46
Следвайте ни

Технологиите са надеждни, но има риск от неумела употреба

Трябва успешните примери да се разпространяват, а университетите да правят съвместни програми за подготовка на бъдещи учители

viber icon

Когато се каже 1:1, кой какво мисли, какво прави и какво трябва да е всъщност, може да са три различни неща 

Качеството на изпълнение на 1:1 зависи от подготовката на екипа на училището, не от модела 

100% сигурност по принцип е възможна, но ще е и ограничение   

Учителите са подготвени за хипотетичните рискове, но училищата нямат механизми за справяне и за диалог с родителите.

 Сега се ускоряваме, но сме леко закъснели в разбирането как да използваме технологиите по смислен начин

 

Реклама с неприлично съдържание и гола снимка се появи на хромбука на петокласник в пловдивско училище, което въвежда технологиите в неговата паралелка. Неприятната случка предизвика остра реакция от страна на родители, които поставиха въпроса как се осигурява безопасността при работа на децата с хромбук. 

Конкретният казус обач​е излезе извън пред​елите на темата за сигурността и предизвика сблъсък "за" и "против" използването на устройства в клас и въвеждането на модела 1:1. При него всеки ученик разполага с хро​мбук, работи се в създадени от учителя виртуални класни стаи, в които той споделя съдържание. Има възможност онлайн да се поставят задачи и по същия начин да се предават изпълнени, както и опция за чат при групова работа по проекти от дома. 

Как работи това, какви са рисковете и защитите, готови ли са учителите да го прилагат по полезния и безопасен начин - коментират експертите от Центъра за творческо обучение. Организацията от години подкрепя политиките за дигитализация на учебните заведения, като помага при внедряването на модела 1:1 и обучава учителите да го прилагат. 

Александър Ангелов  е  управител на Център за творческо обучение, защитил е дисертация в ПУ как се променя училищната среда чрез внедряване на 1:1.

Иван Петров е работил в официалната техническа поддръжка на Гугъл няколко години, има опит със стотици организации - бизнес и образователни, основно в САЩ, Индия и Великобритания.

Станислав Христов отговаря за връзката между училищата и Центъра за творческо обучение при внедряване на 1:1, изпитването в електронна среда, облачната платформа на Гугъл за образование.  

- Как се гарантира сигурността и безопасното ползване на интернет при въвеждане на системата 1:1?

А. А.: Не може да приравняваме цялата система с един конкретен случай. Когато се каже 1:1, кой какво мисли, кой какво прави и какво трябва да е всъщност, мо​же да са три различни неща. Моделът и проектно базираното обучение по един начин изглеждат в едно училище, по друг начин - в друго, и по трети - в САЩ.

1:1 е организационен модел - имаме технология, устройства, учители и ученици, учебно съдържание. И ги подреждаме по различен начин, така че да сме по-ефективни.  По същия начин не можем да правим сравнение между времето, което учениците прекарват на телефона, и времето пред устройството в училище. Във втория случай то може да е сто пъти по-смислено от времето с личния смартфон, който вече всяко дете има у нас в 3.-4.клас, независимо къде живее.

С тези две уточнения 1:1 стои на най-сигурната платформа в света, която никой досега не е хакнал, а именно - Гугъл за образование. 150 млн. ученици по света я ползват ежедневно. Също така най-често стои и върху най-сигурните  електронни устройства - хромбуците, които могат да бъдат управлявани изцяло от разстояние.

Трябва да стои и върху много адекватна методика и обучение на учителите, което може да отнеме месеци и години. И върху постоянен диалог между учители, ученици, родители и мениджмънта на училището, за да е ясно какво точно се прави, когато се използват устройствата.

Важно е, че когато се прави 1:1, всеки ученик има устройство,

но това не означава, че стои постоянно пред него.

Обикновено се работи по групи и устройствата се ползват, когато учителите или учениците преценят, че са им необходими. Това е най-голямата промяна в системата, в която сме свикнали във всеки момент на ученика да се казва какво да прави. Много е важно те да имат свобода, но и отговорност.

Качеството на изпълнение на 1:1 зависи от подготовката на екипа на училището, не от модела. Дигиталните инструменти са сигурни и надеждни, но има риск от неумела употреба.

- Кой контролира достъпа до съдържанието и ресурсите? 

И. П.: Сигурността разчита на правилник, който препоръчваме  на всяко училище да си създаде, като в него е разписано кой какви права има и какъв достъп.

Като възможности на платформата  Гугъл уъркспейс може буквално да се забрани достъп до всички сайтове, освен тези в определен списък. Това е направено в няколко училища.

Има и възможност за обратното ​- всички да са разрешени и да имат забранен списък. Това важи за всякакъв вид съдържание - приложения или сайтове, от които може да се ползват ресурси на хромбук и които например биха могли да дадат достъп до локацията. Всяко нещо на хромбука може да се определи кой има правомощия да го променя, както и кой може да влиза в устройството. Училището определя кой да е администратор, като няма ограничение колко да са те - може да е един за училището или пък всеки класен ръководител да си направи отделен администратор за хромбуците на неговия клас, за да може по всяко време да разрешава или забранява сайтове.

Това, по малко по-различен начин технически, важи за всички други платформи -Майкрософт, Уиндоус устройство, хромбук. С всяка читава платформа това може да се постигне, зависи доколко хората са наясно. 

- Така ли се прави обаче в практиката, защо се стига до ситуации като случая с неприличната снимка на хромбука?

А. А.: В момента у нас има

две Гугъл референтни училища, които са еталон за използване на облачните технологии -

Втора английска гимназия в София и ЕГ „Иван Вазов“ в Пловдив. До края на годината ще има още 15-ина в различни градове - Пловдив, Варна, Ардино, Ахелой. Сега се ускоряваме, но сме леко закъснели в разбирането как да използваме дигитални технологии по смислен начин. И се опитваме да стигнем до адекватните системи в света. Трънлив е пътят.

С. Х.: В България има около 50 училища, ко​ито работят по 1:1, което прави над 150 паралелки. Обикновено съветваме училищата да изградят списък с правила за поведение при ползване на облачната услуга, от което следва ограничаването или даването на достъп. Когато училището изпълни стъпките, които сме препоръчали, не се налагат допълнителни мерки ​- било то за управление на устройствата от разстояние, било то за настройване на профилите. Да обърнем проблема срещу технологията, е все едно да обвиним интернет - защото доставчикът го е осигурил и едва ли не той е виновен какво съдържание ще ползват учениците. Не е така.

А. А.: Няма разлика дали ще видя една снимка със сексуално съдържание на хромбука или на смартфона под чина. И всичко опира до поведението.

Този „пробив“ е поведенчески, не технологичен

- Има ли начин при създадени настройки те да бъдат заобиколени от ученика?

И. П.: Препоръчителните стъпки за защита са: дава се устройство, казва му се кои потребители  могат да влизат в него и какво могат да правят. Например, забраняват се всички сайтове, освен този, в който ще се учи. Ако е направено така, няма как да се заобиколи ​- нито може да влезе в друг сайт, нито в устройството с друг профил. Обаче възниква друг проблем - че в списъка с одобрените сайтове няма да са всичките, от които ученикът може да достъпи до учебно съдържание. И ако има интересен проект за търсене на нова информация, учениците няма да могат толкова да търсят в интернет и да намерят интересни неща. А ще имат една кутия, в която са ги поставили преподавателите.

Можем да сложим и списък със забранени сайтове, но винаги е възможно да има друг сайт с такова съдържание. 100-процентовата сигурност по принцип е възможна, но ще е и ограничение.

Трябва да се намери балансът

- Доколко има значение какво е устройството - таблет, лаптоп, хромбук?

И. П.: Няма значение. На хромбука всичко се управлява централизирано  и може да се нагласи относително лесно. За други устройства могат да се направят ограничения в самата Wi-Fi мрежа и това го има в много училища -мрежата не позволява достъп до голям списък сайтове. Отделно може да се ограничи устройството да не може да влиза в други мрежи, например в мобилна мрежа от телефон, което е най-честият опит за заобикаляне. Телефонът обаче пак ще си работи и на практика биха могли да влязат и от него.

А. А.: Най-общо, почти всички устройства позволяват филтрация, но на хромбуците е най-лесно. Няма значение кога са купени - може училището да има 20 устройства от 2018 г. и после по 20 на година. Те ще работят с еднакви правила, без да се налага да се настройват поотделно или по различен начин. В момента в САЩ около 80% от новите устройства са хромбук.

Доколко са подготвени учителите да правят всичко това, с всички специфики? Обучихте стотици педагози, но колко от тях действително прилагат технологиите по умния начин?

А. А.: Обучението на учители е огромен процес, защото имаме почти 100 000 в страната.  Не можем да достигнем до всички.

В момента най-важното е успешните примери да се разпространяват,

другите училища да черпят опит от тях, а университетите да правят съвместни програми за подготовка на бъдещи учители, не само на преподаващите в момента.

Учителите са подготвени за хипотетичните рискове, но училищата нямат механизми за справяне и за диалог с родителите. Много трудно се обхваща една цяла система. 

Трудно може да се каже колко от учителите действително са подготвени, но имаме около 20 училища в страната, които наистина са в състояние да бъдат бази, с помощта на които другите да се научат, и това да стане сравнително бързо.   

Видяла жабата и тя вдигнала крак - така не става

Не е ли по-разумно малко да се забави разширяването на обхвата, докато се постигне по-високо качество -  не толкова масово, но по-смислено използване на хромбука?

„Точно обратното. Трябва да се увеличи говоренето с експерти. И не да се забави, а да се ускори, обаче със структура. Вдигнала жабата крак, като видяла как подковават коня, не е схема - казва Александър Ангелов. - Това може да забави едно страхотно постижение на нашата образователна система. Проектно базираното обучение с присъствие на дигиталните технологии подготвя най-добре служителите на бъдещето.

С намирането на микрониво на флагове и трудности ние заедно трябва да работим, за да правим от тях пример, който показва потенциален риск. Ако забавим нещата, значи да мислим, че старото нормално ще се върне. И тук няма значение дали сме на 65, 50, 30 или 20 г. Няма старо нормално - нито времето отпреди ковид ще се върне, нито друго. Има страхотен потенциал и това са децата. Трябва да говорим, за да не се случва моделът да се внедрява при неподготвени екипи, родители и мениджъри." 

"Има реален риск принудителният скок с технологиите в условия на пандемия да бъде върнат назад - ако хората решат, че са били кризисен вариант само за даден период - смята и Станислав Христов. - Не бива да допускаме това, защото нашата система има преднина и двете Гугъл референтни училища са двете референтни за Централна и Източна Европа".

3 предизвикателства пред учителя

1. Първото притеснение на педагозите е, че учениците са по-добри с компютрите от самия учител. Това е психологически стопер. Но не е нужно учителят да е по-добър, казва Александър Ангелов.

2. Когато учениците могат да прочетат някъде фактите, няма нужда учителят да им ги казва, а да ги въвлече в друг тип дейност. Това значи, че той трябва да си планира наново урока.

Много често имат проблем да адаптират съдържанието към новия модел и канал. Въпрос на лична мотивация е да излязат от зоната на комфорт и да минат на другото ниво. Което не значи, че не са добри специалисти, добавя Станислав Христов.

3. Иван Петров почти по цял ден говори по телефона. Но отговаря на въпроси, които са основно технически: „Изчезна ми един потребител. Как да го възстановя?“, „Едни файлове тук искам да споделя“. Това са прости неща, но много важни технически. Ако ги владеят колегите администратори, могат много да помагат на училището, казва Иван Петров. 

Ако родителят отказва, няма да се случи

Къде стоят родителите в процеса на навлизането на устройствата в ежедневието на децата в училище и каква е ролята на семейството? Масово телефонът или таблетът се дават още в невръстна възраст, за да се освободи възрастният. В 3. клас децата вече учат новия предмет „Компютърно моделиране“ и правилата за безопасна работа в интернет са сред първите уроци, но дотогава обикновено вече са гледали неподходящо съдържание. Повечето имат профили във Фейсбук и ТикТок на възраст, в която това не е позволено у нас, и създаването им е станало именно с участието на родител. 

"Родителите са ключовият играч в модела 1:1. Колкото и да има желание да се учи по този модел, колкото и да е мотивиран и квалифициран екипътако родителите откажат, няма да се случи. Важна е комуникацията с тях - казва Станислав Христов. - Като всяко ново нещо, екипите изпитват несигурност в този компонент. Не можем да преброим на колко родителски срещи сме били, преди някъде да стартира 1:1. За да говорим с родителите,

не само да им спускаме информация през училището,

а да отговорим на техните въпроси." 

Опитът на екипа показва, че у нас няма много добра култура за говорене и взимане на решения в консенсус. Центърът за творческо обучение съвместно с екип на Пловдивския университет е изследвал нагласите на родителите. Те имат в голяма степен неутрална позиция, като са по-скоро склонни да дадат кредит на доверие. Когато екипът е подготвен и се работи целенасочено с него, отзивите стават положителни след един учебен срок. "Но училището не е място за експерименти и не трябва да се взимат самосиндикални решения, защото в това участваме всички заедно", категорични са от Центъра за творческо обучение.

Най-честият въпрос, който оттам чуват на родителска среща, е: „Обучени ли са учителите да правят това?“. Не питат устройството ще бъде ли тяхно, колко инча е екранът и колко издържа батерията. Не питат по кои учебници ще учат децата. "Те знаят, че компютрите ще ни завладеят, но питат знаят ли какво учителите да правят с тях. Затова,

ако някой не е подготвен, по-добре да не започва.

Защото е безсмислено да откажем някого от един модел само защото не сме били подготвени да го стартираме. Аз не мога да се впусна в триатлон, ако не съм подготвен за всички етапи - ще се удавя още в плуването и няма въобще да стигна до бягането", казва Александър Ангелов.

Подходът на екипа му е следният: ако днес започва разговор за въвеждане на 1:1, от директора се искат имената на всички учители, които ще работят с въпросната паралелка. С тях се работи между 3 и 9 месеца. Чак тогава се прави родителска среща и се оповестява пред семействата - например през юни. А реалният старт е чак през септември. Тогава вече ще знаят какво правят, категорични са от Центъра за творческо обучение.

Успешната реализация на модела обаче пак опира до това как учителят го прилага. Когато не сработва, според специалистите трябва да се търси решение на конкретния казус с допълнителна квалификация на екипа,  а не да се пристъпва към отказ от модела. "Когато производител създаде марка автомобил, той не е отговорен как шофьорът ще го кара. И не може да се търси отговорност от него, ако някой направи катастрофа, защото не е изкарал листовките, не е взел изпита и се е качил без книжка", прави паралел Станислав Христов. 

Събират насоки и ресурси в сайт

Сайт ще помогне за ползването на 1:1 по добър начин. В него всички материали са достъпни и безплатни. "Те са и авторски, правени от учители, родители и от нас самите. Искаме да споделим цялото си знание и знание от целия свят, запазвайки авторството на всички участващи. И всички училища, които стартират 1:1, защото много започват без контакт с нас, МОН, Гугъл, Майкрософт или когото и да е, да имат място за подкрепа", обяснява Станислав Христов. 

Сайтът публикува ресурси за започване на работа по модела, какво представлява той и от какво има нужда еди​н екип. "Навсякъде изрично споменаваме, че ако училище желае да започне работа, то трябва да мине през определени стъпки. Те не са свързани непременно с нас, а с квалификация на екипа, която да е в посока какви устройства и каква облачна платформа ще се ползва. Основната препоръка е да ползва по смислен начин облачната технология, а как да се научат на това - могат от когото пожелаят", добавят от Центъра за творческо обучение.

Има материали за мениджърските екипи, за учителите, но и за родителите, защото те най-често имат въпроси. Това дава възможност всички да се запознаят отблизо с модела и да преценят дали биха могли да го приложат в своето училище. 

Елица Кандева

Елица Кандева

Журналист - екип "Общество"

Елица Кандева е завършила журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. Има 16 г. стаж във в. „24 часа”. Работи като репортер-редактор в екип „Общество”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?