71

С галата на Донка Ангъчева във Виена ще се подпомогне успехът на много ученици

Фондация "Заедно в час"

По повод предстоящата Гала на българската музика и култура във Виена днес, приходите от която ще бъдат дарени на фондация "Заедно в час", разговаряме с Траян Траянов, изпълнителен директор на организацията, и Люба Йорданова, старши специалист "Стратегически партньорства" във фондацията. 

 

 - На 25 май в сърцето на Виена ще се състои галаконцерт, организиран от пловдивската пианистка Донка Ангъчева. Всички приходи от него ще бъдат дарени на фондация „Заедно в час“. Как оценявате подобна инициатива и колко важна е тя за вас? 

Траян Траянов: Организирането на галаконцерт с благотворителна цел като този на Донка Ангъчева е безценна възможност за всички, които се ангажират с нея. Подобни събития използват универсалния език на музиката, за да обединят хората в обща кауза. Те значително повишават осведомеността сред хората за важните проблеми, с които гражданските организации като нашата се борят. Подобряването на образованието е тема, която се нуждае повече от всякога от внимание. Значението на инициативи като тази се простира отвъд незабавната финансова помощ, която предоставят. Те също така подчертават ролята на изкуството и културата за насърчаване на духа на общността и социалната отговорност. 

- В какво точно ще бъдат вложени събраните средства от събитието?
Т.Т.: Програмата, върху която пада най-големият фокус в нашата организация към момента, е “Училища за пример”. Чрез нея подкрепяме и развиваме цели училищни екипи, готови да работят за успеха на всяко дете. Програма “Училища за пример” е единствената програма за обучение и подкрепа на училищни екипи в България, която насърчава цялостна трансформация на учебния процес (управление и преподаване), като поставя ученика в центъра. Училищата изграждат устойчиви структури за управление на училището чрез качествени обучения и подкрепа, а учителите използват нови методи на преподаване, оценяване и организиране на работата в клас. Интересът към програмата се увеличава с всяка година и от септември разширяваме обхвата от 25 на 40 училища в един випуск. Участието в програмата е безплатно за училищата, но за “Заедно в час” то е инвестиция от около 50 000 лв. за обучението и подкрепата на един училищен екип за период от две години. Това е възможно благодарение на щедрата подкрепа на нашите съмишленици. Всякаква финансова подкрепа, независимо от размера, ще бъде от огромно значение за нас. 

 - Каква е мисията на „Заедно в час“? 

Т.Т.: Нашата визия е всяко дете в страната да има достъп до качествено образование и възможността да реализира пълния си потенциал. Работим за постигането на тази цел чрез нашите програми и обучения, с които отключваме и надграждаме лидерския потенциал на директорите и учителите, за да подобрят благополучието, академичния напредък и личностното развитие на учениците си. Вярваме, че хората са ключът към промяната, а учителите са тези, които запалват желанието за учене. Те откриват силните страни на учениците и развиват нагласата “от нас зависи”, което е първата стъпка към това да станат самостоятелни и отговорни граждани. С повишаването на мотивацията и квалификацията на учителите неминуемо влияем и на интереса за нови знания и умения у децата. Подобряването на качеството на преподаване влияе директно на живота на учениците и тяхната готовност да се справят с предизвикателства и да взимат решения. Повишаването на функционалната грамотност на децата и младежите, разбирането на собствените им емоции, медийната и финансовата грамотност и други умения помагат на учениците да разграничат вредната и опасна за тях среда от тази, която ги развива и предлага възможност за пълноценен живот.

 - Подобряването на образованието в България е кауза, която обаче често се използва само и единствено като политически пиар. Какво е нужно да се предприеме и направи, за да можем наистина да твърдим, че сме подобрили образователната среда в България?

Люба Йорданова: Промяната в образованието е цялостен процес и е важно да не се прави на парче. Той включва подобряване на подготовката на учителите и директорите - тяхното университетско образование и продължаваща квалификация, както и наставничество от опитни колеги. Продължава с осъвременяване на методите на преподаване и нова философия на учебните програми и учебните планове. И завършва с обективни и прозрачни системи за отговорност и отчетност на всяко ниво в образователната система. Ще знаем, че сме подобрили образованието тогава, когато всяко дете в страната получи в училището си обучение, подготовка и среда с високо качество, за да стане успешен гражданин - без значение от финансовите възможности на семейството му.  

- Много ли са пропуските в образованието на българските ученици и ако отговорът е положителен, какви са причините за допускането им?

Л.Й.: През декември миналата година излязоха резултатите от международното изследване PISA на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие - изследване, което се приема като един от най-обективните индикатори за това как се справят държавите с образователните си политики. От него стана ясно, че над половината от българските 15-годишни ученици са функционално неграмотни. Това означава, че не могат да разберат смисъла на прочетен текст, да разчетат графика, да мислят логично. Освен PISA притеснителни са и резултатите от националните външни оценявания и държавните зрелостни изпити (матурите). Има цели училища, в които всички зрелостници изкарват Слаб 2 на матурата по български и литература. И стотици общини, в които средният успех по математика след 7. клас е под Среден 3. Тези оценки обаче не са за учениците. Те са за държавата, която очевидно не се справя със задачата си да осигури добро образование на всеки ученик в България. В резултат на това успяват основно тези ученици, чиито родители имат възможността да инвестират в частни уроци - което е изключително лош атестат за всички управляващи и служители на институциите, отговорни за политиките в сферата на образованието.  

 - Основен проблем в образованието, който периодично се изтъква -учители в пенсионна възраст и недостатъчен брой млади кадри. Така ли е в действителност? 

Л.Й.: През последните години интересът към учителската професия значително се увеличи. Педагогиката вече е второто най-желано направление във висшите училища. Продължава недостигът на учители по предмети като математика и информатика, както и на детски и начални учители - особено в големите градове. Но този голям недостиг на учители, който наблюдавахме допреди няколко години, вече не е факт. Проблемът е, че младите учители, които влизат в училищата, често напускат професията само след няколко години. Причините за това не са изследвани, но от нашия опит, както и от опита в други държави, се вижда, че новите учители имат нужда от сериозна подкрепа в началото на кариерата си. Те трябва да имат по-опитен колега до себе си, който да наблюдава часовете им, да им дава обратна връзка, да планират заедно следващите часове, да обсъждат различни казуси от училищния живот. За съжаление, България не е развила добре системата си за наставничество на нови учители, което се отразява и на задържането на младите кадри. Мотивираните учители също така имат нужда от повече свобода по отношение на преподаването и организацията на учебните часове, така че да приложат уменията си и да обърнат внимание на всеки ученик. Включването на помощник-учители и други специалисти редовно в часовете също е начин младите учители да получат подкрепа и да искат да останат в професията. 

- Ваши учители преподават в училища с ученици от уязвими общности. С какви проблеми се сблъскват и как намират пътя към децата?

Т.Т.: В тези училища най-ясно се вижда огромната ножица в българската образователна система, която се доказва и от международните и националните изследвания. Децата от семейства с повече финансови възможности имат в пъти по-големи възможности да развиват уменията си и да получат добро образование, защото родителите им компенсират недостатъците на публичната образователна система. Връстниците им, които са родени в семейства, които не могат да си позволят да инвестират в частни уроци, в книги и други допълнителни ресурси, децата, които живеят в населени места, в които няма театър, кино, музей, библиотека, нямат възможности нито да открият, нито да развият силните си страни и потенциала си. Българското училище, за съжаление, не се справя с важната си задача да компенсира липсите и недостатъците на семейната среда на учениците. 

- Ако можем  да обобщим, какви са предизвикателствата в образователната система към момента? 

Т.Т.: Образователната ни система не успява да даде качествено образование на всеки ученик - не успява да го подготви за живота, за пазара на труда, за това да бъде активен гражданин на българското общество след няколко години, за това да бъде успешен и осъзнат родител в бъдеще. 

 

 

Оцени новината

Оцени новината
5/5 от 1 оценки
5/5 от 1 оценки

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?