71

Тежестта на думите – от Ботев до Виктор Пасков, а пропуснаха хейтърството

Искаше се повече мислене, отколкото посочване на факти, усетиха зрелостниците разликата в новия формат на матурата по български и литература

За думите, които могат да убият и помилват, размишляваха днес зрелостниците на матурата по български език и литература. За първи път в последната 41. задача те имаха право на избор между две теми и два жанра – да напишат интерпретативно съчинение „Споменът – скръб и утеха“ по „Аз искам да те помня все така“ от Димчо Дебелянов или есе „Тежестта на думите“.

Радостин от СУ „Св. Патриарх Евтимий“ избра свободата да разсъждава сам. В есето си направил препратка и към обидата в историята „Лошата дума“, която децата научават още в ранна възраст, и към отношенията на Георг Хених и неговите ученици в творбата на Виктор Пасков. Сетил се и за думата, която Христо Ботев дава пред родината.

И неговите съученици Михаела и Кейси писали есе. Тримата са от 12. Ж – профилирана паралелка по икономическо развитие. Не беше трудно като за първи опит по новия формат, отдъхна си на излизане от изпита Михаела Печилкова. Толкова усърдно е учила английски през годините, че на матурата открила колко по-лесно би било да структурира есе на чуждия език, отколкото на родния. Подходила по учебник – два примера как думите могат да засегнат човек и  един параграф за силата на доброто в тях.

И Кейси Шутев се сетил първо за историята с поуката, че раната заздравява, но лошата дума не се забравя. Ако човек е по-чувствителен, може дори да предизвика нещо фатално, сетиха се зрелостниците за сложилата край на живота си Петя Дубарова - но чак отвън след края на изпита. А хейтърството в социалните мрежи? Ах, как не ми дойде на ум, съжали Михаела.

С двамата й съученици твърдят, че самите те си мерят думите. Но е трудно да не отвърнат, когато бъдат уязвени от агресивна реч. Винаги има начин и на това да отвърнеш интелигентно, но понякога другата страна не успява изобщо да го разбере, забелязала е Михаела.

Тримата са доволни от изпитния формат. "Искаше се по-скоро мислене, отколкото знаене", обобщи Радостин. Усетил промяната, която МОН заложи, коригирайки формата. Целта е да се проверят умения, а не да се стимулира възпроизвеждане на информация. Тази година е увеличен броят на отворените въпроси и тройка не може да се постигне само с тото на задачите с избираем отговор. Среден 3 ще се пише за минимума от 30 точки вместо предишните 23.

В теста зрелостниците открили и въпроси с „очевадни“ отговори, върху които дори не се замислили. Но трябва да има различна трудност, за да се направи разслояването на учениците с различни знания, съгласни са те. Открили уловки тук-там, трудно се сетили какво е пароним, но в крайна сметка усещането им е, че са се справили.

Даже писали с удоволствие текста, който трябваше да съставят в една от задачите, отговаряйки на въпросите до какво води четенето, кога е добре да се започне, каква е разликата между него и гледането на телевизия.

Михаела, Кейси и Радостин са от четящите млади хора, а литературните им вкусове варират от фентъзи до епически романи. Чели са всички творби от програмата в училище и смятат, че точно това е смисълът да се изучават. А не да се зубри за тестовете кой писател какво е написал, кои са темите и героите в творчеството му.

Изборът за пътя им нататък е от английска филология до природни науки и предприемачество.  И тримата обаче остават в Пловдив.

Беше дори по-лесно от миналогодишната матура, особено задачите за граматика, смята и Иван Бонев, който завършва бизнес администрация в Националната търговска гимназия. Решил преди изпита варианта, който е бил изтеглен миналото лято. Той избрал да пише интерпретативно съчинение по елегията на Димчо Дебелянов.

Напразни се оказали притесненията, че няма да стигне времето при повече отворени въпроси и същото времетраене на матурата – 4 часа.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?