Ренета Венева: Отглеждаме манипулатор, объркани от любов

60% от хлапетата в Пловдив се обгрижват от баба, а няма кой да я вкара в крак с модерното възпитание

„Домашна психология” е рубрика, в която се опитваме да помогнем на родителите в справянето им с проблеми и предизвикателства, пред които ги поставя отглеждането на дете. Как да го „разгадаем” и как да реагираме адекватно? Кога има повод за тревога и къде да потърсим помощ от специалист? Как да подкрепяме детето в неговото израстване и съзряване? Този кръг въпроси, които възникват в контекста на различни казуси и истории, коментират професионалисти - със своя опит, авторитет и примери от своята практика.

60 на сто от децата се обгрижват от бабите, тъй като родителите не смогват с работния ритъм или са зад граница, сочат наблюденията на пловдивски психолози. Това поставя на дневен ред все по-острата нужда от тренинги за баби по модела на „Училищата за родители”, който вече е възприета практика от някои училища и детски градини под тепетата. Все още обаче няма „собственик” на тази идея, който да направи конкретните стъпки в подкрепа на бабите, казва психологът Ренета Венева. Според нея са възможни два подхода - учебното заведение да инициира такива обучения на хората от третата възраст, които помагат на родителите в отглеждането на децата, или пък курсовете да се правят от външна институция - например висше учебно заведение като Нов български университет, който участва в обучения за родители на деца от Монтесори групите и паралелките в Пловдив.

Дори и такова начинание да се подкрепи, колко баби биха дошли, пита риторично Венева. Наблюденията <210> сочат, че бабите, дори когато са активни жени на 55 г., нямат доверие на такъв тип повишаване на компетентностите. В същото време родителите често не могат да излязат наглава с тях, когато става въпрос за възпитанието на децата до 7 години, че и до 7. клас.

Къде е разминаването между подхода на генерациите?

Модерното демократично образование, включително и иновативните Монтесори групи и паралелки, работят за самостоятелност на детето, посочва Ренета Венева. А бабите обикновено водят, взимат, обличат детето, топлят му храната и правят почти всичко друго вместо него.

По отношение на изграждането на ред и правила също често има разминаване между тона, който задават майката и бабата. Така се оказва, че посланията на родителите не се подкрепят вътре в семейството и дори се „саботират”. Наскоро се оказах в общност от млади баби - учителки, лекарки, архитектки, които в прав текст казаха: „Ние правим своето тайно, разказва Венева. Нямало да има телефони и бонбони. А младите защо ги дават на децата?”. Така това се оказва практика, възприета дори от най-интелигентните хора, вади заключение психологът.

Такова поведение обаче удря по авторитета на родителя. А много често този процес се наблюдава на две нива - от една страна, се срива респектът към учителя, от друга - към майката и бащата. Това води до проблемно поведение на детето, предупреждава Ренета Венева. И то неусетно става велик манипулатор.

Какво казва обаче бабата за това? „Много е умно детето!”. А то всъщност проверява какво докъде ще мине, какво при кого сработва. И се научава да хитрува.

„Все още нито семейството, нито училището, нито детската градина успяват да мотивират бабите да направят помощта си по-адекватна. А това би бил прекрасен модел за цялостна подкрепа на детето. Бабите не са за подценяване”, казва Ренета Венева.

В същото време практиката ѝ като психолог сочи, че на четири очи в психологическия кабинет 90% от бабите разбират къде грешат и са готови на опит за промяна.Тя е назряла като необходимост, но не и разработена като конкретен тренинг - училището се фокусира върху родителите, а и не му е работа да обучава и баби.

"Големият проблем всъщност е липсата на училищна общност - различните поколения в едно семейство да присъстват заедно на празници, да преживяват различни моменти от училищния живот и израстването на детето. Ако това е налице, възниква естествено разговор за възпитанието. Но когато бабите са само като таксита, които водят и взимат децата, те са полезна помощ за родителите, но не и за внуците", категорична е Венева.

„От другата страна е проблемът с конфронтацията между възрастните, има объркване в посланията на поколенията. Доминира не толкова проблемът с мисленето на по-старата генерация, колкото недоверието към по-младите.Това после се репродуцира - родителите на свой ред нямат доверие и на децата. И става омагьосан кръг”, описва детският психолог. Всеки е чувал реплики в духа на: „Мен като не са ме учили по Монтесори, да не би да не съм станал човек?”.

„В неефективния диалог между поколенията в един момент децата се оказват единствено свързващо звено - ние не се чуваме, не се срещаме активно, звъним и питаме само „как са децата?”. Те остават единствената нишка между генерациите във фамилията, но тя е твърде крехка и се къса. Накрая всеки прави каквото смята за добре, без да се изговори като общо разбиране, казва Венева. Още по-лошо е за детето, когато в своята неориентираност и невъзможност да изградят обща линия на поведение възрастните го оставят самичко да избира. И чуваме: „Кого обичаш повече - мен или другата баба?”. Детето няма зрелостта да избира между два различни подхода по отношение на него, нито пък е редно да прави емоционален избор между двама близки. И детето се обърква. От объркани възрастни. Объркани от любов”.

Няма чужд опит, който да вземем

Нашата ситуация все още не намира решения на важни въпроси, а и не може да заимства чужд опит, защото подобни проблеми изобщо не стоят в други системи - поради начина, по който са организирани те, казва Ренета Венева.

В Германия например са много различни услугите. Там бабата не води детето на плуване или на футбол, защото спортната зала е залепена до сградата на училището. Постоянно се увеличават услугите и чисто организационно е по-лесно за семейството.

Ние нямаме качественото образование, което искаме на една ръка разстояние - в училището срещу дома ни. Затова вместо детето да ходи самичко на училище, родителите сноват с колите между кварталите до други училища, които отговарят на разбирането им за добри. И детето не ходи на английски, защото няма кой да го води. А ходи на това, което има като извънкласна форма в училище, защото само това е възможно.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?