Следвайте ни

Третокласници си направиха Училище за вълшебства СНИМКИ

По Михаел Енде, но не съвсем, в ОУ "Алеко Константинов" всеки се учи да живее собствената си история в допълнителната седмица за проектни дейности

viber icon

Когато министърът на образованието реши да удължи учебната година с една задължителна седмица за проектни дейности на най-малките, някой от 3. В клас в ОУ „Алеко Константинов“ може и да е сбърчил носле с досада, че ще му отнемат дни от ваканцията.

Сега обаче се оказва много забавно да се ходи на училище - без учебници, оценки и домашни. Не само това, ами можеш и сам да си измислиш училището, а то да е дори Училище за вълшебства – като в историята на Михаел Енде.

Класната Йорданка Иванова „хвана за ръка“ детския писател, за да преведат заедно  третокласниците през чудатите му думи. И да разберат те накрая това, което и „колегата й“ от разказа „Училище за вълшебства“ - г-н Силвър, се опитва да научи децата: че всеки трябва да живее собствената си история и може да прави вълшебства, но при условие, че истински го желае.

И така в ден четвърти от тъй наречените проектни дейности заедно с 3. В в класната стая влезе и още едно момче на име Абвгд, измислено от третокласника Имануел Ари Леонард Капон. Планът на близнака му  Моис Ашер Леонард Капон пък бе за учител вълшебник, който може да вдига само с мисъл предмети във въздуха. Самуил проектира школото да е с форма на ракета и също да може да лети. В него за старателно написано домашно се получава сладолед, вместо шестица. И бонбон, ако си направил проект. Калоян Андонов е най-сръчният в класа и като нищо може да измайстори учебната сграда, макар и от хартия.

Това е един цял вълшебен клас, казва класната Йорданка Иванова. Жалко, че футболистите в него заминали на тренировъчна школа, планирана преди да се разбере за удължаването на учебната година. Има си една гимнастичка – Адели, и един тенисист. Александър Кайряков пък е първенецът по математика и му предстои финал на национално състезание. А Моис  е бъдещият носител на „Оскар“. Когато стане богат и известен, целият клас ще ходи на гости в къщата му в Холивуд и ще се цамбурка в басейна заедно с жена му и дъщеря им. Моис всичко е планирал. „Възможно е, ако помечтаеш. Но първо се мисли. Ако не мислиш, отиваш да работиш на кошовете за боклук. Напълно съм сигурен. Никога не лъжа“, обяснява момчето.

То е кино енциклопедията на 3. В – познава филмите от „Фантомас“ и „Полицаят от Сен Тропе“ с Луи дьо Финес чак до руската класика като „Кавказка пленница“. Но няма да е нито като Ник Нолти, нито като Шон Бийн, защото ще си е Моис и винаги ще играе лошия герой. От една страна обича да има екшън с отвличания и битки. От друга, ако избере положителните персонажи, как ще има възможност да направи от лошия добър на финала?!

С две думи – още преди да чуе поуката от „Училище за вълшебства“ на Михаел Енде, всеки от 3. В клас вече живее своята собствена история. И даже я е написал в книжка на класа. Тя е съшита от листове от тетрадки, върху които всеки е фантазирал и после илюстрирал. На корицата пише „Нашите приказки за досънуване“. А Йорданка Иванова се е зарекла да я издаде в оригинал, макар че има тук-там мънички правописни грешки.

В книгата на 3. В има сън от рая, в който Исус съобщава, че училището ще има нова библиотека. Една фея току влиза през прозореца. Гардеробът Съси дълго мисли дали е омагьосана лампата Гранчо, щом е спряла да свети – докато разбере, че просто има нужда от нови батерии. Един лош компютър мрази книгата Рая и учебника Ученолюбивко. Те също го мразят. И даже едно безстрашно момиче спасява героя от дракона – съвсем на обратно в сравнение с приказките на известните писатели.

И книгата за досънуване даже не е всичко – миналия ден например  по проекта за изучаване на природата хлапетата си направили тв предаване. Въоръжен с лепилото вместо микрофон, в него водещият пита коя птица гнезди в резервата Сребърна, кое е най-рядкото цвете в Пирин и къде расте пясъчната лилия.  Третокласниците са заснели интервюто на видео, след като много отдавна са си измислили и квартална телевизия. Проектът за нея виси описан върху хартия на стената. Лили е водеща и синоптик. Медията още си няма предавател, но репортерите са му толкоз гръмогласни, че често се налага съседите да ги помолят да намалят звука.

„Много работят. Аз така искам от тях“, казва учителката им. Откакто са в режим проект „Любознателни деца“, правили табло за Деня на детето и за 2 юни. А из класната стая има още много – от книжки за Левски до писма до Дядо Коледа. На статив, подарен от семейство художници, по всяко време е разгърната книга „Светът е прекрасен, защото…“, в която децата оцветяват странички с различни продължения на недовършеното изречение в заглавието.

За мен най-важно е децата да преживяват емоционално знанието и да се чувстват добре, да са спокойни и да идват с желание, казва Йорданка Иванова. Тя е учител от 35 г. , а в ОУ „Алеко Константинов“ дошла преди 4 г. от родното си село Селановци край Козлодуй. Загубата на съпруга й наложила да се премести при сина, който е вонен. Децата бързо я обикнали. Сега всички искат да ходят на училище и през следващите 2 седмици, макар че те не са задължителни, освен за децата с пропуски, които трябва да наваксват. В 3. В обаче няма такива.

Имануел Ари и Моис изкарали цялата година онлайн по желание на семейството заради пандемията и сега се събират с класа тъкмо за проектните дейности и допълнителното време от 14 дни след това. То бе дадено именно да се навакса пропуснатото в отношенията, ученето и съвместните игри.

Много ни е хубаво в нормалното училище, казва Йоана Колева. Затова Ева и Валя тази година не бързат за село при баба и за морето. За Никол дори Шотландия може да почака – има там близки и й предстои много вълнуващо лято - но след 23 юни, когато приключва удължената учебна година за децата  до 3. клас. Най-хубавото на ваканцията й е свободата, а на училището – приятелите, казват третокласниците от ОУ „Алеко Константинов“.

Етикетът на класа

Никой никога в 3. В клас не е чувал класната да каже: „Ти отговори“ или „Ти продължи да четеш“. Вместо това Йорданка Иванова подканя: „Благодаря, моля следващият“. Такъв е етикетът на класа и всички заедно са си съставили правилата.

На почит са и вълшебните думи – благодаря, извинявай, добър ден.

Изградили сме взаимно уважение и с родителите. Много разчитам на тях, казва началната учителка.

Предизвиква децата да стъпят на вълшебното килимче на знанието и фантазията, нататък могат и сами.

Снимки: Франк Воща

Елица Кандева

Елица Кандева

Журналист - екип "Общество"

Елица Кандева е завършила журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. Има 16 г. стаж във в. „24 часа”. Работи като репортер-редактор в екип „Общество”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Никотинът е естествена съставка на тютюна. Кое твърдение е правилно?