Следвайте ни

Тютюн с опиум сме пушели в кафенетата през турско

Султан Мурад IV убивал всеки, който захапвал лула

viber icon

Историкът д-р Станислава Груева от Софийския университет е един от организаторите на изложбата „Дим. Истории на тютюна”, която се открива ден преди старта на Европейска столица на културата на 12 януари. В нея ще бъдат показани всякакви документи, експонати и дори картини на Цанко Лавренов и Георги Божилов-Слона, свързани с този порок. „Това е опит да се изведе историята на България през тази на тютюна и на Пловдив”, казва д-р Груева. Изложбата ще продължи до края на месец март.

Термина „Тютюнев град” го въведе за пръв път Пенка Калинкова през 2014 година. Това припомни Станислава Груева. Растението идва в Османската империя в самото началото на 17. век. Британски моряци са първите, които започват да го продават в Истанбул като лечебна билка. Данните идват от османския историк Печеви. Според него „той бързо става популярен сред хората на удоволствията”. Думата „тютюн” идва от турското „tütmek”, което значи „пуша”.

Скоро започнало да дими във всички кафенета, а дрехите на османлиите, а и на българите замирисали на тютюн. Тогава са записани и първите улични боеве между пушачи и непушачи. Причината? Пафкащите издухвали дима в лицата на въздържателите.

Султан Ахмед I забранява през 1609 година пушенето, защото „пречи на хората да работят”.

Нарушителите трябвало да застават назидателно на публични места с димящи чибуци, заврени в носовете. Ала хората масово пренебрегвали забраната. Мурад IV въвел още по-строга забрана, след като пушач заспал с лулата си в квартал Цибали и пожарът изгорил 20 000 къщи. 50 000 останали без подслон.

Мурад заповядал да бъдат разрушени всички кафенета и в свободното си време се дегизирал и обикалял града в търсене на нарушители. Убивал без предупреждение всеки, захапал лулата. Заклетият пушач шейх Бахай ефенди му се опънал и издал фетва срещу султана.

Така Мурад разрешил растението да се гледа в 41 града и 10 000 души започнали да си изкарват хляба със саденето му.

„Много жители на Османската империя пушат смесица между тютюн и опиум. Носели си го в пунгийки. По разкази на пътешественици, българите ходели в кафенетата да пушат. Там не е имало тютюн, а заведението предоставяло само лулите”, разказва д-р Груева.

Тя припомня, че тогава хората са пътували много  - били са полуномади, защото масово търгували с кервани. „В изложбата ще покажем тази османска тютюнева култура - прахоляк, умора и наградата на пътешественика - кафенето”, обяснява тя.

В изложбата ще има отделено специално място за представянето на Ганковото „възрожденско кафене” - мястото, където се коват бъдещите дипломатически кадри на свободна България.

За изложбата Националният исторически музей в София ще предостави много старинни глави на лули. Сред тях има експонати с невероятна украса с орнаменти от сребро и седеф.

Кога Нова България започва да сади тютюн? „През турско големите терени с тютюн са в района на Ксанти, Кавала и Източните Родопи. През 1900 вече има засаден и по българските земи, защото е търсена стока”, разказва историкът от Софийския университет.

Тютюневият град е създаден след Балканската война, когато придобиваме земите на Беломорието и района на Кърджали. Първите складове са на Ставридис и Вакаро. Голямата търговия тогава е етническа - държи се основно от гърци. После фирмите започват да се разрастват.

„Учудващото е колко много чуждестранни компании имат кантори тук за изкупуването на тютюн - холандци, белгийци, немци. Показваме голямото разнообразие на кутии и печати. Ще покажем и павилиона на Ставридис от първото промишлено-земеделско изложение”, добавя д-р Груева.

В различните зали на „Дим. Истории на тютюна” има експонати от най-добрите ни музеи. Спазен е законът за пренасянето им - те ще са в специални опаковки. В Хасковския музей е издадена книга за Тютюневата индустрия. Автор е Красимира Узунова. Чакаме от Хасково да ни намерят предмета „тонга”.

С него се балира тютюна. Художествените галерии са готови да предоставят картини на Цанко Лавренов и на Слона, които са свързани с продукта. „Искаме да покажем и „Ръченица” на Мърквичка. Оригиналът едва ли ще дойде, но ще окачим репродукция”, казва д-р Станислава Груева.

Издавали 25 вестника за растението

В началото на века по списанията има реклами, които показват голям българин с цигара, а текстът има е: "Ако искате да сте силни и здрави като него - пушете! Той пуши до 80 години и иска още". Преди 100 години е имало над 25 вестника на тема тютюн. „Тези хора са печатали вестници на поразия! Това са „Тютюн”, „Български тютюн”, „Тютюн и стопанство”, „Тютюн - орган на производителите”, „Тютюн - орган на работниците”... Най-мощната вълна е през 20-30-те години”, разказва д-р Груева.

През соца тенденцията продължава. Печатат се основно стопански статии, но започват да печатат и материали, свързани с историята на тютюна. Човек хем да се обогати, хем да разпусне. В соцпериода тютюневите изделия имат статии като за миниобщества - за мода, за книги и за много спорт.

Няма точна граница, когато нещата се обръщат против тютюна. „Дори в ранните вестници има статии, където се спори за вредата от него. Има обсъждания - не е толкова едностранчиво. Отвъд пушенето го използват за илач и продукт за мехлеми. През 60-е и 70-те се появяват статии от сорта: Работете, но не пушете. Тогава витамините излизат на мода”, подчертава историчката.

Причината за обръщането през 70-те е, че на народната власт  трябват здрави работници. Изследванията за загубата на работочасове идват след години.

Организаторите

Кураторът на изложбата е изкуствоведът Весела Ножарова. Тя е организирала много изложби у нас и в чужбина. Текстописецът в изложбата, който ще поднесе по интересен начин историята, е Зорница Христова.

Калин Серапионов се занимава с видеото и аудиото на "Дим. Истории на тютюна". Калина Димитрова отговаря за дизайна на експозицията. Димитър Ножаров е сценографът. "Ние сме един голям екип, където всеки има експертиза в своята си част", казва историчката д-р Груева.

 

Росен Саръмов

Росен Саръмов

Репортер-редактор - екип "Общество"

Росен Саръмов е випускник на Английската гимназия в Пловдив. Завършил е МИО и има магистратура по Външна търговия. Владее отлично английски и руски език.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?