1939

Тийнейджърите борят стреса от пандемията с музика и чатене

Занижават целите си и отлагат важните планове за бъдещето

Най-често учениците се спасяват от стреса в резултат на ковид пандемията чрез слушане на музика, чатене с приятели или сърфиране в интернет. Стратегиите им за справяне в масовия случай са свързани с пасивно консуматорско поведение и развлекателни занимания. По-рядко се наблюдава целенасочена активност за развиване на нови умения и справяне с проблемите или практикуване на хобита. Особено тревожно е, че юношите във възрастта, когато им предстои да изберат своя професионален път, отлагат този избор, занижават целите си и пренебрегват планирането, оставяйки се на течението.

По-уязвими на стрес са момичетата, юношите в по-късен възрастов етап, децата без родители или само с един, децата с понижен успех или които смятат, че не са подобрили знанията си, децата с ниско усещане за благополучие

Тези негативни ефекти очертават резултатите от изследване, което проучва въздействието на пандемията върху ученици на възраст 14-19 г. В него участват също родители и учители, които имат преки наблюдения върху поведението на юношите. 

Проучването е проведено с финансовата подкрепа на програма „Еразъм+“ по проект „Подкрепа за емоционалното здраве, благополучие и устойчивост на учениците във време на глобална криза - WellBe“. Извършено е

паралелно в България, Италия, Испания и Великобритания.

Целта е да се разработи методика за изследване на влиянието на пандемичната ситуация върху подрастващите, да се установят техните потребности от обучение и подкрепа и да се разработят мерки за намаляване  на негативните последствия.

От българска страна партньор в проекта е Национална школа по мениджмънт - една от първите неправителствени организации у нас, която работи основно с ученици от горен курс за обучение по мениджмънт, предприемачество и развитие на социални компетенции. След двегодишен курс на обучение те получават международно признат документ за квалификация по фирмено управление.

Според учениците и родителите най-сериозен негативен ефект върху тях е оказало продължителното седене пред компютъра (74%)

За целите на проекта екипът от психолози на НШМ е подготвил методика, която съдържа въпросници и стандартизирано интервю в три форми - за ученици на възраст 14-19 г., за родители и за преподаватели. Изследването обхваща ученици от горните класове -

в периода на средно и късно юношество,

който се характеризира с изострен стремеж към самостоятелност и по-радикални поведенчески и емоционални прояви. Тогава се оформят по-конкретни идеи и планове за обучение и кариера. В условията на пандемия начинът на живот и навиците рязко се променят, което е свързано с обучението онлайн и социалната изолация.

Проучването у нас е проведено онлайн през юни 2021 г. в случайна извадка от 730 души, от които 83% са от София, а 17% - от провинцията. Насочено е към установяване на източниците на стрес и симптомите за него, предпочитаните стратегии за адаптация, усещането за благополучие и използваните ресурси за подобряването му.

Активности като участие в обучителни курсове онлайн, четене на книги и учене на нови неща при над 30% от учениците изобщо не се използват

Учениците споделят, че по време на пандемията

постоянно и често изпитват следните симптоми на стрес:

напрежение (59.9%), разсеяност (54.9%), леност и липса на желание за действие (53.1%), раздразнителност (49.2%). Това съвпада и с мнението на родителите. Учениците говорят също за проблеми с ученето (48.1%) и умора (40.5%).

Според учителите пандемията е предизвикала спад в мотивацията (79%), в активността в учебния процес (74%) в справянето с материала (61%), проблеми в общуването (61%). 

Източниците на стрес за младите хора и трите групи свързват с ограниченията на социалните активности, със забрани, с промените в начина на живот. Според учениците и родителите най-сериозен негативен ефект върху тях са оказали продължителното седене пред компютъра (74%), натискът от забрани и изисквания (68%), носенето на маски (65%), ограниченията в срещите с приятели (60%), страховете и несигурността на възрастните (53%), физическата дистанция (52%), ограниченията на забавленията (52%) и свободата на действие (51%).

Във връзка с обучението в електронна среда учителите са отбелязали като силно стресогенни за децата обездвижването (73%), еднообразието (70%), социалната изолация (68%) и необходимостта от по-добра самодисциплина и поддържане на концентрацията при онлайн занятия (56%). 

Сред предпочитаните от учениците стратегии за справяне със стреса се открояват слушане на музика (87%), чатене (81%), сърфиране в интернет (78%), гледане на филми (64%), шегуване (71%) и хапване на любими храни (54%).

Пасивните и развлекателни копинг стратегии доминират

и е налице дистанциране от актуални обществени и здравни теми. Активности, като участие в обучителни курсове онлайн, четене на книги и учене на нови неща, при над 30% от учениците изобщо не се използват или са рядко ползвани.

Сходни са и вижданията на родителите относно прилаганите от децата стратегии, с известна разлика. Според тях най-често юношите прибягват към отърсване от стреса чрез чатене с приятели. Това „спасение“ посочват 90% от родителите.

Проучването идентифицира следните по-уязвими на стрес групи: момичетата, юношите в по-късен възрастов етап, децата без родители или само с един, децата с понижен успех или които смятат, че не са подобрили знанията си, децата с ниско усещане за благополучие.

Предстои да се обработят данните на останалите страни и да се сравнят с българските, за да се установят общите тенденции и да се изработи наръчник с препоръки към учители и родители за психологическа подкрепа на младите хора.

 

Хобитата се подценяват

От ресурсите за адаптация и поддържане на благополучие най-високо оценени от децата са връзката с приятелите (83%), семейството (68%) и чувството за хумор (71%), което се потвърждава и от родителите, и от учителите.

Според родителите работата по проекти на училището е добра алтернатива, докато за 65% от децата това е никак или малко приложимо. Сходна е оценката на учениците и за ползата от външна помощ като взаимодействие с учител, лекар или психолог, което пък учителите смятат за полезно и необходимо.

За 20% от учениците участието в школи, курсове и групи по интереси е напълно неприложимо като ресурс за справяне със стреса, а 56% оценяват ефективността му като малка. 

Това може да е свързано с дефицит на предлагани възможности или с достъпността им. Възможно е също съществуващите форми да не са достатъчно атрактивни за младите. 

По отношение на личностния потенциал и децата, и родителите го оценяват високо, но без ясен фокус. Това се обяснява с периода на израстване и все още неустойчивите личностни черти на юношите.

 

Само 1/3 от тийнейджърите са доволни от живота

Около 1/3 от тийнейджърите между 14 и 19 г. се чувстват щастливи. Усещането за благополучие варира по скалата за оценяване, без да се очертава устойчива тенденция в отговорите.

37% казват, че получават най-важните неща. Като добро определят настроението си 31%, а за 32 на сто ежедневието е изпълнено с интересни неща.

Мнението на родителите съвпада с това на децата, но оценките са доста по-високи: според 46% от родителите децата получават важните неща, които искат, според 45% имат добро настроение, а според 37% ежедневието им е изпълнено с интересни неща. Според 44% от възрастните детето им се чувства по-щастливо спрямо връстниците си, докато това заявяват само 31 на сто от учениците.

Родителят разчита училището да се справи само

В интервютата прави впечатление, че учениците са с по-положителна нагласа към родителите и семейните отношения и с по-негативен уклон към учителите, чийто авторитет е оценен като отслабнал. 

Вниманието и очакванията на семейството са насочени предимно върху институционалната роля на училището за справяне с трудната ситуация. Пренебрегват се собствената активност и отговорност. Родителите са склонни да оставят децата в пасивна и защитена позиция по отношение на справяне с кризи, като очакват активна напътстваща и дисциплинираща роля от страна на някой възрастен - но предимно външен (учител, ментор и др). 

Учителите са категорични за наличието на деструктивни ефекти от пандемията върху социалните и емоционалните умения на учениците, върху мотивацията и навиците за учене, както и по-цялостно върху екзистенциални и морални аспекти на училищното обучение и образователната система. Като негативен аспект посочват родителската пасивност и липсата на комуникация с родителите.

Ясно очертани са позитивите за всички участници - развитие на адаптивност към промените и дигиталните иновации, внимание и грижа за здравето.

 

Методиката - инструмент за всеки учител

Създадената Методика за изследване на стреса и благополучието при юноши касае пандемичната обстановка, но може да се адаптира и приложи и при други кризи, казва Реджина Господинова.

Методиката е от части, които могат да се прилагат поотделно, ако изследователят прецени. Предимство е, че се състои от 3 форми - въпросник към учениците, към родителите и учителите. Така дава 3  гледни точки и по-голямо поле за интерпретация и сравнения.

Какво е разликата от ползваните до момента?

„Конкретна методика, която да е стандартизирана, у нас все още няма - уверява Господинова. -  А когато се прави  изследване, е важно да се ползва инструмент, проверен чрез специфични анализи, за да се види дали мери това, което целим.  Без това няма да са представителни резултатите и коректни изводите. Нашата методика може да се използва от всеки, който иска да провери ситуацията  в клас, училище или група. Ние можем да осигурим нормативни статистики как са нещата при повечето деца и този, който сам използва инструмента, да сравни своите резултати с обичайните. Повечето изследвания използват често интервюта и анкети. Това дава качествена информация, но е трудно да се направят сравнения във времето и между различни групи. Нашето също включва интервю, но само като инструмент за субективна гледна точка“.

Важен компонент е, че се работи с чуждестранни партньори и предстои сравняване с резултатите в Англия, Испания, Италия.

Може да се проследи връзката - в каква степен са свързани натискът от ограниченията и ресурсите, които юношите използват, за да се справят. С допълнителни въпроси, като успех в училище и събития, които са се случили по време на пандемията, може да се очертае картината на техните преживявания.

 

Д-р Бисерка Зарбова:  Смятаме децата за по-щастливи, отколкото се чувстват те

- Д-р Зарбова, как си обяснявате разминаването между оценката на родителите и на юношите относно чувството за благополучие на децата?

- Възрастните са склонни да възприемат децата като по-щастливи, отколкото те самите се чувстват, което вероятно е свързано със собствените проекции за безгрижието на детската роля. От друга страна,

родителите инвестират много, което изкривява възприятието им

в посока собственото справяне с родителската функция за грижа и осигуряване на благосъстоянието на децата.  

В същото време родителите са склонни да виждат повече негативни ефекти от пандемията, което отразява прекомерна загриженост и страхове, но и крие риск от виктимизиране на младите хора, т. е. да бъдат превърнати в жертви.

Учениците отчитат негативното влияние на пандемията, но се опитват да го позитивират чрез ползите: спестени усилия и напрежение от обичайния училищен живот, предимствата, които откриват в онлайн изпитването; удоволствието от обгрижването у дома.

Що се отнася до симптомите на стрес и ефекта върху физическото здраве, според родителите те са по-слабо изразени, отколкото самите ученици смятат. Възможно е това да се дължи на по-добрата грижа и внимание за съхраняване на здравето на семейството като противодействие на пандемията, както и на по-добрите условия за това у дома. Влияние може да има и изместването на фокуса при оценяването на здравето основно върху ковид. 

- Подценява ли се психологическият аспект на последствията от пандемията?

В нашата култура сме фокусирани основно върху рационалната успеваемост - каква диплома ще вземе детето, колко успешна ще бъде социалната му изява.

Много по-малко внимание се отделя на емоционалния аспект. А освен че са в трудна възраст, множеството кризи, застъпващи се една след друга, изправят юношите пред огромни изпитания. Те споделят за отлагане на планирането на бъдещето, на поставянето на цели или занижаването им. То и обективно по-трудно може да се случи, особено в дългосрочен план. Но за по-големите ученици приключва училището и трябва да изберат път за развитието си.

Това отлагане на плановете създава сериозно вътрешно напрежение

Що се отнася до стратегиите за справяне със стреса, приоритетно използвани са пасивните с акцент върху комфорта и задоволяване на хедонистични потребности. Използването им върши работа краткосрочно - за емоционално разтоварване, дистанциране или отлагане на решаването на проблеми. В дългосрочен план обаче създава риск за  здравословно адаптиране към промени.

Ползването на активни стратегии  води до по-високо благополучие и по-добро справяне със стреса. Активните стратегии са ориентирани към справяне с проблема - например усилия за развитие на нови умения, постигане на по-високи резултати, които да повишат адаптивността, ангажиране с хобита, доброволческа работа - неща, които носят удовлетворение и позитивно преживяване, дават усещане за смисъл.

Духовните практики - като медитация, йога, разходки сред природата, които напоследък са популярни срещу стреса, не са сред предпочитаните от юношите.  

Активното използване на вътрешни ресурси също е важен фактор, който би подпомогнал издръжливостта и справянето. Затова е нужно да се развиват целенасоченост и организираност, самодисциплина, позитивност и гъвкавост, критично мислене. Защото при онлайн обучението децата бяха оставени сами да се справят.

234595

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?