Следвайте ни

С абитуриентски бал в градината ставаме смешни пред децата

Родителите излишно окичват помпозно завършването, попитайте хлапетата какво искат те

Ренета Венева е завършила психология в Софийския университет, специализира в Мюнхен Монтесори терапия. Председател е на Националния алианс за работа с доброволци. Действащ психолог, Монтесори терапевт и обучител.

- Г-жо Венева, в края на учебната година треската около абитуриентските балове е от подготвителната група до 12. клас. Кой е подходящият формат в детската градина?

-  Повече от 10 г. наблюдавам желанието на родителите да окичат изкуствено и помпозно едно естествено събитие в живота на малкото дете - преминаването от детска градина в училище. Търси се хиперболизирана тържественост и значимост, която децата не разбират и не преживяват като нещо изключително. Какво има нужда детето на 6-7 г. да преживява, когато нещо е важно за него? Да играе, да тича, да получава усмивките и аплауза на любимите възрастни. Естествената среда за това е дворът на детската градина, пикник сред природата. Децата на 6 г. нямат потребност да са в ресторанти, дискотеки и типични за по-порасналите хора заведения. Нямат нужда от менюта. Имат нужда в естествена за тяхната динамика среда, където се чувстват  щастливи и свободни, да правят неща, които им харесват. Имат нужда да са в центъра на събитието, а в него да участват и възрастните. Но възрастните да съпреживеят,

не да бъдат публика с фотоапарати и камери.

Децата нямат нужда да им ръкопляскат как изглеждат и доколко са си научили репликите. Важна е емоцията, в която те са свободни, щастливи, а не напрегнати - дали ще си скъсат чорапогащника, или им стягат обувките, или ги души папийонката, която е тотално неестествена. Децата не разбират защо възрастните се радват на това. А когато едно преживяване е неестествено, то стресира. Говорила съм с много деца за тази родителска мода. Защото родителите притискат педагозите. Говорила съм с директори. Когато 20 родители се състезават в кой ресторант да е тържеството, педагогът не желае да им противоречи.

- Противоречията обаче са неизбежни, защото  има родители с различно виждане.

- Говорила съм с деца, когато са вече в училище, за най-прекрасните моменти в детската градина и какво помнят от тържеството накрая. Нито едно не ми е казало, че е запомнило ресторанта, роклята и партито. Казват: бях с приятелите си, ще запомня манджите на леля Ани, тържеството на двора, дето си правихме преди завършването. От този измислен от родителите показен формат нямат емоционален спомен. Следователно за тях това няма смисъл.

Да се върнем на взимането на решението. Когато оставим то да се вземе от родителите и педагозите в края на четвърта група и преди това те са нямали практика да обсъждат различни въпроси и да търсят най-добрия начин да стигат до съвместни решения, това решение се превръща в конфликт. Друго ще е, ако от първа група детската градина заяви своята политика за формата на тържествата и ако полага усилия не веднъж в годината, а няколко пъти, родителите и децата да преживяват нещо заедно. Но не измислени тържества, в които децата се съсипват от репетиции и накрая през май месец са невротизирани. Вкъщи им повтарят: „Внимавай да не се изложиш”. Госпожите вървят по коридорите като линейки.

 Какво остава у детето - напрежението, страхът от провал,

липсата на удоволствие. Когато педагозите и директорът заявят друг модел, последната раздяла с детската градина ще прилича много на онова, което всички вече са разбрали, че е добро. Това е добре да бъде политика на цялата детска градина. Тогава част от родителите започват да се чувстват по-комфортно заедно в този формат, а не копират лесни варианти, видени на други места.

- В които аниматори занимават децата, а те отстрани пият кафе?

- В голяма част от тържествата, организирани от родителите и детската градина, децата са пасивни участници. Те са консуматори, а аниматорът режисира и ги забавлява. Говорила съм с деца, когато взимат решение у дома за рождения ден. Питам какво искат и те изреждат: „Вече имахме клоун, батковци със спортни дрехи. Ох, сега не знам какво ще има…” . Това е излишно престараване на родителите. Рожденият ден няма нужда от аниматор отвън. Рожденият ден е децата да измислят как да поздравят рожденика, те да правят и да разговарят. Но когато тържествата се провеждат така системно,

няма как да не стигнем до тюлени рокли,

в които не можеш да намериш детето. И то през цялото време мисли да не се изцапа.


Тези решения имат предистория, за която са отговорни колкото родителите, толкова и педагозите. Децата са тази, които никой не пита, за съжаление. Ако ги питаме как искат да се забавляват, те са много мъдри и всичките ни теории ще рухнат. Но за кого е важно какво мислят те? За възрастните е важно да удовлетворят свои нужди и ползват децата като средство.

- Кой е полезният ход при конфликт? Ако несъгласният родител приеме общото решение, какъв знак дава на детето? Ако се разграничи, как да му обясни защо го отлъчва?

- Ако родителите не са съгласни детето да бъде в ресторант с меню и официална рокля, важно е детето също да го приеме. Много е лесно, когато години преди това родителите са създавали умения на децата да са самостоятелни, да не се притесняват от взимането на решения, да не се притесняват да кажат „не” и да могат да се аргументират. Тогава

не е нужно да обясняваме виновно своето решение.

Детето ще е достатъчно подготвено само да прецени на база опита на семейството решенията на своите родители. Децата са много адаптивни, мъдри същества. Те много повече разбират, отколкото ни показват. Аз срещам все повече млади хора, които спокойно казват в 7. клас: не искам на чалготека, а в 12. клас - не искам да ходя на абитуриентски бал и да се напия 3 дни на Слънчев бряг. Спокойно казват това, защото са подкрепяни в ранното детство да взимат решения, да носят последствията, да решават конфликти. Не да тичаме ние да ги разтърваваме и да знаят, че силният от възрастните решава спора на децата. В живота не е така.


Трябва спокойно да разговаряме с детето, да попитаме какво е неговото желание и да споделим нашата гледна точка. То няма да бъде отлъчено. Сигурното дете вярва в това, което избира, прави и мисли. То има самочувствие и спокойствието да се заяви. Чувства се стабилно, когато възрастните не се разправят, когато мама и тати са на едно мнение и то е близко до това на госпожата. Когато вижда, че родителите спокойно застават зад едно предложение, няма да бъде объркано. Това следва традицията на едно семейство. Ако не правим кичозни изпълнения у дома, за детето това е нормата и по-скоро би се почувствало неестествено в друга среда. Затова

е добре да се променят и традициите в детската градина.

Тогава детето ще е спокойно. Когато традицията в семейството и в градината са сходни като естетика и близо до потребностите на едно дете, то е щастливо.

Решението е простичко тържество. Тези тоги… Какво завършват децата на 6 г.? И това ще го преживеят, но като дойде времето - на дипломирането в университета ще имат тога. Защото тогава завършва 12-18-годишният период на трупане на компетентности и подготовка за реализация. Това е разделът, че си готов да влезеш в живота. Какво правим в четвърта група на детската градина?! Ставаме смешни пред децата. Те се чудят на акъла на възрастните.

 


Не решавайте в затворени Фейсбук групи

Ранното детство е ключът към много отговори в живота. В това, което се случва или не тогава, можем да търсим отговори на проблеми далечни години по-късно. Затова е много важно какво става в детската градина. Ако госпожите, директорът и родителите от началото се виждат периодично и дискутират различни въпроси, се създава традиция на общуване и взимане на решенията съвместно, от което децата се чувстват в сигурна среда. Иначе родителите и учителите не общуват. Родителите си говорят в затворени Фейсбук групи. Това е изключително неефективен модел, който носи конфликти, не чува различните гледни точки, не отчита емоциите на другия човек като родител или педагог. И в крайна сметка води до осакатени отношения между възрастните, които децата наблюдават. И не са щастливи от това.

Елица Кандева

Редактор-репортер екип „общество“

Елица Кандева е завършила журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. Има 16 г. стаж във в. „24 часа”. Работи като репортер-редактор в екип „Общество”.   Още

Анкета

За какво бъдеще на Пловдив трябва да работи новият кмет?