Тийнейджъри стават внуци под наем

Приемни баби им помагат да вкусят живота на село

Градски деца, които никога не са прекарвали ваканция на село, вече могат да вкусят живота там - да ги буди петел вместо алармата на джиесема, самите те да нахранят кокошките, да варят лютеница, да чуят житейските уроци от приемна баба.

Инициативата „Приеми ме на село" събира ученици от цялата страна, за да отидат на гости за седмица в селца из Габровския Балкан, останали с по двайсетина жители. Младежите отсядат в домовете на местните и споделят тяхното ежедневие. Виждат друг начин на живот. А и селцата живват, като се чуе детска глъч.

Единайсетокласничките Теодора Евтимова и Никол Бонева вече две поредни години влизат в ролята на  „внучета под наем". А техните „баби под наем" са от село Съботковци - Ели и Таня.

За първи път видях прасе и се научих да играя "Чичово хоро", разказва Никол. Съвсем ново преживяване за момичето, което няма роднини на село, било да участва в приготвянето на домашна лютеница - от печенето на чушките до добавянето на мерудиите в тавата на огъня. "Толкова ни хареса на всички, че вечер не можеха да ни накарат да легнем - спомня си тя. - На село няма скука, няма нито един празен ден - добавя Никол, - но има волност."

И докато бабите ги учат на това-онова, те също им дали по някой урок - как да се справят с модерните технологии.

10 селища се включиха в "Приеми ме на село"

Инициативата „Приеми ме на село" е проект на Община Габрово и вече 7 г. събира деца от цялата страна. Идеята възникна през 2012 г. и беше на студентка, която участва в конкурс „Моите идеи за България", разказва Габриела Йосифова, председател на Общинския съвет по наркотични вещества в Габрово. Младото момиче описало как младите хора могат да вкусят от селския живот.  През 2013 г. за първи път общината решила да го пробва реално. Днес вече има мрежа от 10 приемни села, сред които Новаковци, Стоевци, Поповци, Съботковци, Райновци, Армените, Граниловци.

Финансирането е изцяло от Община Габрово, която поема разходите за храната на децата по време на престоя. Обикновено набирането на кандидати започва през април, а реалните гостувания са през лятната ваканция. Тази година бюджетът бил 15 000 лв.  за 4 групи. Тийнейджърите и младежите на възраст от 15 до 29 г. остават да живеят в селото за седмица. А за по-малките, които трудно се отделят от семейството - между 9 и 14 г., има дневен лагер. Те не остават да нощуват в къщите, а участват в селския живот само през деня.

Включването в инициативата става чрез подаване на заявление на сайта <210>. При малките кандидати се набират, докато се запълнят местата. По-големите трябва да напишат мотивационно писмо, по което става отсяването. Вече са идвали и деца на българи от Англия, Молдова, Испания.

Проектът  спечелил европейска награда за превенция на наркотиците. Паричното изражение от 10 000 лв. веднага е вложено в следващото издание.

„Това, което постигаме, е завръщане към ценностите труд, уважение, общуване между поколенията", казва Габриела Йосифова. Спазва се Етичен кодекс на внучетата и Етичен кодекс на бабите.

В домовете на семействата по селата вече има кътове със снимки на техните „внуци под наем". Пишат си писма, ходят си на гости.

Засега не сработва идеята да се направи национална мрежа от приемни села, тъй като общините не се наемат да финансират такава инициатива на своя територия.

Баба Таня:  Срещам отново любовта и ревността

Да приемеш дете у дома за седмица, е сериозен ангажимент, много приятно, мобилизиращо и подмладяващо, казва баба Таня. Тя отворила вратата на къщата си за млади хора преди 5 г.  А от две и половина официално е баба - има свое внуче. Рядко го вижда и тийнейджърите у дома я тешат. Много деца вече са били у тях за седмица. Когато преди 3 г. загубила съпруга си, всички дошли на крака: „Бабо Таня, какво да ти помогнем?”.

Това не е лагер, нито бригада, казва за инициативата жената от Съботковци. Категорична е, че в 7-те дни престой на децата няма сблъсък на поколенията, а само среща на градския и селския живот, на различни нрави. „Говорим си за младежки емоции, за любовта, за брака, за взаимоотношенията - разказва жената.  - Скъса се връзката между поколенията. Давам си сметка, че това, което знам от моята баба, така го предавам на младите хора. Защото много малко от тях живеят със своите баби и дядовци." Най-много иска да научи своите гости да прощават, да вярват, да имат мечти и да ги постигат.

Младите хора променили и нейния живот. "Срещам отново ревността, любовта, сложните отношения. Толкова много неща разбрах от децата", дава си сметка жената.

Научила ги да копаят, да правят мекици и миш-маш. А гордостта на Съботковци е домашната баница с боб. Щом я вкуси на Националните дни на ученето през целия живот във Велико Търново, зам.-министър Таня Михайлова помоли за една тава за министъра на образованието Красимир Вълчев. И за рецептата. „Ааа, рецептата не я дадохме даже на Иван Звездев", отряза я с усмивка баба Таня. Кулинарят вкусил местния специалитет на събор „От нищо - нещо" и много я харесал. Баба Таня обаче издава само, че баницата се прави с „преспал" боб, който се вари предния ден. Чак на следващия се точат корите и се приготвя  плънката от фасул и пача.

Кулинарният събор за гозби, сготвени по габровски с най-икономичните продукти, събира всички читалища от областта и е една от гордостите на Съботковци. Другата е църквата „Св. Николай Чудотворец", която останалите едва 20-ина местни жители са обновили сами.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?