46

С Лъвски скок 5-годишният Желю стана Левски в Деня на будителите

Пушки и пищови гръмнаха днес в пловдивската ДГ „Наталия“. Вярно, че бяха пластмасови в ръцете на невръстни хайдути с бутафорни ками. Но и истински да бяха, никой нямаше да се подплаши.

Така е там вече 16 години, откакто се спазва традицията в Деня на народните будители подготвачетата от четвърта група да изнасят програма за празника – за да  предават учителите ценностите на децата. „И нека родените по-късно да помнят…“, заръчаха с думите на Омуртаг учителките Теодора Терзиева и Габриела Донева.

С песни и стихове децата обрисуваха България, която има толкова много ликове – на младост и на старец, на гора, на бунтовно знаме, на роза и на късче небе. И върнаха по-малките деца и гостите, сред които директори и бивши учители и възпитаници на детската градина, към времената, в които  не е имало България, но са живели достойни хора.

Лековете на Ботев, Левски, Кирил и Методий грейнаха над подготвачетата, облечени в цветовете на трибагреника, които развяха знаме с надпис „Аз обичам България“. За всяка буква от азбуката бяха открили будител: А за Аспарух, П за Елин Пелин, С – за цар Симеон.

„Не е тукашен тоя бунтовник“, отсъдиха децата от трета  група, когато Желю с четническа униформа се появи при 6-годишните. И за да докаже кой е, се засили в Лъвския скок на Васил Левски. Бъдещите подготваци, на които предстои догодина да са в главните роли, още сега влязоха в кожата на Дякона и Ильо войвода – с драматизация за пристигането на Апостола в Легията на Раковски.

„Имаме куража живота си да дадем за народното дело!“, викнаха малките бунтовници сред пукот на пушки и пищови. Екнаха „Тих бял Дунав“ и „Аз съм българче“. Виктория Димитрова развя знамето на свободата като Райна Княгиня.

Момиченце не можа да присъства на празника, но майка му предаваше през цялото време на живо през телефона си. Ден преди тържеството родителите се организирали да почистят двора на детската градина.

Отец Ангел от храма „Св. Илия“ отслужи водосвет и благослови децата, техните семейства и екипа на учебното заведение.

„Тази сутрин, докато водех сина си към детската градина, чухме църковната камбана – сподели той. -  Тя не е будилник за работа. Църковният звън ни пробужда за духовно събуждане“.

Свещеникът разказа, че в миналото камбаната е била и знак за начало на освободителните борби. „Вие, децата, сте нашите духовни камбани днес – обърна се към тях отец Ангел. - Нашите учители, книжовници и  нашите будители“.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?