Следвайте ни

С дронове и изкуствен интелект намаляват пестицидите и повишават добивите

Аграрният университет стартира научна програма за интелигентно растениевъдство

viber icon

Аграрният университет ще търси начини за прилагане на дигитални инструменти и подходи за намаляване на употребата на пестициди и торове, като в същото време се повишават добивите на производителите. Това ще става чрез употребата на дронове, изкуствен интелект, сателитни изображения, бази данни с отворен достъп, а точно как могат те да са в услуга на производителите е предмет на стартиращата тази година програма „Интелигентно растениевъдство“. За  3 години и половина в нея ще бъдат вложени 4,5 млн. лева. Пловдивското висше училища е водеща организация, като ще работи съвместно в мрежа от общо 9 партньори, сред които са  3 института от БАН, Тракийският университет, Висшето военноморско училище и Селскостопанската академия. 

Успоредно с това е и сред партньорските организации по научната програма „Интелигентно животновъдство“, по която обаче водещ е Тракийският университет.

Тази седмица Аграрният университет бе виртуален домакин на международен семинар на тема „Изследвания и иновации  в агро-хранителните системи съгласно дневния ред на Европейското научноизследователско пространство 2021-2027 и възможностите на университетите“. Събитието е част от официалната програма на Европейската комисия, като събра над 500 участници – учени и политици от ЕС, Балканите, Китай, Индия, Пакистан, Южна Африка, Етиопия. Първоначално идеята била форумът да се проведе през ноември, за да направи преход между програмите „Хоризонт 2020“ и „Хоризонт Европа“, но се наложило отлагане заради пандемията.

На уебинара зам.-ректорът по научната дейност в АУ проф. Владислав Попов лансира идеята за т. нар. живи лаборатории, които могат да превърнат България в регионален хъб за взаимодействие между науката, индустрията и образованието. „Пловдив е най-добрият пример – естествен национален хъб за агро-хранителни системи – обясни той. -  Ще обедини няколко живи лаборатории, включително опитни полета на вуза около Пловдив. Такива терени, с каквито разполага агросекторът тук, са основни снабдители с пресни храни. Освен това тук са съсредоточени много предприятия за преработка, което е уникално за България“. Обединяването им в агро-хранителна система означава агро секторът да работи заедно с фабриките, като се включат също логистиката, транспортът, дигитализацията на процесите.

Ректорът проф. Христина Янчева и зам.-ректорът по научната дейност проф. Владислав Попов са представили работата по научни проекти на вуза. Сред най-мащабните е „Plant Health“. По него ще се работи до 2027 г. с общ бюджет 17 млн. лева, а още тази година ще бъдат усвоени  50 000 лева за проектна дейност, която да очертае целите, задачите и същността на опазването на т. нар. растително здраве – от семето до крайния продукт. Идеята е в Пловдив да бъде изградена централна лаборатория с модерна апаратура и обучени учени. Част от оборудването ще отиде в Института по гората – за изследване на горски видове, а Тракийският и Аграрният университет ще се съсредоточат върху културите в селското стопанство. Ще бъде купена апаратура за анализи на остатъци от пестициди, тежки метали, както и за изследване на физиология на храните и микробиология. Едно от уникалните изследвания, които ще са възможни, е на почвения микробиом – ако има заболяване, какво става при досега на кореновата система с всички живи организми, като това е препратка и към здравето на почвата.

Научните проекти са в контекста на стратегическите цели: намаляване на опасните химически пестициди с 50% до 2030 г., намаляване на минералните торове с 20 на сто, увеличаване на площите за биологично земеделие до 25% и намаляване на антибиотиците в животновъдството. Все още те изглеждат твърде амбициозни за България, която при заложена цел 8% площи за биологично земеделие за момента е постигнала едва 3-4%.

Очаква се ректорът проф. Янчева и образователният министър Красимир Вълчев да подпишат и договор за проект на стойност 880 000 лв. за повишаване на капацитета на учените в областта на биоикономиката – 20-30 млади учени ще бъдат подготвени в престижни вузове в Дъблин и Болоня, за да могат да правят анализи и оценка.

 

Елица Кандева

Елица Кандева

Журналист - екип "Общество"

Елица Кандева е завършила журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. Има 16 г. стаж във в. „24 часа”. Работи като репортер-редактор в екип „Общество”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Никотинът е естествена съставка на тютюна. Кое твърдение е правилно?