на служителката, че съм учила в Лондон, имам магистърска степен и искам да се развивам тук. Уточних, че се интересувам от позиции като куратор например. Тя обаче не знаеше какво значи това."

Какви са възможностите й оттук нататък?

„В България вариантите ми за развитие са или да направя на свой риск някаква организация, с която да развивам проектите си, или да взема докторска степен, за да започна да преподавам в университет."

И за нещо толкова елементарно обаче трябва голяма реформа. Ако иска да е преподавател по съвременно изкуство, първо трябва да се пребори, за да се създаде такава специалност. Тоест, дори и много да иска, няма къде да защити докторска степен, за да има право да стане преподавател. Самата образователна система ограничава и учащите, и преподавателите.

"Тоест, трябва да нагласям моя проект спрямо това какво се предлага във вузовете - обобщава младата дама. - Така се получава, че повечето българи, които се занимават със съвременно изкуство, или нямат такова образование, или са го получили някъде в чужбина. От малки ни е втълпено, че изкуството не е важно.

Още в училище, като те питат какво правиш в часовете по изобразително или музика, отговорът е „нищо“. В България, като се каже "изкуство", това значи натюрморт и Хамлет, а това е една стотна от цялото. Тук забравяме, че изкуството не включва само естетическото, то включва философското, социалното, политическото - включва абсолютно всеки аспект от живота", счита пловдивчанката, която би трябвало да се счита за "успяла". 

„Доскоро бях мениджър на проект в културна неправителствена организация в Лондон. До миналия месец работех дистанционно, но заради Брекзит вече нямам право да работя там и останах напълно без работа. В момента съм най-обикновен диспечер в една логистична фирма тук", признава Ивелина.

 

Какво се търси

Най-много пари се вадят с информатика

МОН от години поддържа Национална рейтингова система, която дава ориентир на какви пари може да разчита висшистът, завършил конкретна специалност. Така например при завършилите Пловдивския университет със специалност „Информатика и компютърни науки“ средният облагаем доход за 2020 г. е бил 1769 лв., а при тези, завършили „Психология“ - 1184 лв. Справката във времето сочи, че заплатите и в двата сектора нарастват ежегодно.

Друг интересен показател е възможността за реализация по придобитата специалност. Изненадващ факт от статистиката сочи, че приложението на придобитото висше образование при психолозите е по-високо от това на компютърджиите с цели 14.48%.

Чуждите висши заведения залагат обаче не само на подготовка по конкретната специалност, но подпомагат студентите си да развият нужните умения, така че да се справят във взаимоотношенията си с работодателите.

Учащите на Запад имат възможност да се срещнат с бивши студенти, да създадат мрежа от контакти, която им помага по-лесно да намерят своето място на пазара на труда. Освен това добиват впечатление "от първа ръка" как точно преминават процесите на селекция на кандидати в най-желаните за работа компании.

 

Експертът:  Изборът на професия започва още в гимназията

Проблемите за младите кадри на пазара на труда се определят от подготовката, която те получават по време на обучението си - първо в училище, а след това и в университета. Това смята Илияна Калинова, която е психолог, посветил се на кариерното консултиране. Тя има дългогодишен опит в съветването на ученици в гимназиална възраст, на които предстои да решат в коя посока да поемат в професионалното си развитие. До 2018 г. работи като кариерен консултант в ОДК - Пловдив, а в момента извършва консултациите в свой кабинет.

Основен проблем на образователната ни система е, че произвежда кадри, за които след това няма работни места поради пренасищане в съответната сфера. Например - огромното количество завършващи право. Като друг недостатък дамата посочва, че новости в програмите на обучение се въвеждат рядко и трудно, което отдалечава съдържанието им от бързоразвиващия се бизнес.

Предизвикателство се оказва и нагласата на младите хора, които не са привлечени от идеята за стаж по време на следването, въпреки че това е една възможност да добият практически знания и умения. Нежеланието им да тръгнат от най-ниското стъпало още повече задълбочава проблема. Все повече млади смятат, че дипломите им гарантират шефски места. На този фон психологът коментира и скритата безработица сред учащите, които предпочитат да се захванат с поредна магистратура, вместо да трупат опит.

Илияна Калинова отбелязва като добра практика ежегодната организация на събитието „Дни на кариерата“, което среща лице в лице кандидатите за работа с компаниите, търсещи специалисти. В някои от случаите се оказва, че фирмите, въпреки че са попълнили щата с млади хора, пак имат проблем, защото новоназначените не покриват изискванията им. Липсват им точно умения, които трябва да се усвоят в хода на практиката. В момента компаниите оценяват високо аналитичната мисъл и творческия подход към ситуациите, които обаче се тренират с опита. Други актуални умения на пазара на труда са адаптивността и мотивацията за развитие.

Нетърпението на младите хора се явява пречка за това те да се усъвършенстват, отбелязва още психологът.

По този повод държавата полага усилия, за да запълни, доколкото е възможно, липсите, които се открояват като най-фрапантни на пазара на труда. Към МОН има създадено звено за кариерно ориентиране на ученици и са разработени подходящи електронни ресурси. Разкрити са кариерни центрове към базите на общинските детски комплекси в страната, но ефективността остава ниска. Причината за не особено добрите резултати според Илияна Калинова се крие в отсъстващото взаимодействие между образователните звена и пазара. Ролята на семейството също бива подценявана, а тя е съществена при формирането на светогледа и ценностите на бъдещите специалисти.

Илияна Калинова споделя, че по лични наблюдения интерес към професионалното ориентиране проявяват основно две групи млади хора. Едните знаят какво искат да постигнат, но имат нужда от съвет как точно да го направят. Другите пък не са наясно с целите в живота си и търсят начини да печелят пари, без да влагат усилия в процеса на обучение и работа. Посредствените знания, с които някои младежи стават висшисти у нас, объркват представите им за реализация.

Съвкупността от пропуски в образованието и недоброто себепознаване на младите дава възможност за интерпретация на статистиката за последните години. Според информацията на кариерния консултант между 10 и 12 процента от завършилите в различни специалности се реализират като продавачи. Калинова обяснява, че причините за това могат да бъдат различни, но две се открояват като общественозначими. Едната касае пренасищането на пазара, а другата се отнася до ниските заплати в определени сектори.

За да не се обезсмислят дипломите, Илияна Калинова смята, че трябва да има по-добра осведоменост за кариерното развитие след завършване на образованието. Сред основните цели на образователния процес трябва да залегне създаването на правилни очаквания у младите. Осъвременяването на програмите и включването на стажове ще бъде стъпка в помощ както на обучаващите се кадри, така и на бизнеса у нас.

 

По темата работиха Живка Гецова и Златна Недева

Още от категорията

Виж всички

Коментари (6)

Ханс

Ханс

04.08.2021 | 06:56

Ми кът видя колко сме назад, що се връщаш. Седи си там в Англия, нали са мнохо прогресивни, щеше сума а дръпнеш напред некой ходжа си фани, там с лопата а ги ринеш и ще си баш англичанка, перформънсще прайш на мехмед. Уфцъ.

Отговори
3 0
ТБ Чернишевски

ТБ Чернишевски

03.08.2021 | 13:21

Да идва ще я уредим в Градини и паркове, като озеленителка, ако не в Джобса Операта търси общи работници за монтаж на декорите!

Отговори
8 1
Мда

Мда

03.08.2021 | 12:56

Клета Маjка България. Защо няма това коеето искааам ! Някой да ми го поднесе на тепсия! Бойко е вИнОвЕеЕееЕн.

Отговори
3 10
мхм

мхм

03.08.2021 | 12:36

Никой не го е.бе тука къде си завършила, какво можеш, идеи имаш ли!!! Тиквата си подбира простолюдие навсякъде...

Отговори
11 5
Мда

Мда

03.08.2021 | 12:56

Tеб виждам са те взели от сложнолоюдието Кутевите.

Отговори
5 4
Иван

Иван

03.08.2021 | 11:44

С тия бюра по труда защо изобщо си е губила времето. Директно към музеите, било то и частни, и в социалните мрежи. Мъка.

Отговори
19 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?