49

Стефан Стоянов: За учителите е много по-лесно да работят в Монтесори групи

Стефан Стоянов, заместник-кмет с ресор "Образование, бизнес развитие и европейски политики" в Община Пловдив, отговори на въпроси на "Марица":

 

- Г-н Стоянов, защо, след като методът Монтесори е създаден в края на 19. век, в днешно време все още се налага да бъдем просветители по темата?

- Не бих казал, че сме просветители. Просто всяко общество, което иска да се развива, търси нови възможности. Така е във всички сфери на нашия живот. Вървим напред и откриваме алтернативи. В икономиката това се вижда най-лесно. Само през последните 20 години настъпиха големи промени - и по света, и в България. И понеже обществената образователна система е функция на икономиката, тя също има нужда от адаптация. Но методът Монтесори не е изцяло нов за България. Той има корени у нас още преди руската окупация през 1944 г., както и през 80-те години на миналия век. Нямаме обаче установена традиция.

Една от трудностите, които срещнахме преди 8 години, когато стартирахме проекта в предучилищна възраст, беше да накараме системата да погледне по различен начин на малките. Да разбере, че за едно тригодишно дете не е абсолютно никакъв проблем да се научи да се храни само, да сервира и отсервира, да ползва прибори, включително вилица и нож, да се облича и съблича, обува и събува. Това са неща, които в една класическа Монтесори група се научават от децата още първия месец. Създава се ред, който в досегашната система е бил нетипичен за такава ранна възрастова група. Ако отидем в една Монтесори детска градина на обяд, можем да видим как малките си сипват храна, изчакват се, сервират сами и това се случва в тишина и спокойствие. Няма викове и конфликти. А децибелите са доста по-ниски, отколкото в традиционните групи.

Всъщност, вместо да се натоварва обслужващият персонал, децата получават увереност, че могат се справят сами. Това беше шок за системата, защото нас са ни учили по друг начин.

- Имаше ли отпор от по-възрастните учители?

- Тези с по-голям стаж се нуждаеха от време, за да се пречупят. След това беше лесно - именно те станаха най-добрите учители.

Няма да забравя как около втората-третата година на програмата, на някакво празненство, една от дамите ме извика да говорим настрани. “Много съм виновна”, каза ми със сълзи в очите. “Защо, ти се справяш чудесно! За пример си!”, извиках аз, притеснен, че се е случило нещо лошо. А учителката отвърна: “Имам толкова дълъг стаж, смятах, че знам всичко. Но сега, две години по-късно, когато виждам каква е разликата в децата, се срамувам, че толкова години не сме се сетили да въведем Монтесори”.

Все пак участието в проекта винаги е било по желание - ако екипът прояви интерес, може да се включи. Стартирахме с пет детски градини, като до момента има 15 институции само в Пловдив - 4 училища, две ясли и девет градини. Във Враца пък, вдъхновени от нашия пример, всички детски градини заработиха по метода Монтесори. Но процесът е дълъг. В Пловдив имахме прекрасен шанс с първата кохорта обучители, които са завършили през 90-те години  - Ренета Венева, д-р Пискова и Симеон Чуканов. Написахме образователна програма, която беше припозната от Нов български университет. Сега всеки, който иска да преподава Монтесори, преминава 10-месечен курс на обучение и получава диплома от НБУ. Само за Пловдив в момента имаме над 100 учители. Те сами по себе си са една голяма общност. В града има поне три частни детски градини Монтесори. Това дава алтернатива и възможности.

Продължаваме да заделяме средства за обучение и оборудване там, където има нужда. Получаваме много сериозна подкрепа от страна на Общинския съвет за образователните ни политики.

Подкрепяме общността да работи заедно и да обменя информация. Каним лектори от страната. Имаме вече около 15 учители, които са на много високо ниво и сме ги ангажирали да помагат на останалите. В момента сме в период, в който доразвиваме потенциала си. Искаме да създадем повече добри учители, но това ще отнеме време.

В едно обаче съм убеден - тази реформа е много важна и рано или късно ще се превърне в официална политика.

- Върху коя страна на детското развитие методът повлиява най-добре?

- Зависи от детето. Мария Монтесори казва, че всяко дете има талант, наша работа като педагози и родители е да го открием рано и да го подкрепим. От тази гледна точка няма нужда всички по едно и също време да учат едно и също нещо, по-скоро трябва да обръщаме индивидуално внимание на децата и да ги насърчаваме там, където са силни. Те така или иначе ще получат базово познание, въпросът е да не ги ограничаваме. Основното мото на Монтесори педагогиката е “Помогни ми да си помогна сам”.

При този метод учителят не преподава фронтално и назидателно, по-скоро е встрани, а детето е в центъра. С него имаме много повече инструменти, за да се справяме с агресията вътре в групите, която също е сериозен проблем на системата.

- Не е ли и шанс да направим образованието по-интересно за учениците?

- Това беше и нашият мотив, когато започнахме да въвеждаме облачни технологии в горните класове. Бяхме наясно, че ако използваме двете най-големи платформи за образование в света - на Гугъл и на Майкрософт, и дадем възможност на училищата да се дигитализират, интересът на децата ще стане много по-голям, без да сменяме програмата. Така те започнаха да работят в група, да презентират и да ползват базови технологии, които ще са им необходими цял живот. ЕГ “Иван Вазов”, където стартирахме проекта, е първото училище в Източна Европа, което има възможност да мине на 100% работа с професионални компютри. Въпросът е само да намери средства, за да купи още 600 устройства. Други училища все още не са започнали този процес, но имат основата - дигитална идентичност, сайтове, професионални акаунти, защитени напълно, най-добрите технологии в света, чиито ресурси могат да използват. Тук вече е въпрос на национална политика - ако хвърлим малко повече усилия в тази посока, до 3 години 80-90% от завършващите ученици ще излизат с базови дигитални умения. Представете си какво предимство е това за икономиката!

Затова искаме да правим политика, която да дава пример за всички. Не е нужно всички детски градини да работят по метода Монтесори. Достатъчно е да има добра алтернатива, от която традиционното образование също да черпи идеи. Ще ви дам един пример: голямата драма на немалко децата в трета и четвърта група е, че в повечето детски градини учителите настояват те да спят на обяд. Това обаче не е задължително, просто традицията е такава и не е проблем който не иска да спи да се занимава с тихи игри и да пази тишина на останалите. И не е нужно да си Монтесори градина, за да дадеш самостоятелност на малките. Но първо трябва да видиш, че някой друг го прави.

- Какво биха казали родителите, ако децата им не спят на обяд?

- Това е въпрос на комуникация. Част от задачата ни всъщност е да отворим системата за родителите, те да участват в този процес. Трябва да има ясни правила за едно дете, така то е по-спокойно и уверено, но тези правила не трябва да се превръщат в принуда.

- От Макаренко, с когото израснахме ние, до Монтесори пътят е дълъг. Какъв е смисълът детето да посещава Монтесори група, когато вкъщи родителят му връчва телефона и възпитанието свършва там?

- И аз съм родител, и моите деца понякога прекаляват със скрийнтайма, но се опитваме да балансираме. Затова е важно родителите да участват в процеса и да знаят какво се случва, какви са рисковете. Ние като родители също имаме нужда от обучение и познание как да възпитаваме децата си.

- Но трябва да образовате и тях...

- Това не е ролята на Общината. Тя може да създава политики, които да им влияят. Познавам както напълно подготвени за метода родители, така и други, които са записали децата си в Монтесори група, защото системата така ги е класирала. Именно това е ценното, така обменяме мнения и срещаме различни гледни точки.

- Защо някои плащат над 700 лв. месечно, за да ходи детето им в частна Монтесори градина?

- Частното образование  е важен елемент от обществения живот, защото създава алтернатива. В Пловдив към днешна дата живеят над 25 000 чужденци, както и много български семейства, които иска да се възползват от услугите на частните учебни заведения. Ние трябва да имаме инструментариум, за да задоволим потребността от образование на всички, включително и на чуждоезичните деца. А и в общинските детски градини често местата не достигат.  Тази година успяхме да задържим броя на децата в група до 28. Предишни години бяха по 35. Има нужда от много инвестиции на обществени пари, за да се разширява мрежата. Но от друга страна никъде по света няма толкова добре развита предучилищна образователна система като в България. Тук публичният сектор покрива 70-80 процента от децата в предучилищна възраст, което е огромна бройка.

 

 

Оцени новината

Оцени новината
1/5 от 1 оценки
1/5 от 1 оценки

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?