Ученици от Пловдив превръщат в бижу метала и камъка СНИМКИ

Има един занаят, в който даже нежни момичета като 17-годишната Арлет Харкас могат да подчинят камъка и метала. Това, което се получава, носи елегантност и класа. Влагаш в него себе си, а прави щастлив някого другиго. И е вечно - всяко поколение може да го предава на следващото като завещание за ценности и естетика.

Точно така единадесетокласничката от пловдивското СУ „Никола  Вапцаров“ иска да преминават през времето сътворените от нея накити. А как да ги изработва се обучава в уникалната за Пловдив и цяла България специалност „Бижутерство“. И за предстоящата учебна година тя ще приеме  в СУ „Никола Вапцаров“ 26 ученици след завършено основно образование.

Бутиковото обучение стартира през 2000 г. с ентусиазма на майстор Владимир Буров, който и днес преподава на учениците в специалността. Самият той е усвоил занаята от Михран Доникян от прочутата със златарите си арменска общност под тепетата. Заедно с тънкостите в майсторлъка, преподавателят учи и на честност и уважение. С учениците му са едно семейство. Никога не се е боял, че някой ще му открадне занаята. Даже взема най-добрите за чираци в своето ателие. Този занаят

 не може да се открадне, защото всеки влага себе си

в това, което създава, казва бижутерът.

Обаче, когато тръгвала специалността навремето, имало притеснения да не се появи изведнъж много голяма конкуренция на златарската уличка в Пловдив. До днес учителят пази в чекмеджето на бюрото си в работилницата по практика пожълтели вече страници на вестниците от онова време със заглавия, които питат: „Трябват ли му на Пловдив бижутери?“.

Реализацията на всички, които са завършили специалността оттогава до днес, е най-категоричният отговор. И още има глад във фирмите по ювелирство за подготвени и сръчни майстори.

Всичко започнало, когато през 2000 г. Занаятчийската камара в Кобленц по силата на партньорство с Пловдив подарила оборудване за работилница по ювелирство на тогавашния Междуучилищен център по професионално обучение. А кой ще преподава, зачудили се в инспектората по образованието. И се оказало, че всички имат по нещо, изработено от майстора Буров. Той по онова време бил директор на тогавашния техникум по облекло.  

  Като отворих кашоните с машините, видях вътре мечтата си,

спомня си с радост и днес.

Първо дошли двама немски бижутери и провели курсове с наши майстори - от Съюза на златарите, от Задругата на майсторите на художествени занаяти, студенти по металопластика  от Художествената академия. Обаче една муха влязла в главата на Владимир Буров и не мирясал, докато не види осъществена идеята си за паралелка по бижутерство. И тя стартирала след 2 години, като Буров лично разработил учебните планове и програми. Първоначално приемът бил с изпит по рисуване, сега балообразуването е с резултатите от националните външни оценявания.

Обучението започнало с един специализиран кабинет. В момента работилниците са три и дават възможност да се мине през целия цикъл на всичко, свързано с работата с метал и камък. Половината от обучението е

  по гемология - науката за камъните,

обяснява учителят. И пуска машината за рязане. После забоботва другата за шлайфане. И след минути жълтеникавият ръбат къс в ръцете му вече е срязан и е извадил на гладката си повърхност плетеницата от жилки, които крие в сърцевината си.

През годините Буров е влагал част от себе си във всеки випуск. След като в школското ежедневие навлезли модерните бели дъски, намерил приложение на пенсионираните черни.

От тях накроил работни места по практика за учениците в специалност „Бижутерство“.

В последните две години интересът към нея расте, доволен е преподавателят по практика. Разказва, че Пловдив се очертава като център на ювелирството - има няколко фирми с по над 30 човека персонал. В момента изпитват глад за кадри и винаги е било така. Част от възпитаниците на училището намират реализация там. Други отварят свои ателиета. Вече има четирима утвърдени автори със свой почерк в приложното изкуство.

  Най-важни за него са желанието и търпението,

казва Владимир Буров. Виждал е през годините как деца пристъпват със страх и не смеят да пипнат машините. После създават уникални авторски творения.

Най-много се работи с месинг, а в 11. и 12. клас и със сребро. Продукцията на бижутерите буквално се разграбва на коледните и пролетните базари в училището. А най-усърдни бъдещите майстори стават, когато с влюбят, подсмихва се учителят. Тогава почва майсторенето на сърца, плочки, надписи. Често учениците изумяват учителя си. Един от тийнейджърите измайсторил от месинг скоростна кутия на BMW, която да украси ключодържател. Сложихме й пружина и дори се движеше лостът, спомня си Буров.

Защо е избрал да бъде учител, като има занаята в ръцете си?

Това ме зарежда и удовлетворява, казва той. Виждам реално резултата от труда си.

Когато приема осмокласниците, има и от семейства от занаята, а и напълно начинаещи. От Смолян пратили момче с идеята да му оборудват работилница и да си изкарва така прехраната. Има и осмокласници, и деветокласници, които вече си имат импровизирани ателиета у дома.

Как ще надвият ширпотребата и китайските дрънкулки?

  „Ръчната работа няма алтернатива -

категоричен е учителят по бижутерство. - Била е и ще бъде.  Каквото си изработил с ръцете си, е уникално и душа е втъкната в него“.

Арлет Харкас вече го е усетила, след като е майсторила пръстени, гривни и декоративни фигури от метал. Цялото табло в една от работилниците по практика е отрупана с нейните творения. Открих в този занаят призванието си, казва единайсетокласничката, която през летните ваканции вече работи в една от пловдивските фирми. Задържали я след двуседмичната практика.

Цветан Коколарски пък се присъеднил към 11-А, след като първо бил в другата паралелка - по графичен дизайн. Чувствам се повече художник, казва той. В учителя си пък открил човек, който лесно докосва децата и намира начин да им стане и приятел. Понеже се занимава с бокс, амбицията на Цветан е един ден да създаде своя серия авторски бижута на спортна тематика.

Стаж със стипендия за най-добрите

От тази година се дава възможност да участваме в проект за ученически практики и 14 наши възпитаници ще отидат на практика, като същевременно ще получават и стипендии, казва директорът на СУ „Никола Вапцаров“ Стоян Стратиев. Групата ще бъде сформирана с най-добрите ученици в професията от 10., 11. И 12. клас. Условието е да са навършили 16 г.

Във фирмите гимназистите ще помагат за изработването на бижута и ще трупат опит. Бизнесът после е готов да наеме част от тях. Още в края на 10. клас гимназистите от специалност „Бижутерство“ имат производствени практики във фирма „Токаш“.

Същевременно с пари по програмата за STEM центрове в учебните заведения в СУ "Никола Вапцаров" смятат да оформят и компютърен кабинет за учениците от специалност "Графичен дизайн". Идеята е от едната страна да са работните места на компютрите, а другата част да е като минипечатница, от която излизат готовите продукти.

Снимки: Валентина Биларева